Информационен бюлетин
Брой 8, м. август 2004

Случай на месеца

Дежурният по охраната на съдебната палата във Видин отказа да допусне оператора и камерата на телевизия в сградата на съда. Служителят на Съдебна полиция подробно разпита репортера към кое дело точно проявява интерес и кой съдия ще гледа това дело. Колежката любезно отговори, че се интересува от съдебен процес по повдигнато обвинение срещу лице, източвало ДДС от държавния бюджет, както и че има предварителна уговорка с председателя на съдебния състав по това дело да снима в залата. Тогава охранителят обяви, че въпросният съдия не го е уведомил и затова той няма да пусне оператора и камерата. Както и че занапред журналистката трябва един ден преди заседание да уведомява Съдебна полиция, че има интерес към съответен съдебен процес.

Тази сценка се разигра пред смаяния поглед и на други колеги журналисти, които пък чакаха да им бъдат написани специални пропуски на входа на съда, защото за видинските съдии и охранителите им журналистическите карти не са достатъчен документ за достъп до залите на съда.

На практика с този случай се поставят два въпроса:

1. Защо журналистическите карти не са достатъчен документ за достъп до съда и е необходимо издаването на специален пропуск на входа на съда?

С измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 01.01.2003 г. непосредствено след Раздел VI “Съдебни сгради” е създаден Раздел VII “Охрана”, като съгласно чл. 36д, ал. 1 Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез специализирано звено за охрана с функции, изброени в 7 точки, като т. 1 е организиране и осъществяване на охраната на всички съдебни сгради. В ал. 4 на същата разпоредба е предвидено структурата, организацията и дейността на охраната да се уредят с наредба на министъра на правосъдието, съгласувана с Висшия съдебен съвет. Това е направено с Наредба № 1 от 30.01.2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт, издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 11 от 05.02.2003 г.
Съгласно Наредбата охраната на съдебните сгради се осъществява от новосъздадената Главна дирекция “Охрана” (посочена като Съдебна полиция в изпратения ни случай) към Министерство на правосъдието и по-точно от отдел “Охрана на сгради и на съдии, прокурори, следователи и свидетели".

Според чл. 14, ал. 1 от Наредбата в съдебните сгради и помещения се допускат: съдиите, прокурорите и следователите; служителите на органите на съдебната власт и на Министерството на правосъдието; адвокатите; участниците в съдебния процес; граждани за административно-правно обслужване и граждани, желаещи да присъстват на съдебен процес. Както е видно журналистите не са обособени в самостоятелна категория и попадат в последната изброена - граждани, желаещи да присъстват на съдебен процес. В ал. 2 на същата разпоредба е предвиден и начинът, по който лицата по ал. 1 удостоверяват самоличността си: съдии, прокурори, следователи, служители на органи на съдебната власт и служители на Министерство на правосъдието - с валидна служебна карта; адвокатите - с валидна адвокатска карта; участниците в съдебния процес - с лична карта и призовка; гражданите - с лична карта и еднократен пропуск по образец, определен от ръководителя на съответния орган на съдебната власт. Всъщност последната хипотеза е тази, която дава възможност за съществуването на различни пропускателни режими за съдилищата в страната, тъй като въпросът за конкретния пропускателен режим за граждани е оставен на преценката на председателя на съответния съд.

2. Има ли основание дежурният охранител да твърди, че за да допусне в съда оператор с камера е необходимо Главна дирекция “Охрана” да бъде уведомена един ден предварително за интереса към дадено дело?

Отговор на този въпрос следва да се потърси в Глава II от Наредбата, озаглавена “Осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия”. Съгласно чл. 16 министърът на правосъдието определя правила за охраната, вътрешния ред и сигурността на всяка отделна съдебна сграда или съдебно помещение по предложение на съответния орган на съдебната власт или на главния директор на

Главна дирекция "Охрана". В чл. 17 е уточнено, че с правилата по чл. 16 министърът определя:
1. реда за внасяне и ползване на преносими свързочни и записващи устройства;
2. категориите лица, които имат право да носят оръжие в съдебните сгради и помещения;
3. реда за допускане на общоопасни средства в съдебните сгради и помещения.

Следователно, в случай че министърът на правосъдието е определил правила по чл. 16 за Съдебна палата - Видин и в тях е предвидено еднодневно предупреждение за допускане на камери и други записващи устройства на съдебни заседания е възможно твърдението на дежурния охранител да е основателно.

Остава много по-важният въпрос защо видинските медии не са уведомени за тези мерки за сигурност или за тези нови правила предварително. Очевидно е, че ако такива правила съществуват, е необходимо те да бъдат публично известни, за могат журналистите да се съобразяват с тях. Да се твърди, че е нормално те да узнават за съществуването им посредством разговор с дежурния полицай е повече от несериозно.

Коментар: Кирил Терзийски


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 02.09.2004 • © 1999 Copyright by Interia & AIP