Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 7(79), юли 2010
ISSN 1313-6496

Достъпниците по света

WikiLeaks показа зрялост

Томас Блентън, изпълнителен директор
на Архив „Национална сигурност”, САЩ

Диана Банчева, ПДИ ¹

Томас Блентън в шоуто Colbert Report

На 25 юли сайът WikiLeaks взриви международната общност като публикува „Дневник на войната в Афганистан”, съдържащ 91 хиляди вътрешни военни доклада за войната на САЩ в Афганистан за периода 2004 - 2009 г. Същият ден водещи медии като „Ню Йорк Таймс”, „Гардиън” и „Шпигел” също излязоха с публикации, въз основа на документите, които директорът на WikiLeaks, Джулиан Асандж, им бе предоставил месец предварително.

Изследователи и медии определиха публикацията като най-голямото изтичане на секретни военни документи от времето на Докладите на Пентагона, когато през 1971 г. Даниел Елсберг дава на ”Ню Йорк Таймс” и „Вашингтон пост” секретните доклади, свързани с войната на САЩ във Виетнам. Действието на WikiLeaks е подложено на криктика, както от страна на управляващите, така и от страна на журналистическата общност. Оценките варират от държавна измяна, безразсъдство и безотговорност до триумф на свободата на информация в Интернет.

„Момчетата от WikiLeaks показват зрялост. От радикалисти с анархистични виждания, за които правилата не важат, от информационни вандали, както ги нарича моят приятел изследователят-историк Стив Афтергуд, WikiLeaks се превръща в медия като „Ню Йорк Таймс”, която би публикувала история за незаконно подслушване, например, ако знае, че в правителството се води дебат за това”, коментира Томас Блентън, директор на авторитетната американска организация "Архив Национална сигурност” в предаванeто на Кожо Намби  по радио WAMU на Американския университет във Вашингтон.

През април тази година сайтът WikiLeaks бе подложен на критика, както от администрацията, така и от журналистическата гилдия за публикуването на видео запис, показващ атака на американски хеликоптер срещу цивилни в Ирак, по време на която са убити и двама репортери от Ройтерс.

„За разлика от преди четири месеца, сега WikiLeaks показват принадлежност към някакъв етичен кодекс. Получавайки достъп до военните доклади за Афганистан, WikiLeaks са си дали сметка, че нямат капацитета да анализират информацията, която се съдържа в тях и са ги предоставили на водещи медии. Медиите от своя страна са направили необходимите проверки, влезли са в диалог с хора от правителството, за да се уверят, че публикацията няма да навреди на никого, няма да доведе до смъртта на никого”, обърна внимание Блентън.

Корените на феномена „WikiLeaks” Блентън намира в реакционното движение на технически ориентираните млади хора, които не се вписват в общоприетите стандарти за успех, които се опитват да променят системата. „Първата дънна платка на Apple  е представена от Стив Джобс и Стив Возняк през 1974-75 г. в клуб на телефонни маниаци, които са се опитвали да изобретят устройство, с което да осъществяват безплатни телефонни разговори. Повечето от тях са лежали в затвора, но с излизането са били наемани от консултантски фирми по сигурността на информацията. Ето така възникват новостите”, смята директорът на Архив „Национална сигурност”.

Най-големият ефект от публикуването на документите е извеждането на дебата относно участието на САЩ във войната в Афганистан до ново ниво. „Причината за публикуването на тези документи е да сложи малко пясък в обувките ни”, казва Блентън в популярното шоу Colbert Report.

„Войната в Афганистан е най-дългият военен конфликт, в който САЩ са участвали. В една демокрация е необходим широк обществен дебат, за да се стигне до правилната политика” подчертава Блентън в същото радио предаване. Според директора на "Архив Национална сигурност”  публикуването на докладите не представлява заплаха за никого и не може да бъде определено като държавна измяна. „Основната причина за това е, че всеки в системата знае, че има повече класифицирана информация, отколкото трябва. Публикуваните документи са класифицирани с гриф секретни или с по-ниско ниво. Сред тях няма строго секретни, чувствителни или информация от разузнаването. Последните документи са от декември 2009 г.”, поясни Блентън.

Изтичането на документите идва в момент, когато „Вашингтон пост” излезе със серия от публикации Строго секретна Америка във връзка със свръх засекретяването на информация с цел защита на националната сигурност. „Никой не отговаря за тази машина, дори никой не знае в какъв точно размер е засекретяването. Този проблем в комбинация с водените войни налага огромна необходимост от широк обществен дебат”, подчерта директорът на "Архив Национална сигурност”, Блентън. 

"Архив Национална сигурност” е една от водещите организации в САЩ в дебата за декласифициране на правителствени документи, свързани с външната политика на САЩ. Архивът е създаден през 1985 г. от журналисти и изследователи, с цел да наложат контрол върху нарастващата секретност в американското правителство. Стартирайки като контра-институция по време на Студената война, Архивът се превръща в авангард на глобалното движение за свобода на информацията. С дейността си, Архивът изпълнява едновременно функцията на център за разследваща журналистика, център за изследване на външната политика, библиотека и архив на декласифицирани документи, най-активният ползвател на американския Закон за свобода на информацията, правна кантора в обществен интерес и съдебен защитник на правото на достъп до обществена информация, разпространител на разсекретена информация.

"Архив Национална сигурност” се помещава в Библиотека „Гелман” към Университета „Джордж Вашингтон”, Вашингтон, САЩ. Част от постиженията за 25 годишната работа на Архива включват 40 хиляди подадени заявления за достъп до информация и за разсекретяване на информация до повече от 200 институции в САЩ; предоставянето на милиони страници първоначално секретни документи на обществеността; публикуването на 500 хиляди страници първоначално секретни документи в Интернет; 50 книги; 43 дела срещу американското правителство за разсекретяване на документи, обхващащи писмата между Кенеди и Хрушчов по време на Кубинската криза до снимки от церемониите по приемането на ковчезите с жертви от войните в Ирак и Афганистан.
В резултат на заведеното от "Архив Национална сигурност” съдебно дело срещу администрациите на Роналд Рейгън, Джордж У. Буш, и Бил Клинтън от изтриване са запазени 40 милиона имейла на Белия дом.

За изследователската си и публицистична работа в Архива, изследователите в него са носители на награда Пулицър (1996); награда Гелбър (1995); наградата Джеймс Мадисън за цитат, връчвана от Асоциацията на американските библиотеки (1996); наградата за книга Бостън Глоуб (1999); награда за журналистика Джордж Полк (2000) за проникване през користната завеса на правителствена секретност, подпомагането на журналистите в търсенето на истината и информирането на всички нас; наградата на „Лос Анджелис Таймс” за най-добра нехудожествена книга (2003). 
За публикуването на 175 електронни книги, Архивът е награден от списание Форбс за най-добра уеб страница (2005), носител е на две награди CoolSiteoftheDay.com (Най-добрият сайт на деня) и е цитиран 37 пъти в доклада на Университета Уисконсин сред най-ценните и авторитетни източници онлайн.   

"Архив Национална сигурност” е инициатор на международния портал за свобода на информацията Freedominfo.Org и е в партньорски отношения с журналисти, комисии по човешки права, изследователи, застъпници за свободата на информация в десетки държави по света.


Интервюта с директора на "Архив Национална сигурност” Томас Блентън, заместник-директора Малкълм Бърн и координатора по Закона за свобода на информацията, Нейт Джоунс, очаквайте в следващи броеве на бюлетина на ПДИ.