Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 9(81), септември 2010
ISSN 1313-6496

Приключения със заявления

Дразнителят от „Динамик такси“

Наръчникът „Как да получим достъп
до обществена информация“ стана
настолно четиво на шофьора Емил Илчев

Владимир Симеонов,
координатор на ПДИ в Благоевград 

Владимир Симеонов

Таксиметровият шофьор от Благоевград Емил Илчев пое по дълъг и тежък път. Но не с таксито си. А с волята и желанието да знае и да е информиран. 48-годишният мъж направо залива със заявления Община Благоевград. Досега са над 30. Кое обаче превърна наръчника на ПДИ „Как да получим достъп до обществена информация“ в негово настолно четиво? Преди време Илчев тръгва на битка с незаконните таксита в областния център, която прераства в истинска война. Той дава списък на нередовните автомобили заедно с номерата им на полицията, а някои от „героите“ в списъка вкарват в употреба юмручното право. „Когато поисках защита от полицията, „наградиха“ ме с акт за проява на дребно хулиганство. Районният съд ми определи

250 лв. глоба по Указа за борба
с дребното хулиганство

В конституцията пише, че гражданите имат право на труд. Незаконните таксита на практика ограничават това мое право. И реших да се боря за него“, разказва благоевградчанинът. Признава, че все по-често се сравнява с Дон Кихот. Само дето човекът на Сервантес се бие с вятърни мелници, а Илчев се блъска в дебелите стени на родните институции. За да бъде информиран. „Просто искам ред в тази община по отношение на такситата. За да докажа правотата си, необходима ми е информация от кметството. В началото пишех заявление за всяко нещо. После се консултирах с юристите от ПДИ и разбрах, че в едно заявление мога да опиша много повече точки с искана от мен информация“, обяснява Илчев. И започва да „гнети“ общината. Желае да научи почти всичко за три наредби на местната власт – за организация и управление на движението, за управление на отпадъците и за опазване на общинската собственост и общинския ред. На 8 февруари 2010 внася заявление да му предоставят сведения за издаването на разрешителни за таксиметрова дейност на територията на Община Благоевград. Илчев иска документи за „реда, условията, таксите и най-вече в писмен вид в какъв период – от 1 до 365 дни – едно такси може да работи, ако му е изтекло разрешителното, каква санкция е предвидена при доказване на такава констатация, кой е длъжен да контролира нарушителите и може ли да наложи санкция за минал период“.

Отговорът на кметството е „отказ“

След нова консултация с ПДИ Илчев пише жалба до Административния съд. Съдия Марияна Мицева решава, че „информацията не е обществена, не е налице и задължение от страна на административния орган да я предостави по реда на ЗДОИ. От последното следва, че отказът е законосъобразен“. „Е, не се съгласих и написах касационна жалба до ВАС. Делото е насрочено за 21 март догодина“, казва борецът за информация от фирма „Динамик такси“. Там ще се гледа и друго дело, но на 24 януари 2011. То е следствие от още един отказ – общината не дава на Илчев списък с номерата на разрешителните, издадени от 2007 до 31 януари  2010. Благоевградчанинът пуска жалба в Административен съд – Благоевград, но съдия Мария Тодорова отсича, че искането не е във връзка с целта, която поставя ЗДОИ, тоест не е свързано с обществения живот. Какво прави Емил? Нищо неочаквано. Внася поредната касационна жалба във ВАС. Светлина в тунела проблясва по друго негово заявление от 1 март 2010, в обичайното заподозряно място – кметството. В 40 точки таксиметровият шофьор описва какви данни желае на хартиен носител по трите му „любими“ наредби – НУОТОБ, НООСОР и НОУДТОБ. И тук най-сетне идва пробивът, макар и нищожен. След отказа на общината се стига до административния съд. Съдия Мария Тодорова задължава кмета Костадин Паскалев да предостави информация по точки шеста и девета. Първата е свързана с конкретна заповед на градоначалника, а втората е да се даде на жалбоподателя копие от плана – районирането на частите от „Синята зона“ по улиците от нея, които всекидневно се покриват от служители на „Паркинги и гаражи“ ЕООД и от които се продават талоните. „Няма логика да ми дадат тази информация, а останалата да крият.

Пуснаха ми трохи,
за да спра да досаждам

но не са познали. Не ме устройва и това решение на АС – Благоевград, затова има касационна жалба във ВАС, делото ще е на 28 февруари 2011“, твърди неуморният ищец. Упоритостта му все пак е възнаградена. Успява, макар и с помощта на съда, да получи (полу)информация от общината. Става дума за заявление от 4 март 2010. В законовия срок кметството не казва нито „да“, нито „не“. „Приех го за мълчалив отказ. Само че се изучих да им ходя по нервите. На 22 март минута преди 17,00 часа пратих казуса в АС – Благоевград. Мълчаливците чиновници нямаха време за реакция този ден. И не се учудих, когато получих отказа с дата 23 март – с ден по-късно от сезирането на съда от мен. Кой те бръсне за човек, за гражданин с права? Дори не са си направили труда да се произнесат в срок“, казва Емил Илчев. Този път той иска от кмета Паскалев да му предостави състава на Консултативния съвет за обществен ред по чл. 30а от НООСОР – участници от страна на Община Благоевград, и подробна справка за дейността му за 2007, 2008 и 2009 – копия от протоколи, решения и други нормативни актове, приети от него. И копия от всички протоколи, не само от първите им страници, от заседанията и взетите решения от Общинската комисия „Безопасност на движението“, в комплект със заповедите на кмета или утвърждения за тях, за 2007, 2008, 2009 и 2010. В обичайния си стил Паскалев отказва. Съдия Мария Тодорова обаче изпраща делото за ново произнасяне. Според нея нищо от исканата информация не бива да се укрива от гражданите. „Бях сигурен, че в общината пак няма да ме огрее. Затова пуснах касационна жалба във ВАС на 14 юли. И зачаках поредното„не“, признава благоевградчанинът. И ето че на 19 юли кметът се разпорежда в 30-дневен срок да се дадат исканите данни на Илчев от старши експерта в отдел „Транспорт и съобщения“ Иван Стоименов.

Този път царят дава,
пъдарят не дава

„На 3 септември Стоименов ми предостави копия на протоколите от заседанията на комисията „Безопасност на движението“. Но само толкова. За състава на Консултативния съвет и за дейността му ме отряза въпреки изричното кметско разпореждане“, разказва таксиметровият шофьор. И не може да си обясни защо администрацията къса нервите на гражданите, които редовно плащат данъците си и не дължат нищо на кметството. Илчев е категоричен: недопустимо е общината, в която живее, да го прави на идиот. „Все по-често се питам защо ми е всичко това? Натрупах 100 кг папки вкъщи. Никой не ме разбира – нито приятели, нито колеги, че и семейството ми. А го правя и заради децата си. За да живеят в подредена община. Това искам, нищо повече. Да има ред и да се спазва от всички“, споделя Илчев. И признава, че на моменти се ядосва, задето прибягнал до ПДИ. Понеже губел маса време в писане на заявления и в ходене по съдебни дела. Дори ВАС да одобри исканията му и да отсъди в негова полза, какво ще му помогне това? Ще се увери, че гражданите имат своите права и има смисъл да ги преследват докрай. „Истината е, че съм благодарен на Програма „Достъп до Информация“, която винаги е готова да помогне. Защото информацията е сред най-важните неща в съвременния свят. А аз се интересувам от случващото се в моята община и в моята държава. Искам да съм наясно, искам да знам, искам да имам информация“, допълва благоевградчанинът.

© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.