Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 9(81), септември 2010
ISSN 1313-6496

Интервю

Д-р Георги Литов:
Нямам загубено дело по ЗДОИ

Д-р Георги Литов е носител на наградата „Златен ключ” в категорията „Гражданин, най-активно използвал правото си на информация”

Д-р Георги Литов получава наградата "Златен ключ"

Честита награда, д-р Литов.

Благодаря. Тя е признание  не само за мен, но и за усилията на всички сродни души, които последните няколко години са водили съдебни битки, за да защитят гражданските си права.

Какво ви мотивира да търсите достъп до информация и да защитавате правото си в съда?

Моята мотивация е малко по-различна от тази на другите хора, поне така предполагам. Аз съм упълномощен представител на Сдружение за защита на животните – неправителствена организация, регистрирана в Пловдив през 2005. Учредител съм и на неправителствената организация „Граждански контрол за защита на животните”. Развивам активна дейност в тази сфера не само на територията на Община Пловдив, но и в съседни общини.  Ние, представителите на двете НПО, многократно сме искали информация от Пловдив и съседните общини, основно свързана с дейността на общинското предприятие „Зооветеринарен комплекс – Пловдив”. То работи по Закона за защита на животните и по програма за ограничаване на кучешката популация в Пловдив. Програмата е подзаконов нормативен документ, изработена с наше участие. Мнозина наивно вярват, че след като има закон и подзаконов нормативен документ и приют в Пловдив тези животни наистина се приютяват, хранят се адекватно и ги лекуват. Истината далеч не е такава. Благодарение на отказаната информация, за която водихме съдебни битки и на сайта на Програма „Достъп до Информация”, ние добихме по-голяма мотивация и увереност. Затова – моите почитания към екипа на ПДИ. След като изчетохме казусите, убедихме се, че сме в правото си да искаме тази информация и че имаме възможност да си защитим правата. Аз нямам загубено дело по този закон. Последните две години с колегите сезирахме над 12 пъти прокуратурата. Избиването на кучета не е криминализирано, то е административно нарушение, което е много жалко. В опита си да прикрият всички тези варварски и незаконни убийства, се извършват престъпления по служба, укриват се документи. Повече от 2/3 от жалбите ни в прокуратурата са с мълчалив отказ, т.е няма движение по тях. Но това не е тема на нашия разговор.

Оказа се, че беше изключително полезно и възпитателно за администрацията, която се научи как да отговаря. При бъдещо поискване на справки едва ли ще се стига до съд. Пазарджик ни предостави информацията, въпреки че беше извън законоустановения срок. И аз прекратих делото. Целта ми е да получа информация, аз не да водя безсмислени битки.  

Как върви делото с Община Пловдив?

Сега има висящо дело. На 20 септември беше прослушването на първа инстанция. Бисерите на администрацията са трудни за преразказване, те не са един и два. Аз поисках обикновена справка. Получих писмо с дълго обяснение защо няма да ми я предоставят – не били длъжни да пазят информацията, не били длъжни да предоставят справки, защото се натоварвала администрацията. А има тарифа за справка! Искам елементарна справка, а те изписали 2 страници., След като излязохме от съдебната зала, юрисконсултът на общината ми обеща, че ще получа справката. Лично мен това ме удовлетворява.

Какво ви даде основание да смятате, че се извършват нередности и да влезете в тази одисея от битки?

Последните 10 години в пловдивските медии се появиха публикации, описващи жестокото отношение към бездомните кучета в изолатора – малки кучета се давени, живи кучета са изгаряни в екарисажа, други са избивани с тояги и чукове. Никой правозащитник не може да остане безучастен към това. Аз се включих в каузата през 2007. Всичко започна от непотвърдени, но страшни слухове. През 2008, 1-2 седмици след като Законът за защита на животните влезе в сила, попаднахме на трима свидетели, които ни разказаха потресаваща история. Те дадоха и писмени показания, а ние ги внесохме в прокуратурата. Те са търсили изгубеното си домашно куче и са видели как пребиват бездомни кучета в изолатора.

Защо не се спазва закона?

Нямам обяснение. Особено, когато се посяга без правни и човешки основания на беззащитни същества, които са оставени на произвола на тази държава Положението в приютите за бездомни животни не е по-различно от отношението към децата в  Домовете и всички социално слаби прослойки в България.

Интервюто взе Диана Банчева, ПДИ

© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.