Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 5(77), май 2010
ISSN 1313-6496

НОВИНИ

Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

Ралица Кацарска

По-малко препятствия пред търсещите информация в Холандия. В началото на май решение на съда сложи край на една от новите пречки в холандския закон за достъп до информация – таксата за обработване на заявления. Преди няколко години заявленията, подавани най-често от журналисти, граждани и неправителствени организации, до общините нараснаха многократно. Недоволни от „допълнителната” работа, общинските администрации въведоха такса за обработване на заявленията. 15% от над 400 общини в Холандия приеха тази мярка, а заявителите платиха десетки хиляди евро само през 2009 г. Експертите в достъпа до информация Брено де Винтер и Роже Флюгелс отварят битка срещу тази практика. От правна гледна точка случаят е ясен – няма законово основание за определяне на такса, предоставянето на информация не е услуга, а задължение, а и гражданите вече са платили за обработването чрез данъци. Няколко общини вече са заявили, че ще върнат парите.
Източник: Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIANET)

Знаково решение в Германия за документите на Айхман. Германският конституционен съд постанови службата на канцлера да предостави документите за нацисткия престъпник Адолф Айхман, които 50 години са засекретени от властите. Заявлението за достъп до информация на Габриела Вебер – аржентински журналист от немски произход – е отхвърлено от по-ниските инстанции на основание защита на националния интерес на Германия. Конституционният съд се обяви срещу решението на външното разузнаване да пази като класифицирани хиляди документи за Айхман, един от главните организатори на Холокоста. Въпреки това остава неясно кога и как архивът ще бъде разкрит. Отказът на външното разузнаване да отвори документацията за периода 1950-1960 г. се основава на спекулацията, че тя съдържа информация за евентуално тайно споразумение между Западна Германия и бившите нацисти.
Декласифицираните документи ще бъдат изключително ценни за историците, защото ще покажат кой е помогнал на Айхман да избяга в Аржентина.
Източник: http://www.spiegel.de/international/germany/0,1518,692748,00.html

Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIANET) подкрепи писмо до Филипините, което призовава да се приеме закон за право на информация. То е подписано от 67 неправителствени организации и 20 журналисти, адвокати и активисти. Тъй като в Югоизточна Азия само Тайланд и Индонезия имат закон за правото на информация, приемането му във Филипините ще даде импулс за целия регион. Подписалите писмото, сред които е и Програма Достъп до Информация, разглеждат това законодателство като основа за зачитане на демокрацията и на всички човешки права.

Гражданите на Норвегия имат достъп до картотеките на публичните власти. От 18 май е пусната онлайн база данни с документите на гражданските служби, която е първа по рода си в света. Всички документи, изпратени от министри, държавни агенции и дирекции, са включени в публични списъци. Ако дадено лице попадне на нещо, което го интересува, може да изиска оригиналния документ.
Източник: http://smart-grid.tmcnet.com/news/2010/05/18/4795395.htm

В Унгария няма ефективен контрол върху националната сигурност. На 21 май институт Eötvös Károly, Унгарският съюз за граждански свободи (HCLU) и организацията „Прозрачност без граници“ внесоха жалба в Конституционния съд, за да оспорят Закона за защита на класифицираната информация, обнародван на 1 април, и няколко разпореди на Закона за национална сигурност.

Неправителствените организации посочват четирите начина, по които новият закон заплашва конституционните действия в областта на националната сигурност:

• Няма гаранция, че информацията ще бъде класифицирана само когато е необходимо и няма защита при злоупотреба от лица, искащи да прикрият нарушения на закона или корупция.

• Не се уточнява имат ли съдиите право да проверяват доколко основателно дадена информация е класифицирана.

• Законодателят прави непредсказуеми санкциите за злоупотреба с класифицирана информация, като дава изключителна власт на създателя на информацията да започне наказателно преследване.

• Правилата за надзор на националната сигурност, определени в Закона за национална сигурност, допълнително отслабват мониторинга върху дейността на унгарските разузнавателни агенции, които са най-непрозрачни в сравнение с останалите институции.

Подобни са били аргументите на трите организации, когато са поискали президентът на Унгария да изиска предварителна проверка за съответствие на закона с Конституцията през 2009 г.
Източник: Международна мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIANET)

Повече информация за правителството на Великобритания ще е достъпна за обществеността. Премиерът Дейвид Камерън оповести амбициозен план за откритост и постави срокове на публичните институции за публикуване на информация за престъпления, болнични инфекции, разходи на кабинета. В плана се посочва, че ще се създаде Съвет по прозрачност, оглавяван от министър Франсис Моуд. Един от членовете на Съвета ще бъде Том Стайнбърг, основател на MySociety (http://www.mysociety.org/), който ще съветва министрите по изпълнението на програмата за прозрачност. Ключовите ангажименти са публикуване на всички договори на правителството за информационни и комуникационни технологии от юли 2010 г. и подробности за всички международни проекти на Министерство на международното развитие на стойност над £500 от месец януари 2011 година.
Източник: Сайт на премиера на Великобритания - http://www.number10.gov.uk

Нова онлайн инициатива за прозрачност. Блогърите от Rising Voices и Global Voices до момента са качили на сайта http://transparency.globalvoicesonline.org/ документи, свързани с 37 проекта и случаи за прозрачност и право на информация. Целта е да се съставят карта и оценка на проекти, които насърчават прозрачността, отчетността и гражданското участие по света. Желаещите могат да регистрират добра практика на: http://transparency.globalvoicesonline.org/how-submit-case-study, но преди това трябва да се свържат с директора на проекта Дейвид Сасаки (outreach@globalvoicesonline.org), за да се избегне повторната регистрация на едни и същи случаи.

Институтът за конкурентно предприемачество (Competitive Enterprise Institute) заведe дело срещу НАСА. То e за предоставяне на информация по скандала „Климатгейт” през ноември 2009 г., когато в резултат на хакерска атака срещу сървъра на Отдела за климатични изследвания към Университета на Източна Англия в гр. Норич бе изтеглена информация, пазена до този момент в най-дълбока тайна. Нейният анализ показа, че данни за глобалното затопляне са били манипулирани. Делото е в резултат на три заявления за достъп до информация, подадени от Института през август 2007 г. за документи, свързани с дейността на д-р Гавин Шмид от Института по космически изследвания "Годар" към НАСА. Той е сред учените, заподозрени в манипулиране на научната им дейност. Според Института информацията от електронните бази данни, отразяващи температурните изменения, е била променена със задна дата. Пред съда Институтът е представил доказателства как НАСА прокарва определена политика. Делото е призив към НАСА да се отчете за близо тригодишно възпрепятстване на достъп до документи, даващи светлина върху най-дебатирания климатичен проблем.
Още по темата на http://cei.org/news-release/2010/05/27/cei-sues-nasa-force-disclosure-global-warming-info