Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 5(77), май 2010
ISSN 1313-6496

От координаторската мрежа

14 дни колкото 7 години

За да не изчакат срока по ЗДОИ, общинските съветници
в Сливен не получават никога отговор

Веселина Седларска,
координатор на ПДИ в Сливен

Веселина Седларска

Може ли информация за договорите на общината, която остава недостъпна дори за общинските съветници, да стигне до гражданите? Въпросът е неуместен, защото Законът за достъп до обществена информация не прави разлика между гражданин и общински съветник. Хората от Сливен обаче си задават този въпрос, защото често чуват от местните парламентаристи, че не се добират до информация какво се случва в общината. Така стана и на пресконференцията на новосформираната от Общинския съвет Комисия за проверка на капиталовата програма на общината. „До този момент не знаем какви договори е сключвала общината в рамките на тази програма – когато сме искали информация, тя ни е била отказвана”, обяви на пресконференцията Мариета Петкова, член на Комисията. И колегите й, също общински съветници, гадаят какви са дълговете на общината – 60, 70, 80 млн. лева? Или повече? Не знаеха по същата причина – когато питали за това, от общинската администрация не им отговаряли.

А как питат?

„На основание чл. 33 от Закона за местното самоуправление и местната администрация”, гласи отговорът. След последното му изменение през 2002 година в чл. 33 има следния текст: „Държавните органи, стопанските и обществените организации са длъжни да оказват съдействие на общинския съветник, както и да му предоставят сведения и документи, необходими във връзка с дейността му на съветник, освен когато съставляват класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.”

Това е основанието, което общинските съветници предпочитат, когато искат да се информират. А защо не Законът за достъп до обществената информация? „Защото там срокът за получаване на отговор е дълъг, а ние се нуждаем от информация бързо”, пояснява Мариета Петкова. Макар и парадоксален, този отговор е типичен и за журналисти, и за граждани. За да не изчакат срока по ЗДОИ, те всъщност не получават никога отговор. „Откакто Йордан Лечков е кмет – вече седма година – само предполагаме какво се случва, администрацията не отговаря на въпросите ни” – жалваха се членовете на Комисията и се надяваха, че сега, когато имат статут на Разследваща комисия, най-после ще получат достъп до сключвани от общината договори. Колко са 14 дни изчакване за отговор срещу 7 години мълчание?

За да не загубят 14 дни, общинските съветници в Сливен бяха загубили 7 години. Една анонимна анкета сред тях разкрива

истинските причини

„Не познаваме добре ЗДОИ, нямаме навик да го ползваме”; „Сега се замислям, че можело да питаме по този закон и ако не получим отговор, вече да сме осъдили кмета няколко пъти”; „Имаме право да го съдим, ако не ни отговори, нали?”; „Има и такъв момент – ние сме специални и искаме информация по специалната привилегия, която имаме като общински съветници. А истината е, че Законът за местно самоуправление не ни дава инструменти да се борим за това си право, да накажем лишилия ни от него, това е просто пожелателен текст”; „Ние се отказваме от Закона за достъп до обществената информация, защото ни третира наравно с всички останали, а не си даваме сметка, че ЗДОИ ни дава повече възможности”; „Работата е там, че общинските съветници не виждат по далече от Закона за местното самоуправление. За тях други закони няма”; „Ако сме искали непременно да имаме информация, да сме намерили начин да я получим.”

Зрителите, слушателите и читателите, до които стигна оплакването от пресконференцията обаче, най-вероятно са си помислили, че щом общинските съветници не стигат до истината, какво остава за нас. Отговорът е: за нас остава това, което те не правят – да ползваме ЗДОИ.