Фондация Програма Достъп до Информация
Начало > Случаи и дела > Съдебни дела
Анотации на дела 2019
Тук ще намерите информация за дела, водени с подкрепата на ПДИ, по които има произнасяне от страна на съда в полза на жалбоподателите през 2019 г. Делата са представени под формата на описание на подаденото заявление, получения отговор и решението на съда. Приложени са и копия от съдебните решения. 
Още информация за делата, водени с подкрепата на ПДИ през 2019 г. може да намерите в секцията Новини: http://www.aip-bg.org/cases/Новини/.

1. Яна Христова срещу кмета на Община Сливен
 
Със заявление от м. февруари 2017 Яна Христова (Сливен) иска от кмета на Сливен да й предостави достъп до информация за броя издадените разрешения за строеж през м. септември 2012, както и копия от самите разрешения. Кметът предоставя информация за броя издадени разрешения, но отказва копия от тях с мотив, че същите не представляват обществена информация по ЗДОИ и съответно ЗДОИ е неприложим за достъп до тях, а е налице специален ред по ЗУТ и само заинтересовани лица имат достъп до тази информация. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Сливен, който го потвърждава като приема, че в случая е налице специален ред за достъп до информация по реда на ЗУТ, който дава право само на заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ до подобна информация и изключва приложението на ЗДОИ. Решението на първата инстанция е обжалвано пред ВАС. С решение на ВАС от м. декември 2018  е отменено решението на първата инстанция, отменен е и отказът на кмета и преписката му е върната за ново произнасяне. Съдиите приемат за неправилно приетото от първата инстанция, че по отношение на заявителя в ЗУТ се съдържа друг ред за достъп до информация и това изключва приложението на ЗДОИ. Само на тези, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, компетентните органи имат задължението да предоставят съответната информация. Това е така, понеже те са участници в съответното административно производство и задължението за предоставяне на информация е проява на установения в чл. 12, ал. 2 АПК общ принцип на достъпност, публичност и прозрачност. По делото безспорно се установява, че жалбоподателката няма качеството на заинтересована страна по смисъла на посочената разпоредба по отношение на проведени между третите лица и компетентни органи на общината административни производства, свързани с издаването на необходими строителни книжа. С оглед на това ЗУТ е неприложим и не е налице друг ред за достъп до искана информация, ако тя е обществена. Магистратите завършват с извода, че със заявлението са поискани документи (разрешения за строеж), които са различни по своето съдържание, но са официални по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ и се ползват с материална и формална доказателствена сила. Решението е окончателно. С решение от 18 януари 2019 секретарят на общината осигурява на Яна Христова достъп под формата на преглед на място на издадените през въпросния месец 15 бр. разрешения на строеж. Предоставен е достъп и под формата на копия от 4 бр. разрешения за строеж, избрани от Христова.
2. Светлозар Алексиев срещу кмета на Столична община
 
На 9 октомври 2018 кметът на Столична община (СО) – Йорданка Фандъкова прави публично изявление, че строителният надзор по ремонта на столичната улица „Граф Игнатиев“ е глобен със 100 хил. лв. заради ниското качество на извършваните строителни и ремонтни дейности. На следващия ден Светлозар Алексиев (София) подава заявление до СО, с което иска да му бъдат предоставени копия от документите, които показват, че строителният надзор на посочения обект действително е санкциониран с подобна сума. С решение от 25.10.2108 на кмета на СО исканата информация привидно е предоставена на заявителя като в самото решение е посочен линк, на който била публикувана. На линка обаче е достъпен само договорът с изпълнителя, но не и информация за наложени санкции. Заявителят подава жалба срещу отговорът на кмета, а ПДИ поема защитата му по образуваното дело. С решение от м. февруари 2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на кмета за произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че поисканата от жалбоподателя информация безспорно попада в категорията на обществената такава, доколкото същата е генерирана и съхранявана от задължен по ЗДОИ субект във връзка с отчетеното изпълнение на договорите по проектната дейност, финансирана от ЕС, което обуславя връзката й с обществения живот в Република България, а и не само, тъй като подобна дейност въобще попада в обсега на интереса и обществения живот на Европейския съюз. Самото обстоятелство, че претендираната информация е свързана и/или е по повод усвояването на средства по европейски фондове предопределя прозрачност и достъпност на същата, каквато е и основната цел на ЗДОИ. Търсената информация липсва на посочения в решението линк, следователно правото на достъп до информация на заявителя не е удовлетворено. Отделно, съдията отбелязва, че в случая е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес по силата на § 1, т. 5, б. „е“ от ДР на ЗДОИ, тъй като исканата информация е свързана със санкции по договор, сключен от задължен субект. Тази презумпция изключва отказа от достъп до исканата информация и не е оборена от кмета. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от СО, която с определение на тричленен състав на ВАС от м. април 2019 е оставена без разглеждане и делото е прекратено. Съдът приема, че решението на първата инстанция не подлежи на касационно обжалване, тъй като касационната жалба е подадена след 01.01.2019[1]. Срещу определението на тричленния състав на ВАС за прекратяване на делото е подадена частна жалба от СО. С определение от м. юни 2019 петчленен състав на ВАС оставя в сила определението на тричленния състав за оставяне без разглеждане на касационната жалба на общината. По този начин решението на АССГ за отмяна на отказа влиза в сила.
3. Красимира Спасова срещу Агенцията за социално подпомагане
 
Със заявление от м. май 2018 Красимира Спасова (ТВ „Канал Фокус“ Севлиево) иска от Министерство на труда и социалната политика (МТСП) да получи копие от доклад от извършена проверка в периода от 9 – 14 февруари 2018 от комисия от шестима служители, представители на МТСП, на дейността на Дирекция „Социално подпомагане“ (Габрово), обхващаща общата организация на работата, административната и информационно-деловодната дейност, правомерното прилагане на законодателството в областта на социалното подпомагане, интеграцията на хората с увреждания и закрилата на децата. МТСП приемат, че исканата информация касае проверка, извършена по заповед на директора на Агенцията за социално подпомагане (АСП) и препращат  заявлението на агенцията. Изпълнителният директор на АСП отказва с мотив подготвителна информация по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и засягане интересите на трети лица плюс липса на тяхното съгласие. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С решение на АССГ от м. февруари 2019 отказът е отменен и преписката е върната на директорът на АСП за ново произнасяне. Съдът намира, че от изложените мотиви в решението не може да се направи извод, че исканата информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на АСП и като такава няма самостоятелно значение, поради което позоваването на разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ е неправилно. В мотивите на решението органът не е посочил, че искания доклад съдържа мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации необходими за конкретен акт на АСП. В писменото становище, изготвено по повод жалбата е посочено, че докладът има подготвителен и информативен характер, но отново не е посочен краен акт. От друга страна чрез предоставяне на исканата информация може да се формира мнение доколко и как служителите в Дирекция „Социално подпомагане“ Габрово изпълняват нормативно вменените им задължения в областта на социалното подпомагане, което от своя страна обезпечава значим защитен интерес – интересът на адресатите на социално подпомагане, които адресати са уязвима група в обществото. В конкретния случай предвид естеството на исканата информация същата следва да се определи като служебна обществена информация, създадена по повод дейността на Дирекция „Социално подпомагане“ Габрово, за която няма законови пречки да бъде предоставена на заявителя. С търсената информация може да се формира мнение за дейността на задължения субект, да се повиши прозрачността и отчетността му, например за дейността касаеща социалното подпомагане. В случая данни за искане на съгласие от трето лице и за изричен отказ на лицето, от което е поискано съгласието не са представени. В мотивите на отказа също не е посочено, че съгласие е искано от третите лица и те изрично са отказали. От друга страна дори да е налице изричен отказ от третите лица в случаите на надделяващ обществен интерес достъпът до исканата обществена информация следва да се предостави /чл. 37, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДОИ/. Липсата на мотиви, оборващи презумпцията за обществения интерес и противоречието с материално правните норми, въз основа на които органът е формирал отказа, обуславят отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне, в съответствие с мотивите на решението. Решението е влязло в сила. Исканата информация е предоставена.

4. Росен Босев срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
 
Със заявление от 3 януари 2018 г. Росен Босев (в. „Капитал“) иска от Комисията за борба с корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да му бъде предоставена информация по десет формулирани въпроса, касаещи проверки на единадесет лица, заемащи или заемали публични длъжности. Председателят на КПКОНПИ отказва с мотив, че исканата информация представлява служебна тайна по смисъла на чл. 16 от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). В отказа е посочено още, че предоставянето на исканата информация ще затрудни извършваните проверки и ще създаде възможност за разпореждане с имущество, което може да бъде признато за незаконно придобито. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. Впоследствие част от жалбата е оттеглена, тъй като след преглед на представените по делото докладни записки, в които са обсъдени случаите на посочените в заявлението 11 лица, е констатирано, че част от исканата информация е предоставена. Делото продължава по отношение на информацията, която не е предоставена. С решение от м. юни 2018 АССГ отменя отказа и връща преписката на председателя на КПКОНПИ за ново произнасяне по заявлението при съобразяване с указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случаят органът нито е представил, нито се е позовал на списък на категориите информация, класифицирана като служебна тайна, в организационната единици КПКОНПИ. Не са представени доказателства, че е изпълнен реда за маркиране на класифицираната информация чрез поставянето на гриф за сигурност със съответните реквизити – ниво на класификация, дата на изтичане на срока на класификация и правното основание за класифициране. При това положение не е ясно по какви съображения задълженият субект е приел, че информацията предмет на заявлението по ЗДОИ, представлява защитена по закон информация (служебна тайна), срокът за защита, на която още не е изтекъл. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от КОНПИ. В резултат, с решение от м. март 2019 на ВАС решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдиите споделят заключенията на първоинстанционния съд, че в процесния случай административния орган не е разграничил вида на търсената информация по всяко отделно искане от т. 1 до т. 10 в подаденото заявление за достъп, за да може да извърши законосъобразна преценка относно основанията за нейното предоставяне или съответно за постановяване на отказ. След като задължения субект е приел, че достъп до търсената информация следва да бъде отказан на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, същият е следвало да изложи съображения относно всички релевантни факти, определящи търсената информация като класифицирана по чл. 25 или чл. 26 от Закона за защита на класифицираната информация. На последно място, магистратите отбелязват, че преписката следва да бъде върната на органа за ново мотивирано произнасяне, при което задълженият субект следва да изясни характера на исканата информация, нейния вид и да изложи конкретни мотиви по всеки пункт от заявлението. Решението е окончателно.
5. Елена Христова срещу Министерство на труда и социалната политика
 
Със заявление от м. декември 2018 Елена Христова (София) иска от Министерство на труда и социалната политика (МТСП) да й бъде предоставена информация за всички регистрирани сигнали за нередности от управляващия орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020. Конкретно се иска информацията да включва дата на сигнала, описание на нарушението, етап на проверката, предприети действия (ако има такива) и резултат (ако е приключила процедурата по администриране на нередността). Главният секретар на МТСП отказва с мотив, че информацията в регистъра е предназначена единствено за служебно ползване, тъй като е свързана с оперативна подготовка на актовете на органа при осъществяване на процеса по администриране на нередностите и няма самостоятелно значение. Посочено е, че информацията от регистъра не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като съдържа данни за дейността на други субекти, а не на министъра на труда и социалната политика. На последно място в отказа е посочено, че за предоставяне на информация за администрирането на нередности е налице специален ред по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИЕФ) и Наредбата за администриране на нередности по европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ), който ред изключва приложението на ЗДОИ. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С решение от м. април 2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на гл. секретар на МТСП за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът не споделя тезата на министерството, че се касае до информация, касаеща оперативна подготовка на актове на администрацията, която няма самостоятелно значение. Подготвителният характер на актовете, вписвани в регистъра има самостоятелно значение. Поискана е информация, която органът е длъжен да създава и съхранява по повод дейността си по управление на средства от ЕСИФ и която не съдържа мнения, препоръки, становище и консултации, при което същата не попада в категорията на посочените в разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, поради което достъпът до нея е свободен съгласно приложимото общо правило по чл. 13, ал. 1 ЗДОИ. Не се споделя и вторият мотив на органа. Изрично в заявлението е посочено, че лицето иска предоставяне на информация при заличаване на данните, които касаят трети лица, като следва да се отбележи, че няма данни органът да е търсил тяхното съгласие. Това, че дейността по процедиране на нередности касае трети лица, не означава, че последната не представлява административна дейност, предоставена именно в правомощията на сезирания орган. Противно на възприетото от административния орган становище в разпоредбите на чл. 9 и чл. 15 НАНЕСИВ не се съдържа уредба, съгласно която достъпът до информацията в регистъра е ограничен до определени органи и служители, при което следва извод, че в случая са приложими както разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ, така и тази на чл. 2 ЗУСЕСИФ, предвиждаща управлението на средствата от ЕСИФ да се осъществява при осигуряване на публичност и прозрачност. Наредбата за администриране на нередности по европейските структурни и инвестиционни фондове предписва правила за органите по управление на средствата, респ. за задълженията на техните служители, на които са възложени съответни функции, вкл. относно конфиденциалност и пр. Последното по никакъв начин не се отразява на правото на достъп по ЗДОИ, тъй като гражданите и организациите с право на достъп не са адресат на ЗУСЕСИФ и Наредбата, следователно за тях не е налице специален ред за достъп. Ето защо в случая не са налице предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ за отказ да се предостави исканата информация. Решението е окончателно. С решение от 21 май 2019 на гл. секретар на МТСП е предоставен пълен достъп до исканата информация под формата на извадка от регистъра с нередности (10 стр. справка в PDF), изпратена по електронен път като приложение към решението за достъп.

6. Александра Маркарян срещу Регионално управление по образованието – София
 
Със заявление от м. ноември 2018 Александра Маркарян (OFFNews) иска от Регионално управление на образованието (РУО) – София-град да й бъде предоставена информация за надплановия прием на ученици в Софийската математическа гимназия  (СМГ) за учебната 2018/ 2019 г. Началникът на РУО – София град отказва с мотив, че исканата информация е свързана със защитени лични данни, както и с оперативна подготовка на актовете на РУО - София-град и няма самостоятелно значение. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с решение от м. март 2019 на АССГ отказът е отменен и началникът на РУО – София град е задължен да предостави достъп до исканата информация за всички молби с изложени аргументи, факти и обстоятелства за надпланов прием в СМГ през учебната 2018/ 2019 г. В мотивите на решението си съдът прави анализ на възможните документи, които удостоверяват причина за надпланов прием на ученици според Вътрешните правила за условията и реда за преместване на ученици и стига до извод, че действително голяма част съдържат лични данни. В случая обаче това обстоятелство не е основание предоставянето на документите да бъде отказано, тъй като, както е отбелязано в заявлението, документите са поискани със заличаване на съдържащите се в тях лични данни. Следователно, предоставянето на исканите документи е било дължимо, след заличаване на съдържащите се в тях имена, адреси, посочени заболявания и др. подобни и по начин, от който да може да се установи конкретната причина за преместване на ученик над утвърдения прием, тъй като именно тази причина е обстоятелството, обосноваващо обществения интерес в случая. Другата хипотеза, разглеждана в мотивите на оспорения акт – а именно, уредената в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ относно служебна информация, свързана с оперативната подготовка на актовете, по аналогични съображения също не е основание за отказ в случая. Наред с това, по силата на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ, ограничението за достъп до такава информация е изрично изключено при надделяващ обществен интерес. Последният е дефиниран в т. 6 от § 1 на ДР на ЗДОИ и обстоятелствата по делото налагат еднозначен извод, че такъв в случая е налице. Решението е окончателно. Информацията е предоставена.

7. Сдружение „Национална мрежа за децата“ срещу Министерство на здравеопазването
 
Със заявление от м. ноември 2018 Сдружение „Национална мрежа за децата” искат от Министерство на здравеопазването (МЗ) да им бъде предоставена информация за разгласеното от медиите, в края на 2018, закриване на Центъра „Фонд за лечение на деца“ и преминаването му в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Гл. секретар отказва с мотив, че информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на министъра на здравеопазването и няма самостоятелно значение. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. С решение от  м. април 2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на гл. секретар на МЗ за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че видно от съдържанието на писмото, в което е обективиран отказ, органът се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, макар че изрично не е посочено правното основание за отказа. Съдебният състав приема, че в случая не е приложима посочената разпоредба. Приложимо е изключението, предвидено в чл. 13, ал. 4 ЗДОИ за надделяващ обществен интерес от предоставянето на поисканата информация. Със заявлението, заявителят е поискал от министерството да му предостави информация във връзка със закриването на Център „Фонд за лечение на деца“ и преминаването му към НЗОК. Въпросът с преструктурирането на органа, отговарящ за финансирането на лечение на деца с тежки заболявания, е въпрос от съществено социално значение. Въпросите свързани с причините довели до вземането на това решение, са от важен обществен интерес. Още повече, че взетото решение за закриването на Център „Фонд за лечение на деца“ и преминаването му към НЗОК, е извършено с постановление на МС, което подлежи на задължително обсъждане. А за да участва жалбоподателят, като сдружение с основен предмет на дейност защита на децата и сътрудничество между институциите и заинтересованите страни, то следва да се запознае с поисканата информация. Финансирането на лечението на деца е важен, обществено значим и социален въпрос, и всичко свързано с този въпрос е от надделяващ обществен интерес, и не следва да информацията, свързана с него да бъде ограничавана по никакъв начин. Непредоставянето на поисканата информация, създава усещане у обществото за нещо скрито, прикрито и тайно. Това усещане противоречи на принципа за прозрачност, залегнал в основата на ЗДОИ. Решението е окончателно. С решение от 9 май 2019  на главния секретар на МЗ е предоставен пълен достъп до исканата информация, по електронен път, под формата на писмена справка (3 стр.) и копия от документи (25 стр.).

8. Камен Шишманов срещу Министерство на младежта и спорта
 
Със заявление от м. ноември 2018 Камен Шишманов (Пловдив) иска от Министерство на младежта и спорта (ММС) да му бъде предоставено копие от писмо на Българския стрелкови съюз (БСС) до ММС, което е свързано с актуализация на списъка с олимпийските медалисти по спортна стрелба, прекратили спортно-състезателната си дейност.  Комисията за разглеждане на заявления по ЗДОИ при ММС отказва исканият достъп до обществена информация с мотив, че исканата информация „не представлява информация за обществения живот в страната и въз основа на нея заявителят не може да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект“. Друго съображение в отказа е, че се касае за „информация във връзка с административното обслужване на гражданите, по отношение на която разпоредбите на ЗДОИ не се прилагат“. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Пловдив. В резултат, с решение м. май 2019 Административен съд - Пловдив отменя отказа и връща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдията приема за установено по делото, че писмото от БСС, което е предмет на заявлението за достъп до информация, е налично в деловодната система на ММС. С това писмо БСС уведомява министерството, че няма промяна в списъка на олимпийските медалисти по спортна стрелба, прекратили спортно-състезателната си дейност. Съдията стига до извода, че комисията към ММС неправилно е приложила ЗДОИ като е приела, че писмото няма характер на обществена информация. От заявлението е видно, че се иска копие на писмо, изпратено до ММС от БСС, който съставлява спортна организация по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). В тази насока и доколкото съгласно ЗФВС министърът на младежта и спорта ръководи, координира и контролира държавната политика в областта на физическото възпитание и спорта, включително и като упражнява надзор и подпомагане върху дейността на спортните организации, то съхраняваната при него информация в тази връзка и конкретно такава, изходяща от спортните организации, касаещи тяхната дейност, безспорно има характер на информация, свързана с обществения живот в страната. Съдията посочва, че ЗФВС съществуват конкретни разпоредби, касаещи разходване на средства от бюджета на ММС за стимулиране и награждаване на финалисти от олимпийски игри и за отпускане на месечни премии за треньори на олимпийски медалисти, прекратили активна състезателна дейност. Ясно е, че подобна информация се събира в ММС именно с цел осъществяване на конкретните общи и специализирани правомощия на изпълнителната власт в този ресор, поради което и безспорно съставлява обществена информация. Съдията не приема за основателни и възраженията на ответната страна относно това, че от характера на исканата информация нямало как заявителят да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект. Вярно е, че въпросното писмо на БСС, което се иска да бъде предоставено е изходящо от спортна организация, а не от ММС и поради това естествено не съдържа конкретни данни за дейността на министерството, като задължен субект по ЗДОИ. Тази информация обаче, касаеща наличие или липса на промяна в списъци на олимпийски медалисти по спортна стрелба, прекратили спортно-състезателната си дейност, съставлява част от информацията, въз основа на която гражданите могат да си съставят собствено мнение например относно начина на разходване на предвидените в бюджета средства за премии и награди и за кого същите са разходвани. В края на съдебното решение са изложени подробни мотиви и по въпроса, защо според съдията исканата информация не е свързана с административното обслужване по начин, който да препятства получаването и по ЗДОИ от трети лица. Решението е окончателно.

9. Доротея Дачкова срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
 
Със заявление от м. септември 2017 Доротея Дачкова (в. „Сега“) иска от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да й бъде предоставена информация за разходите, направени от комисията при проверката на имуществото на Цветан Василев и семейството му. Председателят на КПКОНПИ отказва предоставяне на исканата информация с мотив, че същата е класифицирана като служебна тайна. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с решение от м. март 2018 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на председателя на КПКОНПИ с указания да предостави достъп до исканата информация. Съдът приема, че поисканата информация представлява обществена такава по дефиниция – касае за извършени разходи от страна на комисията във връзка с производството по отнемане на придобитото от Цветан Василев имущество. Тези разходи представляват публични бюджетни средства и комисията дължи прозрачност при разходването им, съответно предоставяне на информация на гражданите по реда на ЗДОИ относно тях, поради което не може да се сподели виждането, че ЗДОИ не намира приложение по отношение дейността на комисията. Търсената информация не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), тъй като простото позоваване на чл. 26, ал 1 от ЗЗКИ не обосновава наличие на основание за отказ. В случая не става ясно защо ответника приема, че информацията за направените разходи по конкретния случай представлява служебна тайна, нито по какъв начин предоставянето на тази информация би увредило интересите на държавата или трети лица, още повече, че предоставянето по реда на ЗДОИ не представлява „нерегламентиран достъп“, а точно обратното. Направените разходи не могат да бъдат окачествени и като търговска тайна. Не е направен анализ от задължения субект налице ли е надделяващ обществен интерес, при наличие на който той дължи предоставяне на информацията, въпреки наличие на основание за отказ /което не се констатира/ и оборването на която презумпция е възложено от закона в негова тежест. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от КПКОНПИ. В резултат, с решение от м. юни 2019  на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Върховните съдии намират за правилен и съобразен с приложимите материалноправни норми извода на първоинстанционния съд, че търсената от заявителя информация е обществена такава по дефинитивното определение на закона – касае се разходвани от комисията публични парични средства свързани с основната й дейност – извършвана проверка, свързана с производство по отнемане имущество на физическо лице; касае се не самото имущество на това лице, а единствено изразходваните от комисията публични средства, свързани с осъществяваната проверка. Обосновано е прието, че тези разходи не могат да бъдат окачествени като „търговска тайна“/по смисъла на § 1 , т. 5 от ЗДОИ /- действията на КПКОНПИ в обхвата на извършваната проверка на имуществото на проверяваното лице не е производствена или стопанска дейност. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че липсата на анализ от задължения субект налице ли е надделяващ обществен интерес, при чието наличие, търсената информация е дължима, също опорочава отказа му. Решението е окончателно.
10. Тодор Гроздев срещу Агенция „Митници“
 
Със заявление от м. декември 2017 Тодор Гроздев (в. „Знаме“) иска от Агенция „Митници“ да му бъде предоставено копие от договора за наем на имота, в който е преместен митническият терминал в Пазарджик. Директорът на агенцията провежда процедура за търсене на съгласие на трето лице – фирмата наемодател, след което предоставя копие от договора, но със заличени данни за предмета, цената и срокът на договорът. С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван пред съда с мотив, че по отношение на основните елементи на договорите, сключени от задължените по закона субекти, е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес, която не може да бъде преодоляна от несъгласието на трето лице. С решение от м. април 2018 на Административен съд – Пазарджик частичният отказ е отменен и преписката е върната на директора на Агенция "Митници" за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че предоставянето на копие от договор за наем със заличаване на предмета, цената и срока на договора е неоснователно, тъй като по отношение на тези елементи на договора е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информация, която презумпция не е оборена от директора на агенцията. Срещу решението на съда е подадена касационна жалба от директора на Агенция „Митници“. В резултат, с решение м. май 05.2019 на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Върховните съдии намират за обосновани правните изводи на първата инстанция за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на трети лица, тъй като именно те са адресат на исканата обществена информация. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт не е било налице неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата информация. Но за да настъпи прекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. В случая фактите касаят наемен договор, по който едната страна е публична институция, с оглед на което предмета, цената и срока на този договор са обстоятелства, установяващи наличие на надделяващ обществен интерес, поради което задълженият субект следва да предостави поисканата информация. Решението е окончателно.



[1] С изменение в ЗДОИ, в сила от 01.01.2019 г., бе премахната касационната инстанция по дела за достъп до обществена информация.