Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 7(79), юли 2010
ISSN 1313-6496

ПДИ препоръчва

Модерните технологии и краят на забравата

Тереза Манджукова, ПДИ

Книгата Delete¹ разглежда възможността, която ни дават новите технологии за вечно запаметяване и съхранение на информация и разкрива защо трябва да възстановим способността си да забравяме. Авторът Виктор Майер-Шьонбергер е бил дълги години лектор в училище за управление "Кенеди“ (John F. Kennedy School of Government) към Харвардския университет. В момента е директор на Център за изследване на информационни и иновационни политики към университета в Сингапур. В Delete Майер-Шьонбергер изследва важната роля на ограничените възможности на паметта в човешката история – позволяващи да се вземат необременени от миналото решения и даването на втори шанс. Авторът признава ролята на запазването и възпроизвеждането на информация за развитието на цивилизацията, но изтъква, че модерните технологии надделяват естествената ни способност да забравяме. Разглежда технологиите, позволяващи евтино електронно съхранение на информацията, както и лесното й извличане, като края на епохата на забрава и описва опасностите от тази глобална, вечна цифрова памет. Delete ни учи как да си възвърнем способността да забравяме в дигиталната епоха – решението е да определяме дати, след които електронните документи/информация вече няма да са достъпни. 

Книгата дава отговор на въпросите дали загубата на контрол над доброволно предоставена информация няма да доведе до самоцензура, дали фактът, че наши изказвания, коментари или просто споделяне ще останат запаметени дълго след нас няма да ни възпре от свободното им изразяване, дали искаме бъдеще, в което и най-малките ни грешки да останат непростими, защото са незабравени.  

Delete е структурирана в шест глави и заключение. Първата разглежда конкретни случаи, в които запазването на добре забравени минали истории има негативни последици в настоящия момент. Авторът разказва как, независимо от професионалните качества, определяща роля при кандидатстване за работа като учител, има младежка снимка на кандидатката, нахлупила пиратска шапка и пиеща от пластмасова чаша, отдавна качена в MySpace. Снимката е причина кандидатката да не бъде назначена като учител, тъй като според академичния съвет „поведението й било непристойно и непрофесионално”. Премахването на снимката би било напразно – страницата била каталогизирана от търсачки. Интернет запомня всичко, дори неща, които бихме искали да забравим.

След това Майер-Шьонбергер анализира ролята на запазването на информация за историята, но и необходимостта от забравата – как пресъздаването на информация и обективирането й на външен хартиен носител е позволило запазването й през хилядолетията, но не нарушава принципът, че по подразбиране човечеството забравя.

Авторът разглежда и как развитието на технологиите нарушава баланса между забравата в полза на вечното запазване на информация.

Четвърта глава обобщава последствията от дигитализирането на информацията – предоставя повече индивидуална свобода – цензурата и контролът върху информацията е практически невъзможен в ерата на модерните технологии, от друга страна и контролът какво и колко дълго е достъпно за нас вече е извън нашата власт – законодателство за защита на личните данни идва в наша помощ. Друга опасност е достъпността на информацията – различни групи хора по различен начин, за различни цели имат достъп до нея. Споделянето на лична информация позволява да се правят подробни профили на потребителите – онлайн регистрациите за ползването на определена електронна услуга, както и социални мрежи дава възможност де се определят личните предпочитания и свързва хора с еднакви вкусове.

В петата глава авторът дава решения на поставените проблеми. Едно от най радикалните е доброволният отказ от онлайн общуване. Този подход се основава на идеята, че индивидът играе основна роля в предоставянето на информация и ако той осъзнае последствията от невъзможната забрава просто би спрял да произвежда информация и дигиталната памет ще спре съществуването си. Друга възможност е засилване правото на личен живот и защита на личните данни и създаването на ефективни правни механизми за тяхната защита. Проблемът в този подход е трудното и недоказуемо установяване на източника, от когото е изтекла информацията. Пък и воденето на съдебно дело едва ли е най-ефективният и лесен начин за защита. Майер-Шьонбергер  отрича всякакво нарочно събиране на данни и създаването на регистри (особено с биометрични данни). Тази тенденция е особено опасна, ако инициатор на събирането на данни е държавата (под прикритието на борба с престъпността или тероризма). Тъй като това е практика, срещу която е трудно да се борим, събирането на данни трябва да се прави съгласно принципа, че личните данни се запазват за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се събират и се използват единствено за тяхното постигане. Принцип, залегнал в международното и националните законодателства за защита на личния живот и личните данни.

Предложените решения са недостатъчно ефективни според Майер-Шьонбергер и в шеста глава той предлага всеки потребител да определя дата, след която информацията да се самоунищожи (expiration dates of electronic files). Този подход е най-близо до класическото остаряване и изхабяване на информацията. Авторът описва и техническото изпълнение на своето предложение.