Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 6(78), юни 2010
ISSN 1313-6496

От координаторската мрежа

Как да направим удобен
за всяка власт вестник

Отказват информация на общински съветник
за харчове от хазната на Троян

Цветан Тодоров,
координатор на ПДИ в Ловеч

Цветан Тодоров

Изумителна е упоритостта на една тема из местните вестници, а би следвало отдавна да звучи архаично. Темата е как властта открито, безпардонно и самонавивайки се финансира близки до нея издания. Ако в Ловеч преди две години се разви съдебната одисея за т. нар. „рекламни пари” на кмета и общината (вж. бр.7/ 67 от 2009), в Троян днес говорят за вестник, издържан от общината. Случаят нашумя след публикация на в. „Троян 21”, а в основата е питането на Мариела Шошкова от сесията на Общинския съвет в Троян на 29 април т. г. Тогава общинската съветничка от ДСБ иска информация за финансовото състояние на местния вестник „Троянски глас”. Тя твърди, че като печатно издание на Общинския съвет, то е на финансова издръжка на общинското дружество „Общински пазари” ЕООД. Шошкова изтъква, че „Троянски глас” е орган на Общинския съвет, следователно всеки съветник има и право, и задължение да се интересува какво се случва с тяхното издание. Припомнено е, че и всеки местен парламентарист, пък и гражданин, има право по Закона за достъп до обществена информация да се запознае с отчетите на общинските дружества. Тази информация по принцип е публична.
Мариела Шошкова не получава исканата информация. Тя не счита за необходимо да зададе писмено питането си по ЗДОИ, тъй като разчита на тежестта на обществената си роля в местния парламент. А и малкият град предполага доста приятелски, тесни, неформални отношения между съветници и журналисти. Звучи едва ли не високопарно

да ползваш закон за нещо,
което е пред очите на всички

Оказва се, че не е съвсем така. Управителят на „Общински пазари” ЕООД Николай Вълков отказва информация за финансовото състояние на „Троянски глас”. И сочи два аргумента. Първият - нямал данни за това перо от дейността на дружеството. Това едва ли е вярно, по-вероятно е данните да са „неблагоприятни”. Което означава, че общината дотира вестника чрез данъците на всички граждани. Вторият аргумент - „съветничката Шошкова работела за … конкурентния вестник”. Това може спокойно да се остави без коментар. Но в малкия град подобни слухове играят (не)обяснимо значение.

Тук е мястото да обясним, че в Троян има два вестника – „Троянски глас” и „Троян 21”. Първият е орган на Общинския съвет (както пише в карето на изданието) и се издава от  „Общински пазари”. Вторият вестник е на частна фирма. Нормално е между тях да има съперничество, но на практика „Троян 21” се състезава с ... общината. За да е по-нагледна убийствената конкуренция в провинцията, достигаща често до куриозни ситуации и заглавия, ще добавя, че в Ловеч в момента има три по-големи вестника - „Народен глас”, „Ловеч прес” и „Ловеч глас”. И че част от потребителите отказват да направят разликата и често купуват на принципа „Дай един „Глас”.
Две са по-интересните гледни точки към троянския случай.

Първо – анахронизъм е един общински съвет да има свой орган. Такова нещо почти не се среща вече у нас. Още с появата на демокрацията и с разделянето на властите вестниците станаха частни. Така журналистиката по-добре и по-сигурно защитава ролята си на коректив при всяка политическа власт, колкото и да е оспорвана тази функция. Ако това бе се случило в Троян, нямаше да се стигне до абсурдната ситуация в „Общински пазари” да „не знаят” колко им струва вестникът. Издание като „Троянски глас” в известна степен е удобно за всяка власт, разкрива същината на проблема Мариела Шошкова. В него няма анализи, няма идеи, каталог e на случки и решения, а властта това и иска, обобщава тя. Втората гледна точка е как властта става неконтролируема, със самочувствие на  богоизбрана, извън закона и извън времето.

Защо  Шошкова задава въпрос
за издръжката

Ами защото всяка година досега тази информация е присъствала в отчетите на Общинския съвет. Но този път, явно поради кризата, цифрите са тревожни. Всички говорят за икономии, режат бюджети, съкращават, оптимизират. Самото питане за подобен харч по време на криза създава неудобство и „отместване на погледа”. Политическата дейност на Мариела Шошкова вече не се отразява в „общинския вестник”, защото много пита. А всъщност подобна информация би могъл да поиска всеки гражданин и ОбС е длъжен да я даде. Той би могъл да не чака и да му я искат, а да я качи на сайта си и тя да е общодостъпна, каквито са последните стандарти в достъпа до информация.

Властта в Троян не прави това. Вместо разтваряне към информирано общество, тя се задълбава в рестрикции.
Организираният отговор идва от внесеното предложение на групата съветници от „Атака”. И то гласи ни повече, ни по-малко – всички общински съобщения и обявления да се публикуват само в общинския вестник.
Щом толкова искате да знаете, ще четете само един вестник. Това е посланието, ако се доразвие троянският случай в логично продължение.