Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 9(81), септември 2010
ISSN 1313-6496

Парадокси

Мандат за стъмняване
на прозрачна администрация

Нонка Каменова създаде прецедент в ЗДОИ,
увенчавайки най-лошите нрави в Златица

Александър Илиев,
координатор на ПДИ
в Софийска област

Александър Илиев взе антинаградата "Катинар", с която Община Златица бе порицана като институция, неизпълняваща задълженията си по ЗДОИ на церемонията на 28 септември

Кметът на Златица създаде прецедент в Закона за достъп до обществена информация, като издаде решение, с което предостави пълен достъп до наличната информация, а след това не го изпълни и дори го отмени с второ свое решение.

В късен следобед през август 2009 в Златица предстои редовно заседание на Общинския съвет. Съветници, журналисти и граждани заемат местата си. Един от всички в онзи ден съм и аз. В единия ъгъл на залата непознат се готви да снима с миниатюрна видеокамера. Влиза и кметът инж. Нонка Каменова, която усмихнато се поздравява с непознатия оператор. После непринудено заявява, че оттук нататък сесиите на Общинския съвет ще се записват и ще се качват на сайта на кметството, за да могат гражданите да ги гледат.

По-късно, по време на заседанието, Каменова ще обяви, че снимането се финансира по спечелен вече проект за по-прозрачна администрация, общината ще получи 250 000 лв., а кметицата трябва да бъде определена от местния парламент за ръководител на проекта. Съветниците питат Каменова ще получава ли възнаграждение за този ангажимент. Отговорът е, че това е изискване на оперативната програма. Дали? Журналисти любопитстват за какво е предвидено да се изразходват парите.

Отговорът е нещо като „ще видите“

Обажда се гражданин и се интересува как точно златичани ще гледат видео на уеб сайта, като такъв вече няма повече от година. Отговор: ще направим нов, имало предвидени пари и за това.

На заседанието става ясно и друго. Проектът е спечелен още през май 2009, а договорът за финансиране с МДААР по Оперативна програма „Административен капацитет“ е подписан два-три месеца преди това. Основната цел е общинската администрация да стане по-прозрачна и в по-голяма услуга на местната общност и бизнеса.

Както е типично за всеки по-малък град, още от следващия ден тръгват слуховете: кметът и още двама-трима ще ходят на скъпа екскурзия в Хамбург; сайтът ще струва десетки хиляди лева; видеооператорът е високоплатен; парите ще се харчат за коктейли, и още фолклорни съчинения.

Три месеца по проекта няма развитие. В началото на декември внасям заявление за достъп до цялата информация, свързана със спечеления проект. Впечатлен съм – на 14-ия ден получавам отговор с приложено решение: кметът ми дава пълен достъп.

Нова година – нов късмет. Явявам се при посочения служител в края на законния срок, за да получа справката. Изпращат ме да платя на касата. Озадачено внасям някакви стотинки и се опитвам да изчисля колко ли страници ще получа срещу тях. Служителката ме кара първо да подпиша протокол, че съм получил информацията. Нещо ми подсказва да не го правя. Искам първо да погледна документите. Оказвам се прав – държа 6 страници договор, на последната от които пише, че има 13 приложения, неразделна част от него. Но тях ги няма. Тоест

дават ми едва 1/14 от исканата справка

Отказвам да подпиша протокола, още повече че служителката е изписала повече от страница текст – нещо като обяснения на действията й и дори смели тълкувания на закона. На следващия ден внасям жалба до кмета, с която настоявам да бъде изпълнено собственото му решение.

Сагата започва, триковете на администрацията – също. Вместо отговор по жалбата ми, Каменова ми изпраща писмо, в което се опитва да използва със задна дата хипотезата на чл. 29, тоест исканата от мен информация била формулирана твърде общо. Изпращат ми и 6-те страници от договора. По-късно, по време на съдебното разследване, защитата на общината ще твърди, че точно в това писмо са ми изпратили всичко, което съм поискал, или около 175 страници. Добре, че не са били достатъчно съобразителни – убеждавам председателя на съда, че в пощенски плик с формат А5 и с клеймо, че пратката тежи 12 грама, няма как да се поберат 175 сгънати страници. 

Няколко дни след това получавам още едно писмо, съдържащо второ решение по моето заявление, което на практика отменя предишното. Определен ми е частичен достъп само до договора от 6 страници, който вече са ми изпратили. Този ден е пресечна точка по казуса: или се примирявам с това, което кметът предлага и което изобщо не ме удовлетворява, или продължавам напред.

Убеден, че законът е на моя страна, завеждам дело срещу новото решение в Административен съд – София-област. След 2 съдебни заседания решението на кмета е обявено за нищожно. Но нищо не свършва дотук. Отново се жаля до Каменова за неизпълнението на нейното решение за пълен достъп до наличната информация. Този път препращам жалбата си и до областната управа на София-област. Скоро съм информиран, че започва ново дело в административния съд – областният управител е препратил жалбата ми там.

Защитата и кметът на Златица не са за подценяване. Имат много сериозен опит през последните две години. По непотвърдена информация по същото време от името на общината или срещу нея има към 20 едновременно водени дела по различни поводи и казуси. Неслучайно златичани се шегуват, че

кметицата живее в съда

В следващите месеци и аз ще обследвам тънкостите в адвокатските практики.

Делото се проточва в няколко заседания – нередовно призован кмет, подписана призовка с поправени на ръка дати, искания за издаване на документи, които да послужат пред разплащателна агенция, опити за защита на информацията като служебна тайна. Защитата веднъж твърди, че не може да ми предостави някои от приложенията, понеже били защитени от Закона за авторското право, друг път прави опити да докаже, че вече съм ги получил, изпратени в писмо. Истината едва си проправя път сред създадения юридически хаос. В крайна сметка през юли 2010 съдът се произнася в моя подкрепа. Кметът Нонка Каменова обжалва това определение пред Върховния административен съд. Сагата продължава.

Тази история е за това как „за малко“ Златица да успее да бъде управлявана прозрачно и отговорно. Продължава да ме озадачава фактът, че Нонка Каменова крие с всички сили и средства сведения за планираното разходване на публични средства.

Община Златица нагледно показа как един добър проект, чрез който кмет и администрация можеха да станат по-прозрачни и по-отворени към хората и бизнеса, се превърна в паметник на най-лошите нрави на българския политически живот.

© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.