Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 9(81), септември 2010
ISSN 1313-6496

Интервю

Тома Белев:
Свободният достъп до информация е
решаващ за екологичните проблеми

Тома Белев е директор на Природен парк “Витоша”, член на надзорния съвет на „Асоциацията на природните паркове в България”, носител на „Златен ключ”за 2010 в категорията „НПО, най-активно упражнявала правото си на достъп до информация” 

Тома Белев, Facebook

Две грамоти не правят една награда, но такава е последователността, в която Асоциацията на парковете бе отличавана по повод Международния ден на правото да знам. Изненада ли ви призът „Златен ключ”?

Да, защото използването на ЗДОИ е постоянна практика за нас. Идват десетки сигнали за нарушения в защитени зони и територии, в паркове, в Натура 2000. И за да реагираме правилно и да установим има ли основание за сигнал, за да го препратим на съответната институция, за да бъдем по-ефективни и полезни на гражданите, самите ние често се превръщаме в търсещи информация. От тази гледна точка, обучаваме и граждани, и организации как сами да търсят информация. Съставихме едно ръководство „Как да опазим Защитените територии?”, което се изчерпа бързо, но го има на сайта ни. То дава насоки как да се решават екологични проблеми, как да се получи достъп до информация. Решаващото за един екологичен проблем е да имаш информацията. А достъпът до нея е инструментът, с който гражданинът може да разбере законно ли е това, което се извършва и как да реагира. В повечето случаи институциите или организациите, занимаващи с управление на природни ресурси, нямат достатъчно опит. И ако гражданите нямат опит, сблъскват се двама незнаещи. Така възникват конфликтите. Ето защо използваме ЗДОИ при тези наши обучения, като даваме сламки – готови формуляри и пр. и спомагаме да се избегнат излишни сблъсъци.

Колегата ви Александър Дунчев, който получи наградата, заяви, че „аутсорсвате” дейността си по ЗДОИ.

Нашата организация е малка, тя няма капацитет. Нямаме щатен персонал. Вършим дейността си в свободното за нас време и няма как да водим десетки дела в цялата страна. Най-добре е да научим гражданина, който търси информацията, как да идентифицира проблема, да му кажем, че може да заведе дело, колко ще струва, или какво друго да направи. Не е проблемът в 10 лева административна такса, когато се оспорват в съда административни актове. Проблемът е, че не сме ефективни сами да водим дела в Бургас, Благоевград или другаде.

Доколко работата на еколога е зависима от свободния достъп до информация?

Като ново законодателство правото в областта на околната среда и управлението на природните ресурси е сред най-добре регламентираните – с европейски директиви, конвенции, национално законодателство. Преди 20 години имаше един Закон за защита на природата, който разглеждаше всичко. В момента законодателството е хиляди страници и е силно регламентирано каква информация се събира, кой какво предоставя. Ако нямаш тази информация, трудно ще реагираш. Ако не си обучен и видиш сеч в гората, няма как веднага да се ориентираш законна ли е тя или не и към кого да се обърнеш. Ние правим постоянно социологически проучвания и мога да кажа, че хората са объркани коя е компетентната институция във всеки конкретен случай. И понеже не са наясно, обикновено адресират въпросите си до 30 институции. Което пък затормозява институциите. Затова разясняваме кой е компетентният, за какво могат да го търсят и така всъщност  „аутсорсваме” самото търсене на информацията.

Александър Дунчев от Асоциация на парковете с наградата "Златен ключ"

Има ли проблемни институции сред тези, с които се налага да работите, от гледна точка на достъпа до информация?

Проблемни институции общо взето няма. Във времето те се научиха да предоставят информация, и то качествено. Спънки създават локални структури на централни ведомства без институционален капацитет. Институция с 20 човека – от счетоводителя и чистачката до директора – няма капацитет. И е по-трудно да я накараш да дава информация. Имахме смешни случаи, когато областен управител отказа информация. Все пак, той има една шепа юристи. Третото лице, една фирма, каза – да, съгласни сме, нека областният ви предостави информацията. Но тъй като се беше задвижила цялата процедура по отказ и съдебно дирене, ние междувременно спечелихме делото. Казахме им, ето, имате разрешение от собственика. Дайте ни информацията и да не се занимаваме повече. Те отказаха и обжалваха във Върховния административен съд. Това вече не го разбирам. Защото става дума за безсмислено задръстване на съдебната система за достъп до информация, която е публична. Като организация, в която участват и държавни структури, считаме че след като една информация е събрана с парите на данъкоплатеца, тя е негова собственост. Стига да не накърняваш лични или финансови интереси на трети лица. След като информацията за околната среда по принцип е публична (съгласно Конвенцията за информацията в областта на околната среда) няма защо да се крие.

Има ли смисъл, според Вас, от поощряването или порицаването с награди за принос в достъпа до информация?

Дейността на ПДИ е много благотворна. Следя фондацията от началото на съществуването й и считам, че тя успя да промени нагласите в администрацията, независимо дали е изпълнителна, законодателна или съдебна власт. За времето, в което ПДИ работи нещата коренно се промениха. Дори само ежегодните награди на ПДИ и имената на призьорите, които медиите след това тиражират, са причина за промяна. Те са от полза за всички, защото ние, като общество, за да вземаме правилни решения, за да избираме кой и как да ни управлява, трябва да боравим с информация. Без един център, който да акумулира опита и който да прави публично това, което се случва в сектора, няма как да се стигне до промяна.

Какви са днешните тенденции?

Влизаме в нов свят, в електронно общество. Това, което институциите правят, следва да е публично. Все още има общи административни актове, които важат за всички, а се съхраняват в един екземпляр в един джоб в някоя държавна администрация. Как гражданинът да знае, че трябва да спазва този общ административен акт? Ами плановите документи, ами общите устройствени планове, важащи за всички? Те са с ранг на нормативен документ. Как да контролираш общината как прилага общия устройствен план, когато има един единствен екземпляр, до който нямаш достъп. Влезнали сме в информационен свят и трябва да сме адекватни към него. Няма смисъл да изминаваме сложния път – да искаме достъп до информация, да плащаме стотинки, за да ни я предоставят. Това е смешно за една държавна администрация. Всички административни актове следва да бъдат публични и достъпът до тях да е свободен.

Интервюто взе Диана Банчева, ПДИ

© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.