Фондация Програма Достъп до Информация
Информационен бюлетин
Брой 9(81), септември 2010
ISSN 1313-6496
Втори план
Плевен: Знам, че нищо не знам
и не искам да знам
Защо заслужаваме извънредна награда –
за най-абсурдната община
Ваня Кюрчева,
вестник „Посредник”

Ваня Кюрчева |
28 септември в много държави по света се отбелязва като Ден на правото да знам. От няколко години - и у нас. Ще припомним, че от 26 до 28 септември 2002 в София се проведе международна работна среща на тема „Прилагане на законодателството за достъп до информация. Съдебни практики". В нея участваха представители на неправителствени организации в областта на достъпа до информация от 15 страни. В последния ден от срещата беше учредена Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията (Freedom of Information Advocates Network). Членовете й приеха меморандум за целите и начина на нейната работа. С цел утвърждаването и популяризирането на стандартите в областта на свободата на информация членовете на мрежата решиха да отбелязват 28 септември като Международен ден на правото да знам.
За пръв път Програма „Достъп до информация” отбеляза Международния ден на правото да знам на 28 септември 2003. Тогава се проведе и първата церемония по връчване на награди за принос в областта на свободата на информацията.
Тази година Денят на правото да знам бе съпътстван от осмата церемония за връчване на награди за международния ден. И от
не толкова любопитния, колкото тъжен факт, че нямаше плевенска номинация в нито една от категориите. А те са за институция, най-добре организирала предоставянето на информация за граждани; най-добър журналистически материал или кампания, свързани с правото за достъп до информация; НПО, най-активно използвала ЗДОИ; гражданин, упражнявал своето право на достъп до информация; както и за институция, която не изпълнява задълженията си по този закон.
Има и антинаграда „Вързан ключ” - за най-абсурдно и смешно решение по заявление за достъп до обществена информация.
Въпреки че обхватът на категориите е голям, Плевен и плевенчани не присъстваха сред номинираните в нито една категория. Тоест, нито сме сред добрите и изпълнителните, нито сред лошите. Няма ни дори сред смешните. Или ни е все едно дали сме активни, пасивни, изоставащи или отличници?
Това е толкова абсурдно, че май трябва да ни дадат извънредна награда - за най-абсурдната община. И наградата да е „Знам, че нищо не знам и не искам да знам”.
© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.
|