Публикации | Информационен бюлетин на ПДИ, Брой 6(78), м.юни 2010

Информационен бюлетин
Брой 6(78), юни 2010
ISSN 1313-6496

400 млн. страници класифицирани документи ще бъдат обработени
и представени на американската общественост до края на 2013 година

“400 милиона страници класифицирани документи, извън полето на обществения достъп са ограничаване правото на информация. Правото на американците да знаят от какво е била продиктувана държавната политика в миналото и да държат властимащите отговорни за това е безспорно накърнено. Нашата цел е да разгледаме, обработим и предоставим на обществеността тези документи”. С тези думи архивист номер едно на САЩ, Дейвид Ферреро, откри Обществен форум за Плана за приоритетите на Националния център за декласифициране. Той се проведе на 23 юни в сградата на Националния архив във Вашингтон.

Центърът бе създаден с подписаната на 29 декември 2009 г. заповед 13526 от президента Барак Обама като звено на Националната администрация на архивите. Целта на Центъра е да елиминира по най-бързия и ефективен начин колосалния обем класифицирани документи, свързани с важни решения и действия относно националната сигурност на САЩ и да осигури обществения достъп до тях. Процесът трябва да бъде финализиран до края на 2013 г. На форума присъстваха историци, изследователи и архивисти, които дадоха препоръки за повишаване ефективността на работата на Центъра.

400-те милиона страници, подлежащи на декласификация, не включват документите от президентските библиотеки, където се съхраняват работните файлове на всички американски президенти. С тях документите, които подлежат на преглед и декласифициране, се увеличава с 5 милиона страници, поясни Бет Фидлър от Офиса на Президентските библиотеки.

“Нашата преценка е, че около 320 милиона страници могат да бъдат декласифицирани и предоставени на обществеността за изследване. Разработихме матрица, според която определени категории документи ще бъдат приоритетно разглеждани. Ще започнем с тези, които представляват силен обществен интерес и са трудни за обработка, тоест около 90% от всички документи”. Това обясни Майкъл Курц, помощник архивист, в изложението си за приоритетите на Центъра.

За ефективния и експедитивен преглед, декласификация и обработка е необходим диалог между Центъра и институциите, създали съответните документи. А

партньорството с Министерство на отбраната,
ЦРУ и ФБР е решаващо

за ефективността на процеса. Вече имаме споразумение с тях за прехвърлянето на хиляди документи”, уточни Шерил Шенбъргър, директор на Националния център за декласифициране. Важно условие за ефективното изпълнение на проекта е унифицирането на правилата за декласифициране във федералните инситуции. Съществуват десетки такива правила по думите на Шенбъргър. Обучението на служителите по сигурност на информация в институциите е друг важен фактор за успешното изпълнение на плана.

“Приветствам инициативата на правителството да създаде Център за декласифициране. За да се постигне това отваряне обаче, е необходимо документите да се разглеждат и декласифицират на принципа “страница по страница” и дори “изречение по изречение”, а не “минава - не минава”, коментира Стив Афтъргуд от Федерацията на Американските учени по повод избрания подход при прегледа на документите. В този случай, при наличието на параграф или изречение в документа, които подлежат на удължен срок на защита, целият документ ще остане засекретен.

Декласифицирането на документи, свързани с убийствата на Кенеди и Мартин Лутър Кинг, разкритията на комисията за атентата от 11 септември 2001 г. бяха част от въпросите, вълнуващи изследователската общност. “Информацията ни трябва сега, не след три, не след 10 години.

заяви Джеймс Лесар, президент на Центъра за изследване на архиви, свързани с покушения.

Браян Мартин от Колегията на историците пожела да разбере с какъв приоритет ще се разглеждат документи, свързани с права и интереси на определени групи хора. “Това са документи с административен характер, свързани с националната сигурност, но са от значение за ветерани от войната или специалисти, разработващи животоспасяващи технологии”.

Сред многото предложения от изследователската общност бяха и публикуването на документите онлайн, създаване на работни групи по определени теми, поемане на законодателна инициатива от Националната администрация на архивите за промяна в Закона за атомната енергия, по силата на който информация, свързана с атомни оръжия подлежи на специален преглед преди декласифициране.

Въпреки позитивното настроение на форума, нескрито бе недоволството от липсата на представители на заинтересованите институции, тъй като от тяхната добра воля за съдействие зависи каква част от милионите страници ще станат достояние на обществеността.

1 Координатор комуникации в Програма Достъп до Информация, Диана Банчева, е на шест седмично работно посещение в Архив „Национална сигурност” в периода юни-юли 2010 г. Посещението бе финансирано по проект "В отговор на новите предизвикателства пред достъпа до информация", подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".