Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 9(81), септември 2010
ISSN 1313-6496


Интервю

Росен Босев:
Публичността е най-добрата защита за журналиста

Росен Босев от в. „Капитал“ е носител на „Златен ключ” в категорията „Най-добър журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация“ за 2008 и 2010 и почетна грамота в същата категория за 2007.


Христо Христов, в. Дневник, връчва наградата на Росен Босев

Какво послание носи за теб втория „Златен ключ”?

Това е изключително признание за работата ми, въпреки че по никакъв начин не съм се стремил това, което правя да бъде за награда. Знам, че това е прецедент – два приза за един и същ човек в една и съща категория. Но е и още по-голяма отговорност за мен, тъй като следващата година трябва да покажа, че журито не е взело погрешно решение. Законът за достъп до обществена информация е сред инструментите, които журналистите би следвало да използват често. За мен обаче, той е последното оръжие, което един журналист има на разположение, защото процедурата е тромава, отнема време. Затова и колегите рядко прибягват до него.

Но това не те спира да водиш делото за Майкрософт вече четвърта година.

Така е. Последната година и половина си дадох сметка, че самият факт, че има съдебно дело за достъп до информация срещу дадена институция се възприема от институцията като лична атака от медията, която представлявам, към властта. Смятат, че опитвам да ги дискредитирам, а случаят изобщо не е такъв. Решенията да искам информация са лично мои. Това, разбира се, е съгласувано с моите редактори, но по никакъв начин не означава, че вестникът, в който работя, иска да се заяжда.

Получават ли се обаждания и писма в редакцията?

Да, имало е такива случаи. Питат: „Какво искате сега от нас? Защо завеждате дело?” А става дума за конкретен казус, по който се иска конкретна информация и няма нищо лично към конкретния министър или съответния ръководител на административната структура.

Като се изясни, че не се „заяждаш”, получаваш ли достъп до исканата информация?

Решенията за предоставяне на достъп до информация са резултат от духа в самата администрация. Ето ти абсурдна ситуация: Опитах да направя мониторинг на проекти по Оперативна програма „Административен капацитет”. Поисках по една от мерките всички отчетни доклади. Получих отказ от Министерството на регионалното развитие и благоустройство. В разговор с пресцентъра им разбрах, че това е решение, взето от юридическия отдел и няма нищо общо с желанието на министъра за повече прозрачност. Още на следващия ден, след като повдигнах въпроса, министърът ми се обади и каза, че мога да отида по всяко време и да прегледам всички документи по проекта. Бюрокрацията много често ограничава достъпа до информация.

Как може да се промени това?

Когато политическият кабинет (говоря за институциите в изпълнителната власт) е твърдо решен да провежда политика на прозрачност, лесно може да я наложи надолу. Защото администрацията във всяко министерство се страхува от началниците си. Ако ясно и категорично бъде заявено, че трябва да има свободен достъп до информация, естествено съобразно закона, това ще се изпълнява. Нямам никакви съмнения. Това, което е притеснително, че изпълнителната власт e изключително непоследователнa в политиката за публичност.

Цикъл публикации, подготвени с колегата ти Йово Николов, за който и журито те отличи, разкри конфликт на интереси и нередности сред висши магистрати.1 Не те ли е страх от заплахи?

Изпитах страх, когато търсех мнения от самите магистрати, замесените съдии от Върховния административен съд. Отговаряха агресивно, с послания, които можеха да бъдат тълкувани в една или в друга посока. И си дадох сметка, че на този случай трябва да се даде максимална гласност, за да се защитим и аз, и Йово. Когато една история придобие гласност, чувстваме се най-сигурни. Когато е на ръба или пък остане само в рамките на медията, тоест не се раздуха и от други колеги, тогава сме в опасност. Най-голямата защита на един журналист е публичността.

Какъв събирахте и проверявахте информацията с Йово Николов?

По отношение на един от случаите прекрасна работа свърши един бургаски вестник. Оттам нататък имахме основание да считаме, че това не са всички магистрати с подобни случаи. Затова поисках цялата имотна партида на Община Приморско за последните десет години. Прегледах всички записи за отстъпени права на строеж, търсейки имена. Говорих с хора на място, които ме насочваха кой има имот и кой няма. Така знаехме какво да търсим. Йово свърши черната работа. Аз му подавах информацията от София, а той понеже е местен, имаше смелостта да мери парцели, да прави снимки. Ако нямаше човек като него, който да се ориентира на място, да познава града, да познава хората, щеше да е много по-трудно, а вероятността за грешка – много по-голяма.
Конкретно за региона има още много работа, която може да бъде свършена. Там има и местни полицаи, придобили имоти в не по-малък конфликт на интереси. Не мисля, че Община Приморско е единствената, упражнявала подобна практика. По северното черноморие има далеч по-фрапантни случаи, които предстои да бъдат разкрити.

По това ли работиш в момента?

Да. Интересното е, че прокуратурата започна проверка, но за една община по Черноморието открих, че близък роднина на проверяващия прокурор, който заключи, че няма нарушения, се е възползвал от схемата.

Интервюто взе Диана Банчева, ПДИ

 

 1. Цикъла от статии „Дом за техните деца” от пролетта на 2010 г., в. „Капитал”


© Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 01.10.2010 • © 1999 Copyright by Interia & AIP