05 февруари 2019 г.

Със заявление от май 2018 ЕС „За земята – достъп до правосъдие“ искат от РИОСВ – София достъп до средночасовите данни от Автоматичните измервателни станции (АИС) за замърсяването на атмосферния въздух с различни вредни вещества в периода 01.12.2017 - 31.03.2018. РИОСВ препраща заявлението на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Главният секретар на ИОАС предоставя голяма част от информацията, но не и достъп до средночасовите стойности (24 броя за всеки ден) за ФПЧ10 и ФПЧ2,5, а предоставя единствено средноденонощни данни за замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ).

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.

 

С Решение № 7746/18.12.2018 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на главния секретар за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че при съпоставка с вида и обема на информацията, заявена за достъп, с тази, предоставянето на която е разпоредено с решението на главния секретар на ИАОС, е видно че на заявителя е предоставен достъп до средноденонощните стойности ФПЧ10 и ФПЧ2,5 от пунктовете, в които се мери, вместо заявения достъп до средночасовите стойности (24 броя за всеки ден) за ФПЧ10 и отделно за ФПЧ2,5 (където се мери). В тази си част оспореното решение обективира отказ. В настоящия случай искането за достъп до информация се отнася до числови данни, които се съхраняват от измервателните станции на територията на РИОСВ - София за периода 01.12.2017 до 31.03.2018, като в три точки са изброени конкретните данни, за които се търси достъп и те са средночасови стойности (24 броя за всеки ден) за конкретните изброени елементи. Така формулираната информация попада в обхвата на глава втора от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и изпълва понятието „информация за околната среда“ по чл. 18 и 19 от ЗООС. Липсва изрично произнасяне на административния орган по отношение на търсената информация за средночасовите стойности (24 броя за всеки ден) на ФПЧ10 и ФПЧ2,5. Не са изложени каквито и да е фактически основания за непредоставяне на тази информация. Налице е както пълна липса на мотиви, така и липса на разпоредителна част, в която административният орган ясно и категорично да е формулирал волеизявление за отказ. В тази връзка, съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно нормата на чл. 18, т. 1 от ЗООС, наличната първична информация е информация за околната среда, поради което и достъпът до нея може да бъде отказан единствено на основанията, посочени в чл. 20 от ЗООС. На последно място съдът отбелязва, че по делото не са налични данни административният орган да е извършил преценка за наличие на надделяващ обществен интерес.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила.