Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 7(79), юли 2010
ISSN 1313-6496

Интервю

Полезното в мрежата е опитът на всеки един член
и допълнителният ефект от обмена на този опит

Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ
и член на УС на Международна мрежа
на застъпниците за свобода на информацията

Гергана Жулева Снимка: Мариета Томова

През юли 2010 г. бяха проведени избори за Управителен съвет на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията. Членовете на мрежата имаха една седмица да дадат своя глас за седем от тринадесетте номинирани. На 26 юли бяха съобщени резултатите. Новият Управителен съвет е в състав:
Едуардо Бертони, Център за изследване на свободата на изразяване и достъпа до информация, Аржентина
Тоби Мендел, Център за право и демокрация, Канада
Гергана Жулева, Програма Достъп до Информация, България
Андреа Фигари, Прозрачност без граници, Германия
Емилене Мартинес-Моралес, Архив „Национална сигурност”, Мексико
Кодру Враби, Академия за застъпничество, Румъния
Шушан Дойдоян, Център за свобода на информацията, Армения

Председателят на Управителния съвет ще бъде избран по време на първата конферентна среща през септември.

С Гергана Жулева, изпълнителен директор на Програма Достъп до Информация, първи председател на Мрежата и за трети пореден път член на Управителния съвет, разговаря Диана Банчева.

Г-жо Жулева, с какви отговорности е свързано участието в управителния съвет (УС) на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията?

Особеното на мрежите е, че те не са организации, които имат ръководство. Като за всяка мрежа, отговорностите на УС са само координационни. Те включват спазването на кратки, но ясни правила при взимането на решения, когато организации по света искат да станат членове на мрежата. Отделно от координационната работа на УС, има един човек, който се занимава с чисто организационната или техническата работа. Преди този човек беше в ПДИ, сега е в Access Info.

Мрежата има и един по-широк кръг, не само членската маса. Това са експерти, които дискутират по определени проблеми, възникнали в различни части на света.Управителният съвет е необходим за координацията на всичко, случващо се през годините. Стремежът е и да има представителство в УС на различните региони на света, от които са членуващите организации.

Мрежата бе създадена през 2002 г. в София и Вие сте един от инициаторите за нейното създаване. Какво обуслови създаването на подобна мрежа в тези години?

През 2002 г. ПДИ направи първата конференция за съдебните дела по Закона за достъп до информация. Тогава имахме сравнително малък опит, само две години от приемането на закона, но вече се бяха натрупали случаи. Искахме да споделим опита с колегите, особено от нашия регион. Затова и първоначалната идея беше в мрежата да бъдат поканени да участват организации от Централна и Източна Европа, така че да можем да си разменяме информация, да се дискутират проблеми в условия, които са подобни, тъй като всички тези държави по това време приемаха своите закони, с малка разлика от две-три години. Обсъждаха се стандартите, които да залегнат в тези закони. Беше необходимо общо пространство, в което да се обменят опит, знание, да се дискутират някои въпроси.

На конференцията обаче имаше и представители от Африка, Индия, Латинска Америка, тогава от Мексико, от международни организации. На всички им хареса идеята за подобна мрежа. Така мрежата беше основана като световна, а не само като регионална. Мисля, че това е добре, защото в края на краищата, това което се случва в областта на достъпа до информация, и законодателството, и практиките, и проблемите, които възникват с прилагането на закона, са съпоставими, независимо от географския регион. В традициите в областта на администрацията, на правото, също има много общи неща. През годините се проведоха доста дискусии в нашата мрежа, и смятам, че все по интересни въпроси, които засягат практиката във всички страни, които имат закон за достъп до информация. Опитът, който се натрупва, е полезен и за организации в страни, които тепърва приемат свои закони за достъп до информация. Ето защо мисля, че целта на създаването на мрежата беше постигната.

Сега има нов Управителен съвет. Само двама човека от предишния съвет останахме. Новите членове имат идеи, разбира се. Въпросът е, че за много от тези идеи трябва да се намерят средства, а това не е много лесно. Мрежовата работа дава ефекта на бързото правене на нещата – например, едно сравнително-правно проучване може да се направи много бързо с тези знания, които имат всички организации поотделно в мрежата. Но съвместни действия не са много възможни, освен ако не става въпрос за подписки или подкрепа на някаква инициатива в дадена страна. За да се срещнат всички тези хора някъде, трябват средства. Това вече е един проблем, който е трудно решим.

Членовете на мрежата са вече 186. Освен финансови, какви други предизвикателства стоят за решаване пред мрежата?

Най-полезното в тази мрежа е опитът на всеки един член по отделно и допълнителният ефект, който се получава от обмена на този опит и знание, а не в създаването на някакви общи модели, по които да се действа. Това според мен дори не е възможно, защото тук стои не само финансовият проблем, но и трудността да се съберат хора от цял свят, които работят в областта, за да обсъждат общи модели на законодателство, или общ модел за наблюдение на  прилагането на законодателството. Това вече е много сериозна експертна и изследователска работа, която трябва да се върши в екип, и това не винаги е възможно само посредством каналите на мрежата. Такива идеи има и от моя гледна точка това е едно предизвикателство – да проведем дискусия дали това е възможно и нужно. Така или иначе, вече има един моделен закон за достъп до информация, разработен от Article 19, известна международна организация, работеща в областта на правото на изразяване и достъпа до информация. От друга страна имаме вече приета конвенция от една международна организация, каквато е Съвета на Европа. Тоест вече имаме някакви приети стандарти и едва ли е необходимо да се влагат усилия в създаването на нови модели, да речем за законодателство, или за наблюдение на това законодателство. По-скоро идеите за отделните членове идват и се разработват от тях самите, на основата на това, което те научават от опита на другите. За мен това е много по-полезно. Но винаги има идеи за създаване на глобални модели и методологии за наблюдение. Това за мен лично е предизвикателство да се дискутира този въпрос и да се очертае ясно какво може мрежата и какво не може. Тъй като, пак обръщам внимание, това не е централизирана организация, която има свое ръководство, което разработва стратегиите. Стратегиите на мрежата са свързани главно с обезпечаването на пространството за добра дискусия и очертаването на изводите от тази дискусия. Така се развива и самата Интернет страница на мрежата – отделни дискусионни теми, които са провеждани през годините.

Основателите на мрежата са и инициатори на отбелязването на 28 септември като Международен ден на правото да знам. Мрежата ли бе създадена първо или 28 септември бе обявен за Ден на правото да знам? Как са свързани двете събития?

Двете неща станаха едновременно. По време на обсъждането на меморандума за създаването на мрежата възникна идеята, тогава предложена от изпълнителния директор на Центъра за свобода на информацията в Армения, Шушан Дойдоян, този ден, в който се приеме меморандума да се отбелязва като Ден на правото да знам. Първоначално беше предложен „Ден на правото да питам”, но след една дискусия на основателите, се реши, че по-добре да бъде „Ден на правото да знам”. Оттогава, денят, в който бе приет меморандума за създаването на Мрежата на застъпниците за свобода на информацията, се отбелязва като Ден на правото да знам.

Тази инициатива набира сили през годините. Дори държави, които имат дълго прилагане на закона за достъп до информация, имат много застъпнически организации в тази област, също се присъединиха. Например в САЩ отбелязват и Ден за прозрачност, и Ден на правото да знам, и приемането на Закона за свобода на информацията.

Отбелязването на Деня на правото да знам е и част от другата важна идея в мрежата, която се развива много добре, и е много важна за застъпническата дейност на членуващите организации. Не случайно, през последните години дори самата идея за Ден на правото да знам се превръща в седмица на правото да знам. Появи се музика за Деня на правото да знам, както и много други интересни инициативи, които дават идеи за различните организации по света – как те биха могли да отбелязват 28 септември.

Ние от ПДИ отбелязваме Деня на правото да знам в България с награди и антинагради. Смятаме, че докато не се утвърдят добри практики по достъпа до информация, трябва да се подкрепят и институциите, които имат добри практики, и търсещите информация. Засега запазваме тази класическа форма. Може би постепенно ние също ще възприемем някои неща, които виждаме, че в други страни се правят. Но 28 септември се отбелязва навсякъде по света по различен начин. И тук няма общ модел, по който да се чества Деня на правото да знам, което е много хубаво, защото всеки избира формата и начина, които смята за най-подходящи за застъпническата си работа.

28 септември наистина се е превърнал в един празник за застъпниците за свобода на информацията. Не трябва ли всеки ден да е Ден на правото да знам?

Естествено, че трябва всеки ден да е Ден на правото да знам. Но това е един особен ден, в който всъщност се прави равносметка за годината. Събират се хора на едно място, за които достъпа до информация нещо много важно. Говорят си, поздравяват се. Смятам, че в това да има още един празник, който е свързан с достъпа до информация няма нищо лошо. Напротив, хората имат нужда да се срещнат, да си поговорят, да разменят идеи и мисли по повод на това какво се е случило през годината. Не трябва да се пропуска тази възможност, макар да не е само този ден, в който да трябва да има добър достъп до информация.