Основно направление в работата на Програма Достъп до Информация е предоставянето на безплатна правна помощ на търсещите информация. За консултации към нас се обръщат граждани, журналисти и неправителствени организации, които срещат различни по естеството си трудности при упражняване на правата си по Закона за достъп до обществена информация.
Предлагаме ви правния коментар на най-често задаваните въпроси:
В какво се състои правото на достъп до информация? |
Правото на достъп до информация е правото на всеки да поиска и получи достъп до информация, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.
Трябва ли заявителите да обясняват защо им е необходима информацията? |
Не. Никой не може да изисква да мотивирате искането си за достъп до информация. Тъкмо обратното – в случаите на отказ институцията е тази, която следва да посочи законоустановеното ограничение и да обоснове налагането му.
Има ли групи заявители, които ползват привилегии при получаването на достъп до информация? |
Не. Принципът, заложен в закона, е РАВЕН достъп до обществена информация за всички. Не може да има преимущества за различни групи заявители – например журналисти, изследователи, адвокати, търговци и т.н.
Кой е задължен да предоставя информация по реда на ЗДОИ? |
Задължени да предоставят информация са:
- всички държавни органи, както и техните териториални звена;
По реда на ЗДОИ са задължени да предоставят информация всички държавни органи. Това са органите на изпълнителната власт - министерства, областни управи, държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции и т.н. Същото задължение имат и териториалните звена на централните органи – например регионалните дирекции по горите, регионалните центрове по здравеопазване и др. - органите на местно самоуправление – кметове и общински съвети;
Тук се включват общинските съвети и кметовете на общини. Освен кметовете на общини, задължени по реда на закона са и кметовете на кметства, а в градовете с районно деление - и кметовете на райони. - публичноправните субекти;
Това са всички институции, които не са държавни органи, но на които са възложени функции със закон. Публичноправни субекти например са Националната здравноосигурителна каса, Националният осигурителен институт, Централната избирателна комисия, Съветът за електронни медии и др. - публичноправните организации по смисъла на §1 т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ;
- физически и юридически лица относно извършваната от тях дейност, финансирана от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.
Задължени ли са държавните или общинските "предприятия" да предоставят информация? |
Държавните/общински предприятия са задължени да предоставят информация по реда на ЗДОИ, тъй като са публичноправни субекти по смисъла на закона.
Каква информация мога да искам по ЗДОИ? |
Всяка информация, независимо от вида на нейния носител, която се създава или съхранява в държавните органи, органите на местно самоуправление или другите, задължени по закона лица.
Искането за достъп до информация административна услуга ли е? |
Не. Достъпът до обществена информация е основно право, гарантирано от чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ. За разлика от достъпа до информация по ЗДОИ - информацията, която се предоставя на гражданите и юридическите лица при административните услуги, е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на други техни права или задължения (Административнопроцесуален кодекс). Заплащането на тези услуги е различно за всяка една от тях.
Възможно ли е по реда на ЗДОИ да се получи архивна информация? |
Не. Достъпът до документите в Националния архивен фонд е уреден от Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ), който определя правилата за събиране, регистриране, обработване и използване на архивни документи.
Еднакъв ли е редът за достъп до обществена информация и достъп до лични данни? |
Не. Достъп до вашите личните данни можете да получите по реда на Закона за защита на личните данни. Такива например са различни здравни документи, банкова информация, трудовото ви досие и т.н. Достъп до обществена информация, съдържаща лични данни, можете да получите по реда на ЗДОИ. В този случай администрацията сама извършва преценката как да ви предостави достъп. Така например на интернет страниците на съдилищата са публикувани пълните текстове на съдебните решения (обществена информация), но ЕГН на страните, адресите им и т.н. (лични данни) са заличени.
Каква информация могат да откажат да ми предоставят? |
Ограничаване на достъпа до исканата от Вас информация се допуска в случаите, когато тя е:
- класифицирана като държавна или служебна тайна;
- свързана с оперативната подготовка на решенията на институциите и няма самостоятелно значение - чл. 13 ал. 2 от ЗДОИ;
- в определени случаи, когато засяга права на трети лица (търговска тайна или лични данни);
- била предоставяна в рамките на предходните 6 месеца.
Има ли случаи, в които може да ми се предостави определена информация, макар и да е ограничена за достъп? |
Дори когато съществува основание за отказ, информация трябва да Ви се предостави, ако е налице т.нар. "надделяващ обществен интерес" от узнаването й.
Надделяващ обществен интерес е винаги налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на институциите и лицата, длъжни да предоставят обществена информация.
Надделяващ обществен интерес е винаги налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на институциите и лицата, длъжни да предоставят обществена информация.
Как да поискаме достъп до информация? |
Искането за информация може да бъде устно запитване или писмено заявление. Бихте могли да използвате и двата начина. Съгласно закона в рамките на всяка институция трябва да са определени длъжностни лица, които да отговарят пряко за предоставянето на обществена информация. Най-често информация за наименованието, адреса, телефона и работното време на приемащите заявления за достъп до информация може да се открие на интернет страницата на институцията.
Трябва ли заявление, подадено по електронен път, да бъде подписано с електронен подпис от заявителя? |
Съгласно ЗДОИ заявлението съдържа определени реквизити, сред които няма изискване за саморъчен подпис на заявителя. Следователно, когато заявлението се подава по електронен път, не е необходим и електронен подпис, който недвусмислено да доказва самоличността на заявителя. Подобно изискване неоправдано би увеличило разходите на заявителите и би ги поставило в неравностойно положение при търсене на информация. Коментарът на юристите на ПДИ, четете тук .
Заплаща ли се получената информация? |
Съгласно ЗДОИ се заплащат само разходите по копиране на документацията върху хартиен или технически носител. Това става по нормативи, определени от Министъра на финансите.
Какво да правя, ако институцията ми откаже? |
Ако сте питали устно и не сте получили отговор, подайте писмено заявление. Ако не сте получили информация след като сте подали писмено заявление, обжалвайте в съда. Консултирайте се с адвокат или се обадете на Програма Достъп до Информация.
Към кого мога да се обърна за помощ? |
Съгласно българският закон за достъп до информация не съществува държавна институция, която да следи за изпълнението на закона. В случаите на нарушаване на вашите права по реда на ЗДОИ, можете да потърсите специализирана помощ от екипа на Програма достъп до информация.