Информационен бюлетин
Брой 9, м. септември, 2004

Лесен ли е достъпът до информация?
Гергана Жулева, ПДИ

За втора година в цял свят застъпници за свободата на информация отбелязват Международен ден на правото да знам. Церемониите са различни. Зависят от етапа, в който е страната в изграждането на демократични институции. Гражданите, които в определен момент се решават да използват правото си на достъп до информация, се интересуват не толкова от кампаниите, наградите, а преди всичко дали лесно и бързо, без да ги обиждат и унижават могат да си получат търсената информация. Когато думата “борба” за достъп до информация изчезне от речника ни, тогава и гражданите ще бъдат доволни, че си получават исканата информация. Дела по законите за достъп до информация се водят и в страните с развита демократична система, но те са за информация, която обществото настоява да знае, въпреки че може да е свързана и с националната сигурност или други защитени права. Водят се спорове по същество, прави се баланс на интересите и правата. И в България има няколко такива дела, в които е необходимо да се направи баланс на интересите, да се каже ясно, че общественият интерес от узнаването на търсената информация е по-голям и преобладава над ведомствените интереси, прикрити със секретността. Тези дела обаче се загубват сред множеството случаи, в които се водят формалистични битки за неща, които са дори смешни, погледнати отстрани. Обжалваем ли е мълчаливият отказ, ако не, за какво право на информация става въпрос. Няма да ни отговарят и толкова.

Ако първата година след приемането на закона през 2000 година, администрацията не познаваше закона и съответно не изпълняваше задълженията си по него, през втората година и половина вече предпочиташе да не ги изпълнява, макар вече да знаеше за този закон.

Сега положението е така да се каже по-сложно.

Гражданите, които винаги са в неизгодна позиция, биват възпрепятствани по всички възможни начини:
С мълчаливи откази, с използване на всички законови основания за ненужно забавяне, с разтакаване, с необосновани цени за исканата информация, че току виж се отказали да я търсят.

Кой ще съди институцията за това, че му е взела вместо 0,90 лв.- 1,59лв, че и банката му е събрала 2,40 лв. за превод по банков път за копие от документ на лист хартия. Колко трябва да си мотивиран, за да извървиш целия този път, за да получиш този лист, на който е търсената от теб информация. С кого да спориш, че тази информация би трябвало да я имат на разположение, че това не е специално изготвяна за теб справка. Решаваш, че спора със служителя, с който говориш е безсмислен, защото той самият ти казва, че от него нищо не зависи. Да ходиш в съда за такова нещо не си струва. И така остава обидата, неприятното усещане, че си безсилен и нищо не можеш да постигнеш.

Големите и малките неща, които искаш да знаеш. Защо не е минала колата, която извозва боклука, кой е решил, че на зелената площ до вас ще има бензиностанция, защо след като са дадени толкова пари от бюджета на държавата на някой да подпомага реформата в митниците, няма кой знае какви резултати, защо, защо?

За миналата година (2003) министърът на държавната администрация в своя доклад отчита 67 712 заявления. Отказите намалели с 20%. В 315 случая е отказвана информация, а жалбите в съда срещу административните структури, отказали информация, са били 38. Най-много отказвали институциите на основание “достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата информация.” Ами ако това трето лице е друг държавен орган, ами нали все пак “съответният орган” може да реши да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до третото лице. Така пише в закона, но в доклада на министъра на администрацията намираме само цифри и графики, не и анализ какво се крие под засягането на интересите на третото лице.

Ние от Програма Достъп до Информация познаваме повечето от тези случаи. Мотивирани хора, които искат да докажат, че са прави и чрез индивидуалното си действие да променят системата, тъй като в много малко от случаите след двегодишни съдебни дела информацията, която са търсили заявителите все още им трябва. Журналисти, които търсят информация от голям обществен интерес, неправителствени организации, които се нуждаят от информацията за свои цели, които пак са в интерес на обществото. Някои успяват, други - не, след дълги, бавни и от рационална гледна точка безсмислени битки. Кому е нужно например, НЗОК да доказва първо, че не е задължена да предоставя информация, след това, че може мълчаливо да отказва, да обжалва ясно решение на съда, когато става въпрос за искане от Сдружение на общопрактикуващите лекари за информация за бюджета на РЗОК и текущото изпълнение на този бюджет. Къде начинът, по който се харчат обществени пари, може да е тайна, а и да се спори по този въпрос?

Имаме проблем очевидно с ценностите.

От глобална гледна точка естествено битките не са безсмислени, защото трябва да минем и през този преходен период. Но учим ли се кое е добро и кое е лошо, как трябва да постъпват институциите? Някои не желаят да се учат. Дори след решения на съда в полза на заявителя продължават да упорстват и да не предоставят информацията. Какво е наказанието за тях? Почти никакво освен общественото мнение. Не е малко, ако са ясни ценностите.

В ден като този би трябвало да гледаме позитивно.

Нашата цел е да подкрепяме и окуражаваме всички, които искат да използват правото си на информация. Ние в ПДИ смятаме, че тази подкрепа трябва да бъде в много направления:
И правна помощ за гражданите, и съдебни дела при отказите, и медийна кампания за проблемите , свързани достъпа до информация и обучения за администрацията по свобода на информацията.

Незавършена и постоянна задача и работа.

Да си пожелаем успех!

28 септември 2004 г. София