Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 4(76), април 2010
ISSN 1313-6496

Новини

Подбра Ралица Кацарска, ПДИ

Ралица Кацарска

Правото да знам е темата на тазгодишния Световен ден на свободната преса, който ЮНЕСКО отбелязва традиционно на 3 май. По този повод на 2-3 май в Брисбейн, Австралия се проведе международна конференция. През 1993 г. Обединените нации обявяват 3 май за Световен ден на свободната преса, за да се запознае световната общественост с правото на журналистите да събират и разпространяват информация без риск за живота и свободата им. Отказването или непредоставянето на информация от публичните институции се определя от международното право като нарушение на свобода на изразяване. През 2009 година Европейският съд за правата на човека потвърди, че достъпът до информация е защитен от Член 10 на Европейската конвенция за правата на човека, изтъквайки, че когато правителствата имат „информационен монопол”, те трябва да  предоставят информация, необходима за публичен дебат по обществено важни въпроси. 
Какви са инициативите на международната мрежа за свобода на информацията по случай Световния ден на свободната преса?

- Глобална инициатива (http://www.uncaccoalition.org/) за тестване на антикорупционните усилия на 28 правителства, озаглавена „Кажете какво сте свършили!” (Telluswhatyou’vedone!)
- Коалицията за откритост в Кипър подновява призива си за признаване правото на достъп до информация в страната (http://www.access-info.org/en/cyprus)
- Испанската коалиция ProAcceso апелира правителството да публикува проекта на бъдещия закон за достъп до информация
- В Берлин представят наръчника Legal Leaks Toolkit

Обръщение от Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО по повод 3 май.

Програма и подробности за събитието на http://portal.unesco.org/

Световната банка разширява достъпа до статистически данни. На 20 април Световната банка обяви специална страница (http://data.worldbank.org) със свободен, открит и лесен достъп до актуални данни, свързани със стандартите на живот по света – около 2000 показатели с 50-годишен ретроспективен обхват. Според президента на Световната банка Робърт Зелик  статистиката разкрива бита на хората от развиващите се и напредналите държави и ще играе съществена роля при преодоляване на бедността. Като част от инициативата за открити данни на Световната банка, Робърт Зелик обяви Състезание за приложения за развитие (“Apps for Development Competition”), което ще насърчи развиващите се страни да разработят инструменти, приложения и различни комбинации от тях, използвайки данните на Световната банка.
Източник: www.freedominfo.org – глобална мрежа на застъпниците за свобода на информацията

Наръчник Legal Leaks Toolkit за журналисти. Дунча Миятович, представител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за свобода на медиите, AccessInfo и Мрежата за репортажи от Източна Европа представиха на 3 май в Берлин наръчник как журналистите да използват правото си на достъп до информация. Той разяснява как се попълва заявление за информация в 45 страни от региона на ОССЕ, повечето страни-членки на Европейския съюз, САЩ и Канада. Legal Leaks Toolkit предлага 20 полезни съвета как да се използва достъпа до информация като средство за разследване и как предоставените и отказаните документи да се превръщат в истории. Наръчникът бе представен на пресконференция в Берлин, в която участва и журналистът от в. „Капитал” Христо Христов.

Article 19 и FUNDAR публикуваха на 29 април индекс за достъпа до информация в Мексико. Използвайки уникална методология, той оценява ефиктивността на законите за достъп до информация в 32 щата в Мексико. Правото на информация е гарантирано от конституцията на Мексико и Федералния закон за прозрачност. Индексът на Article 19 и FUNDAR анализира съответствието на щатските закони за достъп до информация със задълженията, определени в Конституцията и с развитието на националното законодателство и създава минимални критерии за защита правото на информация. Индексът сравнява мексиканското законодателство с международните стандарти и добрите практики. Резултатите показват, че законите на отделните щати имат пропуски в процедурата за активно публикуване и санкциите за служители, които подценяват или не спазват процедурите за прозрачност. Федералните закони не включват политическите партии и съюзи като задължени субекти, няма прозрачни процедури за назначаване на информационни комисари, което рефлектира върху независимото взимане на решение.
Индексът на http://www.article19.org/pdfs/press/mexico-access-to-information-index.pdf
 
Съветът на Европейския съюз публикува осмия пореден доклад за изпълнението на Регламент 1049/2001 за публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Изминалата година подчертава важността от съществуването на публичния регистър на Съвета на ЕС като средство за упражняване на правото на достъп до документи. През 2009 г. посещенията в регистъра са 1 176 017. В края на декември са регистрирани 1 371 608 документа на всички езици - с 14,7% повече от 2008 г. и с 21,4% повече на документите, пряко достъпни чрез регистъра. Според статистиката към доклада около 27% от подадените през 2009 г. заявления за достъп до документи на Съвета на ЕС се отнасят до правосъдие и вътрешен ред и външните отношения. Има засилен интерес към документи в областта на екологията, политиката в здравеопазването и потребителите и вътрешния пазар.
Докладът е достъпен тук.
Източник: Statewatch

Европейски омбудсман: една трета от оплакванията са свързани с липса на прозрачност в администрацията на ЕС. Европейският омбудсман Никифорос Диамандурос призовава европейската администрация да стане по-прозрачна и да се отнася приятелски към гражданите на Европа. През 2009 г. 36% от подадените жалби в службата на омбудсмана са свързани с липса на прозрачност, включително отказ от предоставяне на документи или информация. Друга група оплаквания са свързани със закъснели плащания по европейски проекти, злоупотреба с власт и дискриминация. „Хартата на основните права на ЕС е правно задължителна и включва правото на гражданите на добро управление и право на достъп до документи - заяви в Брюксел при представянето на доклада за 2009 година Никифорос Диамандурос. - Аз ще продължа да полагам усилия, за да гарантирам, че тези права се приемат сериозно от администрацията на Европейския съюз.”
През 2009 г. омбудсманът е получил 3098 жалби от граждани, компании, неправителствени организации и асоциации ( 3406 през 2008). При почти 80% от случаите омбудсманът е помогнал на жалбоподателите чрез препращане към компетентен орган или съвет към кого да се обърнат.
Повечето започнати разследвания през 2009 г. засягат Европейската комисия (56%), следвани от Европейския парламент, Европейската служба за набиране на персонал, Съвета и Съда на Европейските общности. Над половината случаи са разрешени. Най–много оплаквания са постъпили от Германия (413), Испания (389), Полша (235) и Франция (235). Съотнесено към броя на населението, най-голям е броят оплаквания от Люксембург, Малта и Белгия.
Докладът на 23 езика, включително на български на страницата на Европейския омбудсман.

Резолюция за защита на служителите, сигнализиращи за вътрешни нередности (whistle-blowers). Коалицията за свобода на информацията в Сърбия призовава сръбските представители в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да подкрепят приемането на Резолюция за защита на служителите, сигнализиращи за вътрешни нередности. В отворено писмо членовете на коалицията подчертават необходимостта от такава защита и призовават депутатите да приемат законодателство, което да гарантира правата на whistle-blowers. Последните случаи на репресивни мерки спрямо тези служители в Сърбия ясно показват нуждата от такава резолюция. Тя би била добра отправна точка към приемане на законодателство, свързано със служителите, сигнализиращи за вътрешни нередности в държавите-членки на Съвета на Европа и помощен инструмент за активистите за свобода на информацията.
Резолюцията на английски на http://assembly.coe.int/Mainf.asp?link=/Documents/AdoptedText/ta10/ERES1729.htm