Информационен бюлетин
Брой 9, м. септември, 2004

“Направихме проверка по веригата на държавната администрация”
Христо Христов, журналист от в. “Дневник”

Г-н Христов, с какви чувства приемате наградата ”Златен ключ” на Програма Достъп до Информация по повод Международния ден на правото да знам - 28 септември? Една подобна награда е израз на оценка на работата ми като журналист. Държа обаче да подчертая, че заслугата за написването на статията “Министерският съвет дава, ДКСИ не дава” не е само моя. Тя е на целия колектив на вестник “Дневник”, тъй като всички колеги получиха указания да изпратят заявления по ЗДОИ до съответните ресорни ведомства, за да можем да съберем и обобщим някаква информация. Това, което ме ласкае е, че е оценен нашият професионализъм. Учуди ли Ви по някакъв начин реакцията на институциите след получаване на заявленията? Имаше известна доза учудване поради факта, че писмата бяха изпратени до различните ведомства, които по принцип знаем, че работят със секретна информация, но в един момент разбрахме, че някое от тях е сезирало Държавната комисия по сигурност на информацията (ДКСИ) и оттам, без да разберат каква е същината на нашето искане, са дали указания да не ни отговарят. След това са изпратили до всички ведомства указания (защото Комисията има по закон право да дава методически указания), че всички тези данни представляват държавна тайна, защото попадат в обхвата на т. 24 от списъка за държавните тайни към ЗЗКИ. Абсурдното обаче в случая е не само това, но и фактът, че всъщност в годишния доклад на ДКСИ са разгласени много по-подробни сведения. Ние искахме само една абсолютно обобщаваща статистика - какъв е броят на държавните служители в различните ведомства, за които се изисква проверка за достъп до секретни или служебни данни, както и колко от държавните служители работят със секретна информация, без още да са получили достъп.

Единият от наградените журналисти - Христо Христов с приза “Златен ключ”

А също така колко са случаите, когато служители са преназначавани на други длъжности, след като не са отговорили на изисквания за работа с класифицирана информация.

За наше учудване, единствено Министерският съвет ни отговори с цифри и от Пресцентъра ни дадоха абсолютно без никакви проблеми исканата информация. Това бяха числа за 5 категории, и в първия момент помислихме, че след като МС бе осъден за непредоставяне на информация, сега дават всичко каквото някой им поиска. Но това не се оказа точно така. Запитахме се дали не застрашаваме националната сигурност, ако публикуваме получената информация. Ние я публикувахме и видяхме, че нито е страшно, нито по никакъв начин се засяга националната сигурност по простия факт, че в самия Годишен доклад на ДКСИ са посочени всички институции - общини, областни управи, министерства, в които има назначен служител по сигурност на информацията. Всъщност нашата цел, подготвяйки материала не е била по никакъв начин да провокираме някого, а да се получи проверка по веригата как се изпълнява ЗЗКИ. Това разминаване между институциите показва, че в един момент и самата Комисия реагира до известна степен неадекватно. Там са се опасявали, че някъде другаде, а не във вестника, някой се опитва да начертае схема на институциите и хората, които отговарят за сигурността на информацията.

Само с 15-20 факса ние успяхме да разберем, че системата не работи както трябва и е пробиваема.

Според Вас 14 дневният срок за отговор на заявление по ЗДОИ пречи ли на работата на журналисти?

Не мисля, че пречи. В никакъв случай! Бих казал, че ЗДОИ е много важен закон и този който е работил с него знае неговата сила. Законът е особено полезен за работа с архивите на различни институции. За съжаление не всички са разтворили още своите архиви. Важен е и ЗЗКИ, защото той не само защитава класифицираната информация, но в себе си съдържа и множество разпоредби за декласификация на документи. По тази тема много по- малко колеги работят и искат достъп до архива. Дори има заблуждения и сред политиците, че трябва да се приема специален закон за разсекретяване на документи. Според мен това не е необходимо, просто трябва да се спазват разпоредбите на ЗЗКИ и декласифицираните документи да се изпратят в архива.

Вашата оценка за останалите номинирани материали?

Всички номинирани материали бяха също много сериозни. Имаше публикации от вестниците “24 часа”, “Сега”, “Всеки ден”. За нас е много важно ние да сме свършили работата си. Мисля, че наградата “Златен ключ” е един плюс към марката “Дневник”.

С наградените разговаря:
Антон Андонов, ПДИ