Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 5(77), май 2010
ISSN 1313-6496

Интервю

Петър Пенчев:
Ако успеем да спасим един човешки живот,
битката си заслужава

На 4 май национално движение „Екогласност”, сдружение „ЕкоМрамор” и екосдружение „Връбница-Надежда” организираха пресконференция в Пресклуба на БТА, за да представят данни, получени по ЗДОИ, за изгарянето на софийски боклук в циментовия завод „Холсим – България АД”, с. Бели Извор. По този повод с зам.-председателя на „Екогласност” Петър Пенчев, разговаря Диана Банчева

Петър Пенчев, зам.-председател на "Екогласност"

Какво предизвика интересът Ви към „Холсим”?

„Холсим – България“ АД е базирана в Швейцария, а в България купи двата циментови завода в с. Бели Извор и Плевен. Изградили са хубави пречиствателни филтри. Край Бели извор полето вече не побелява. Там покривите бяха вечно поръсени с цимент. През 2008 г., на обсъждането на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) по управлението на софийския боклук, разделът изгаряне в циментовите заводи бе споменат като договорка между Столична община и циментовите заводи – Бели Извор, Златна Панега и Девин. Тогава 100% от гражданските екологични организации бяха твърдо против избраната технология, тъй като тя завършва с изгаряне в циментовите заводи. През 2009 г. австрийската информационна агенция АПА съобщи, че в циментовите заводи в България се гори австрийски боклук. Веднага подадохме сигнал до Европейската комисия и до нашата прокуратура. Проверката бе възложена на ГДБОП. Трябваше да съберат документи от „Холсим” и от Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

Защо екологичните и граждански организации бяха против технологията на изгаряне?

Още през 2007 г. ръководителката на отдел „Опазване чистотата на атмосферния въздух, опасните химични вещества и управление на риска“ от РИОСВ – София, заяви, че боклукът ще се изгаря при 850 градуса. А това е под законовата температура, разписана в наредба по Закона за чистота на атмосферния въздух в България. Там е казано, че когато има хлор съдържащи елементи температурата следва да е над 1100 градуса, за да не се отделят диоксини и флорани. Те са страшни за здравето. Ето защо през декември 2008 г., когато се обсъждаше ОВОС, поискахме проучването да се доразвие и да включи процеса на изгаряне. Тогава нещата щяха да се откроят, а не чак сега да ги намираме по заобиколен начин.

Какъв е заобиколният начин?

Посредством Закона за достъп до обществена информация. За пръв път се обърнахме към Софийска градска прокуратура по ЗДОИ. Подадохме заявление и изненадващо, вместо решение, по телефона ни се обади наблюдаващият прокурор, разследвал австрийския боклук. Той каза, че като автор на сигнала, ми дават пълен достъп до документите на място и след това копие от определени страници. След като прегледах документите, пуснах второ заявление по ЗДОИ, вече с приложен списък. Даже не ми искаха по 12 стотинки за копие. Получих набор документи, които ще представя на Европейската комисия, тъй като тяхната проверка за австрийския боклук също бе стартирала. В прокуратурата внесохме сигнал, с който искаме възобновяване на проверката по същите документи в двете папки.

Какво съдържат тези документи?

Според тях изгарянето на отпадъците в Австрия става при 1400 градуса. Писмото на австрийците до МОСВ указва, че изгарянето трябва да става в пещта за изпичане на клинкера при 1000-2000 градуса. При горелката, при пламъка е 2000 градуса, но клинкерът придобива температура от 1450 градуса. А на самата технологична схема, подписана от изпълнителния директор на „Холсим“, Тодор Костов, е посочено, че твърдите отпадъци, включително и гумите, се поддават на една последваща фаза от технологичния процес, където температурата изрично е дадена 850 градуса, но реално твърдите отпадъци се изгарят при 800.

Какво още получихте от прокуратурата?

Технологичната схема за изгарянето на боклука в „Холсим“. Ако го бяхме искали от тях, щяха да кажат, че е търговска тайна, както се случи с АЕЦ „Козлодуй”1. Осъдихме ги, вярно. И тук сигурно щяхме да ги осъдим, но щеше да се проточи във времето. А сега получихме достъп в рамките на 14 дни след подаване на заявлението. Благодарни сме от реакцията на прокуратурата. Може би са разпознали в нас не екотерористи, както АЕЦ опитва да ни представи, а хора, които помагат на правоохранителните органи да защитават гражданите. Нещо повече, дадоха ни два търговски договора на фирми, извозващи софийския боклук в „Холсим“ - „Екобулсорт“ ЕАД и „Чистота Искър“ ЕООД. И двете са общински.

Стигнахме и до друга търговска тайна – че инсталацията на „Холсим“, която те са инсталирали за сепариране2 и двукратно нарязване на боклука, струва 3.8 млн. евро. Е, ние питаме: щом тя струва 3.8 млн, къде са 180 млн. евро, които ще струва заводът за преработка на битови отпадъци в Гара Яна? 40 пъти е надскочена цената на инсталацията, която реално върши същата работа.

Кое е екопрестъплението, за което говорихте на пресконференцията?

Наредбата е минимум за 1100 градуса, а австрийците пишат, че изгарянето трябва да е при 1450 градуса. В същото време, в технологичната схема е записано, а и от документите, които получихме по ЗДОИ от прокуратурата, се вижда, че твърдите отпадъци се горят при 800 градуса. Припомням, че заради софийските отпадъци Брюксел даде България в Европейския съд – значи, има престъпление. Лошото е, че на съд отива държавата, а не виновните длъжностни лица, и цяла България ще плаща. Стига криене и измами спрямо населението. Не може, в случая със софийския боклук, да се имитира сепариране на площадки в Суходол и Требич-Мрамор. Да се прави някакъв измислен завод за над 160 млн. евро. Той само разделя боклука и след себе си оставя боклук. Но горенето в циментовите заводи е невъзможно, тъй като в пещите се гори при 800 градуса.

Защо „Холсим“ не спазва изискваните 1100 градуса?

Заводите са за производство на цимент, а не за оползотворяване на отпадъци. Не искат да си повредят системата. Когато Евдокия Манева беше депутат, каза, че Европейският съюз разрешава изгарянето. Да, но при определени условия. Другото за нас е престъпление.

Вие искали ли сте от МОСВ информация по случая?

Преди месец и половина. Вече бяхме разбрали, че технологичната схема за изгаряне наистина е за 850 градуса. Поискахме министърът на екологията да се намеси. Дадохме и копие до столичния кмет Йорданка Фандъкова. Настояхме и двете дами да се запознаят с фактите и да предприемат стъпка срещу тази технология. Но МОСВ мълчи.

Кой плаща за тази технология?

Ние, гражданите. С парите, които внасяме като данък битови отпадъци. Той е много по-висок, отколкото е данък сгради. Но преди всичко плащаме със здравето си. Всяка година разболяващите се от рак са десетки хиляди, да не говорим за умиращите. Мотивът на национално движение „Екогласност“ е: ако с нашите действия успеем да спасим един човешки живот, битката си заслужава.

Кои са виновните длъжностни лица в случая „Холсим“?

От 2005 г. насам, тогавашния кмет Бойко Борисов, не пожела изобщо да се вслуша в нашите искания технологията да бъде отхвърлена. Вторият виновен е директорът на „Холсим“. От 1 април 2008 до началото на август 2008 г. в завода са изгорени 10 000 тона австрийски отпадъци. Спрели са, защото са започнали със софийските битови отпадъци. От тези два договора за три години са изгорени 120 000 тона.

Какво е замърсяването след изгарянето?

Замерванията на РИОСВ не включват диоксини и флорани, защото в България няма апаратура за меренето им. След 2005 г. РИОСВ Враца прави ежегодно замерване, но тези два компонента не се следят.

Как да се оцени замърсяването след като няма замерване?

От секция „Здравен контрол“ към Национален център за опазване на общественото здраве към Министерство на здравеопазването ни предоставиха становище. По техен доклад, който представихме от „Екогласност“ в Брюксел, откриха процедура за нарушение срещу замърсяванията в Гълъбово и Стара Загора. Този Център даде резултатите от здравен скрининг на децата в областта. Всяко шесто момченце се ражда с един тестис. Заболеваемост три пъти над другите контролни места. Брюксел се впечатли от резултатите и процедурата е започнала. Нашата прокуратура също възобнови разследването след като им дадохме доклада. В резултат на проучване на наличната документация в Министерство на здравеопазването, Центърът прави извода, че няма съгласуване за изгаряне на отпадъци на площадката в Девинско. Между другото, казаха ни, че предоставянето на становището е струвало уволнението на служителите, които ни го дадоха. Внесохме това становище в прокуратурата, тъй като го няма в онези две папки, които получихме по ЗДОИ. Захранихме ги с един нов документ, освен че им обърнахме внимание на нещата, получени по ЗДОИ: за 800-те градуса и за двата договора – те за нас са тайни договори за износ на софийския боклук за изгаряне, защото това никъде не е афиширано.

Ще изпратим становището и до Брюксел, който следва да реагира, както се погрижи за Кремиковци, както сега се занимава с Гълъбово и Стара Загора. Надяваме се, че и за софийския боклук ще доведе нещата докрай. Тази технология е престъпна.

Значи диалогът с прокуратурата посредством ЗДОИ се оказа успешен?

Да. И при случай винаги казвам, че съдът копира в мотивите си мотивите, които с помощта на адвокатите от ПДИ Кирил Терзийски и Александър Кашъмов сме изложили в жалбата срещу отказ на информация. Това е единственото ни оръжие. И резултатите са налице.