Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 8(80), август 2010
ISSN 1313-6496

Приключения със заявления

Паркинг с римска баня

Защо частният предприемач Петър Николов  
трябва да финансира археологически разкопки
край Кирчево

Цветан Тодоров,
координатор на ПДИ в Ловеч

Цветан Тодоров

Ще стане ли Петър Николов Петров от Ловеч първият частен предприемач, финансирал археологически разкопки, тъй като в терена му се намира тракийска могила? Човекът закупил земя, за да строи паркинг край магистралата, а се оказва, че трябва да задели пари за разкопки. Случаят много напомня нашумялата комедия „Римска баня” на Станислав Стратиев от 80-те години на миналия век, която все още се играе с успех. В нея се разказва за патилата на гражданин, в чийто хол строители откриват римска баня и върху главата му се изсипва цялата бюрокрация на държавата. Подобен е казусът пред Петър Николов. Но предприемачът твърдо е решил да изясни документалната основа, върху която от Историческия музей в Ловеч (РИМ) искат да извади над 9500 лв лични пари за проучването. 

Петър Николов написа поредица заявления за достъп до информация до НИПК и НАИМ с музей – София, до Министерство на културата и Министерство на земеделието. На общественото обсъждане, организирано от ПДИ на 15 юни в Ловеч, „човекът с тракийска могила” се обърна с въпрос към присъстващия областен управител Николай Нанков. Изясни се, че губернаторът вече е приемал Николов по този въпрос. Отговорът му бе: „Не става въпрос за липса на информация -  и тогава, и сега съм готов да съдействам и да ви насоча към коя институция да се обърнете за адекватен отговор. Когато човек иска информация, следва да знае към кого да насочи искането си, във вашия случай това не е областната администрация”.

Въпросната тракийска надгробна могила попада в землището на Сопот, община Угърчин, но е по-близо до село Кирчево. Чрез заявленията Петър Николов иска точна информация за проучването на регистрирания археологически паметник на културата - кога е регистрирана могилата, от кои местни власти е станало това, кога е обозначена с трайни знаци, от кога е решението на поземлената комисия в Угърчин за могилата и пр. И по силата на кой документ се позовава РИМ – Ловеч, за да иска финансиране на разкопките. Презумцията е, че такива документи липсват, а се цитира постановление от 1962, според което всички открити и неоткрити тракийски могили са паметници на културата. Преди 50 години това постановление сигурно е вършело работа, понеже

кой да предполага, че ловчалията
ще прави един ден паркинг за ТИР

В интервю на Светлана Петрова (в. Народен глас”, 16 март 2009) Радослав Гущераклиев, уредник в РИМ в Ловеч, твърди, че знаят за могилата и я наблюдават двадесет години. Сиреч, археолозите са я „открили” някъде през 1989.  При възникналата  днес ситуация е издаден открит лист (решение № 347 от 26.6. 2009) за извършване на спасителни археологически разкопки. С него обаче собственикът не е запознат навреме, показан му е едва на следваща среща със зам. кмета Пламен Петков на 14 октомври 2009. Проблемът идва от факта, че Петър Николов притежава всички законни документи, че е закупил терена и ще строи там паркинг, но никъде в тях не се споменава за въпросната могила.

Същевременно Общински съвет - Ловеч дава съгласие за дофинансиране на проучванията на РИМ в землището на Сопот, община Угърчин. Теренното проучване е в границите на поземлен имот № 241024, където е регистрирана тракийска надгробна могила. Сумата е посочена като „в размер на получените средства от собственика на имота, в чийто граници се намира могилата” (Решение №339 от 30 юли 2009). Петър Николов пък получава отговор и от БАН, подписан от ст. н. с. д-р Маргарита Ваклинова (от 10.04.2009). Оказва се, че надгробната могила в местността Горунака при Сопот е въведена в компютърната система „Археологическа карта на България” с рег. № 0550055.

Случаят с тракийската могила и паркинга нашумя след поредица публикации на в. „Народен глас”. Строителството стана публично известно след сигнал на гражданина Танов от Кирчево (НГ, бр. 53, 17 юли 2008). След публикацията РИМ в Ловеч се самосезира и още на другия ден археолози отиват на проверка. На 18 юли инвеститорът е извикан в полицията, забраняват му строителни дейности, от което той започва да търпи загуби. Трета година след закупуването на парцела

предприемачът
не може да строи

Вместо това заедно със сина си Никола Петров търсят истината за могилата като паметник на културата. И недоумяват защо са им продали мястото, без да е ясно какво представлява възвишението. На 16 март 2009 Петър Николов подава първото заявление за достъп до информация до Министерство на културата, Национален археологически институт с музей при БАН – НИПК за статута на трайкийската надгробна могила. С него се иска информацията, съдържаща се в Разпореждане на МС №1711/1962 относно археологически паметници. Търсят се сведения за проучването, свързано с регистриран археологически паметник на културата, тракийска надгробна могила, в землището на Сопот, местност Горунака, община Угърчин, област Ловеч. (Въпросът е по повод сигнално писмо на РИМ в Ловеч № 96 от 21.07.2008 относно разпореждане на МС № 1711/1962) И още: идентифициран ли е обектът като културно-исторически паметник в идентификационна карта? Кога е регистриран обектът? На коя дата е обнародван паметникът в Държавен вестник? Какъв е настоящият му статут в НАИМ? На коя дата е издаден документът, в който НАИМ удостоверява тракийската надгробна могила като паметник на културата в община Угърчин, кметството в Сопот и Областна администрация – Ловеч? Кога е вписан археологическият паметник в Националния регистър на недвижимите паметници на културата? Твърди се, че могилата притежава статут на недвижим паметник (според РМС 1711от 1962).

Хубаво цитират това постановление, но защо само изискванията по точка 1, коментира Петър Николов. Институциите не са си свършили работата по точки 2 и 3, отнасящи се до отговорности на РИМ – Ловеч, продължава Николов. Тези точки изискват комисия да отиде на място и да обозначи със съответните знаци паметника, да се въведе мястото в регистъра и се уведомяват съответните комисии. Музеят е следвало да обяви конкретната могила пред Областна служба  „Земеделие” в Ловеч, която дава ход за набирането на всички документи за изграждането на ТИР-паркинга. Отделно е трябвало да се уведоми община Угърчин за такъв обект, за да не се допуска връщането на земята на собствениците.

Защото сега излиза, че са върнали могилата като земеделска земя. Защо Министерство на земеделието не знае за могилата и се съгласява да извърши прехвърлянето на земята, пита днес Петър Николов. Върви една мълва в НИПК, че в периода на връщането на земите пенсионерка с фамилия Александрова е пропуснала да обяви пред поземлена комисия в Угърчин тракийската могила като паметник на културата, съобщава Петър Николов. Това той чул от Жарин Величков, археолог в НИПК. Дали е вярно, е късно да се проверява.

От началото на конфликта собствениците имат всички документи за прехвърляне на земята от земеделска в неземеделска с право на строеж до 10 м. височина. Но в тях не е отбелязан археологически паметник. Има два варианта пред инвеститора, казват тогава. Единият е да промени проекта, като се запази 10 м диаметър от могилата. Но това е невъзможно - могилата е в центъра на имота, твърди Николов. Другият вариант е да се започнат археологически разкопки. В София обаче не са предлагали да се сключва договор. Предложението за финансиране идва от Ловеч.

На следваща среща от 14 октомври  2009 при зам.- кмета Пламен Петков и в присъствието на директора на РИМ Иван Лалев се стига до

компромисно решение

Според предприемача то е - нито лев за разкопки, но да осигури земекопната машина и общи работници за разкопки на могилата. Техниката и хората ще му струват около 20 000 лв. за 25 работни дни. Остава общината да се реши да финансира археологическите разходи, но в тази икономическа криза – едва ли.
На практика гражданинът Петър Николов е получил всички възможни документи, които може да изисква чрез ЗДОИ, твърдят юристите на ПДИ. Пред него има два изхода – или да съди продавачите на земята, които са му я предложили без обозначена могилата, или да съди институцията, издала му разрешително за строеж върху археологически обект. Всъщност Николов губи отвсякъде. Причината – несинхронизирано законодателство и взаимно противоречащи си решения и документи.

Но ще имаме ли паркинг с римска баня в центъра му, където да се къпят шофьорите, предстои да видим.