Информационен бюлетин
Брой 9, м. септември, 2004

“Необходимо е всеки на всекиго да помага”
Милен Чавров, носител на наградата ”Златен ключ” в категорията “Гражданин, най-активно използвал ЗДОИ”

Лесно ли се получава информация от администрацията, г-н Чавров? Доволен ли сте от отговорите, които получавате? О! Не мога да бъда доволен! При положение, че се сблъсквам с общо взето незаинтересованост от страна на държавната администрация, понякога с неграмотни администратори и служители, които са натоварени да изпълняват тази функция на посредници между гражданите и администрацията - в никакъв случай не мога да бъда доволен. Какво, според Вас, трябва да бъде променено в държавната администрация, за да могат гражданите наистина да имат достъп до полагащата им се по закон информация? Според мен, за да не се размиват отговорностите може би във всяка структура трябва да има точно фиксиран човек, който да носи отговорност за този тип контакти. Сегашното положение трябва да се промени. Личният ми опит с Министерството на здравеопазването сочи следното - имат една дирекция “Връзки с обществеността”, която е оторизирана, но тя би трябвало да изпълнява посредническа роля между всички други дирекции, от които реално трябва да дойде информацията, която търсят гражданите. В този случай е абсурд да има някаква синхронизация.

Милен Чавров с наградата

И при положение, че самите служители от въпросната дирекция “Връзки с обществеността” не са нито ангажирани, нито обучени как да тълкуват, как да боравят със Закона за достъп до обществена информация и какво би трябвало да направят, просто е почти пълен абсурд и невероятно да можеш нормално да влезеш и да си реализираш полученото право на информация. Говоря в случай, че все пак си получил достъп до информация. А когато под някаква форма ти отказват достъп до информация се сблъскваш, образно казано с бетонна стена, която по никакъв начин не може да се пробие. Последният случай с мое заявление - получих мълчалив отказ от Министерството на здравеопазването - и просто не можах да разбера защо. Какво се случва с пътя на едно заявление в това министерство - това поне мисля, че вече знам, но и това не ми помогна. Заявлението се подава в отдел “Връзки с обществеността”, оттам то се препраща в отдел “Правен”, където се разглежда неговата допустимост. Правният отдел извършва някаква дейност, и на практика един гражданин не може да разбере точните мотиви, с които му се отказва информация. Няма го контакта с човека, вземащ конкретното решение. Общо взето мотивите остават неясни, не са формулирани съвсем точно, а от служителя, който ти ги предоставя под формата на обратна информация, не можеш да разбереш почти нищо, защото той не е юрист и не е подготвен да обсъжда темата. По този начин се замазват отговорностите. Ако все пак успееш да влезеш в отделните отдели, мъката става още по-голяма. В моя конкретен случай т. нар. отдел “Лекарствоснабдяване”, който отговаря за снабдяване с медикаменти, а има и още един-два отдела, които се занимават с подготвянето на документацията (включително и отдел “Правен”), които се занимават с подготвяне на процедурите за обявяване на обществена поръчка за закупуване на медикаменти, нямат служител, който да предоставя информация. Мисля, че ако се създаде такава длъжност или просто един служител в съответния отдел, който да бъде много добре обучен и да носи отговорност, нещата ще се подобрят. Но тук имам предвид нещо много важно - отговорността трябва да бъде описана в длъжностната му характеристика, да бъде чисто административна в самото Министерство. Защото, ако разчитаме да носи отговорността, предвидена в закона, т. е. да се изчаква решение на някой съд и едва след това да бъде глобяван, нещата пак няма да вървят. Тази схема в България определено не работи особено в случаите, когато информацията трябва да бъде набавена в съкратени срокове. Не говоря по принцип, че човек, който реши все пак да стигне до някаква информация и реши да води дела и една или две години да чака решение на съда, ако има това време и нерви - добре, разбира се нека го направи. Но в случаи когато до един-два месеца трябва да се стигне до информация по някой актуален проблем тази процедура е абсолютно безсмислена. Знам го от личен опит. Затова отново казвам - необходим е един служител, който самото ведомство да оторизира, задължи и да въведе административни санкции към него, ако се получи неизпълнение на служебните му задължения. Това е реалният път, който би решил проблема. Мисля че не е необходимо да чакаме промяна на ЗДОИ с вдигане на санкции и улесняване на процедури.

И сега в ЗДОИ има изискване органът да определи служител, който да се занимава с предоставянето на информация за граждани.
Сигурно е така, но аз поне не съм разбрал името на този служител в Министерството на здравеопазването, който трябва да предоставя достъп до обществена информация. Няколкото пъти, когато успях да проникна там, контактувах с най-различни служители. Нито един от тях не даде признак, че разбира нещо от същността на ЗДОИ, как да го тълкува и как да го прилага. Може би трябва да пусна заявление по ЗДОИ до Министерството на здравеопазването с въпрос кой е оторизираният служител по закона. Пък да видим какво ще ми отговорят - много ще ми е интересно да разбера.

Мислите ли, че воденето на съдебни дела и повишаването на гражданската активност ще променят положението към по-добро?
При положение, че процедурите в съда са тромави и в случая с моите проблеми, аз съм се отказал, за сега, от тази възможност. Е, нищо не ми пречи да го направя. Но това не е реално и ефективно, за да помогне в дейността, с която се занимавам. Да, ще получа постфактум някакво удовлетворение, но няма да е навременно. Мисля, че има и други начини. В момента с някои НПО обмисляме възможно взаимодействие, което би стреснало определени служители. Надявам се да проработи.

Какъв е този начин?
Не искам сега да го разкривам. Имаме идея за сдружаване на хора с активна гражданска позиция. Същността е, че не е необходимо конкретния човек да има интереси в дадената област. Просто типа сдружаване означава, че всеки един човек, проявяващ интерес може да помогне. Необходимо е всеки на всекиго да помага. Формулата е да се получи една кръстосана връзка и мисля, че един такъв натиск върху дадена структура ще бъде по-ефективен.

С наградените разговаря:
Антон Андонов, ПДИ