Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 4(76), април 2010
ISSN 1313-6496

Интервю

С помощта на ЗДОИ искаме да създадем
национална база данни за ВиК услугите

Битката е да регистрираме потребителска организация,
за да участваме в заседанията на ДКЕВР като страна,
казва Юрий Иванов от „Обществен барометър”

Юрий Иванов

Юрий Иванов е председател на гражданско сдружение “Обществен барометър”-  Сливен. Сдружението е носител на почетни грамоти (2003 и 2004.) и на наградата "Златен ключ"  (2005), връчвани на церемониите в Деня на правото да знам - 28 септември. С Юрий Иванов разговаря Диана Банчева, ПДИ

Как Законът за достъп до обществена информация стана инструмент в работата на „Обществен барометър”?   

Всичко започна през 2002–2003 г. с преобразуването на ВиК сектора. В Сливен цената на питейно-битовото водоснабдяване, която се реализира от „ВиК” ООД, рязко се вдигна. Оказа се, че „ВиК” ООД е търговско дружество в особено положение. Не е чиста монополна структура, а дружество в господстващо положение. Според теорията, когато едно дружество е с господстващо положение, то прави икономия от мащаб и по този начин предлага услугата на по-ниски цени. Предполагайки, че такова дружество може да злоупотреби чрез ценова дискриминация върху гърба на потребителите, поискахме да разберем на какво основание е повишена цената на услугата. Решихме да използваме ЗДОИ и се обърнахме към Агенцията за държавен вътрешно финансов контрол, която после стана Агенция за държавна финансова инспекция. Но предоставената ни информация не съдържаше механизма на ценообразуването. Тогава подадохме до Министерство на регионалното развитие и благоустройството заявления за достъп до информация. Обжалвахме техен отказ, но съдът не се произнесе в наша полза. На 25 май 2006 г. започнахме първото дело в област Сливен пред Комисията за защита от дискриминация, заради “ВиК” ООД – питейно-битовата вода в Сливен бе по-скъпа от водата в Твърдица. Аргументът бе, че всички изходни условия са еднакви – един и същ регион, обслужван от един оператор срещу различни цени. И през декември 2009 г. осъдихме управителя на „ВиК” ООД - Сливен.

Започнахме дело и за дискриминация на село Тополчане. 50% от жителите му плащат за услугата, 50% - не. Делото стартира през 2008 и още не е приключило.

Наскоро Административен съд – София град постанови решение във ваша полза по дело за достъп до бизнес плана на ВиК - Сливен, одобрен от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и действащ в момента. Какво предизвика интересът ви към този план?

Обясних ситуацията на адвокат Кирил Терзийски от ПДИ, изготвихме мини концепция и отново подадохме заявления до Министерство на регионалното развитие и благоустройството. След идването на министър Плевнелиев получаваме реален достъп до информация. За съжаление голяма част от нея я нямаха в министерството. Решихме да искаме бизнес плановете на ВиК операторите от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, като започнахме с „ВиК” ООД - Сливен. Председателят отказа с мотива, че тази информация е служебна тайна. Представителството в съда пое адвокат Александър Кашъмов. Сътрудничеството с ПДИ доведе до положителното съдебно решение и ДКЕВР ми предоставиха бизнес плана. Предстои да стартираме процедура за достъп и относно плановете на другите водни оператори в РБългария.

Какво показват данните от бизнес плана на ВиК - Сливен?

Разполагам с предварителни планове от 2003 до 2007 и от 2006 до 2008 г. Те се застъпват поради смяна на управителите. Единият получих от бившия заместник-кмет на Община Сливен, а другият по служебен път в мегаделото, което водихме в Комисията за защита от дискриминация. Оценката ми като финансист е, че плановете са изготвени непрофесионално. Информацията е хаотична и в много случаи неточна. По никакъв начин не се доказва какво налага допустимите загуби да са 82%. Няма икономическа логика. За второто дело пред КЗД направихме модел на село Тополчане за 2008 г. След консултация с адв. Терзийски поискахме от Община Сливен гражданската регистрация на всяка къща в Тополчане. След това умножихме регистрираните жители по количеството изразходвана, отведена и пречистена вода в кубични метри, съгласно Наредба № 4 от 14 септември 2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Оказа се, че реално няма загуби, а управителят на „ВиК” ООД – Сливен претендираше за 77 % загуби на питейно-битова вода. Дружеството водоснабдява цялото село, а се фактурира количество само на 50% от жителите с водомери. Количеството вода на хората без водомери, въпреки че също ползват услугата, го пишат “загуба”. Ако инкасират това количество, то вече няма да е загуба. Така наречените “загуби” се изплащат от ощетените потребители, които се включват в единичната цена на услугата.

Ако това са реални загуби, прокуратурата би следвало да се самосезира и отговорното лице да носи наказателна отговорност за извършваните разхищения. Вместо ДКЕВР да наложи санкции, комисията одобрява бизнес плана на водния оператор и вдига цената. Затова мисля, че ДКЕВР се страхува да публикува бизнес плановете на българските водни оператори.

Поискали сте от НАП – Сливен списък на действащите трудови договори по професии и длъжности, съгласно Националния класификатор на професиите, на „ВиК” ООД – Сливен, за периода 2003 – 2008 г. Какво би доказала подобна информация?

Цената на питейно-битовото водоснабдяване се определя от 100% разходите плюс определена норма на печалба. От една страна производствените разходи са от количествата неинкасирана вода. Втората възможност бе, че ако се увеличат заплатите на работещите в дружеството, това също би вдигнало цената. По принцип качеството на водата в Сливен е лошо. Няма пречиствателна станция за питейни води, обеззаразява се с хлор. Трябваше да узнаем и каква е квалификацията на хлораторите и дали са обучени за тази дейност. Искахме всичко да излезе наяве, да се разбере съизмеримо ли е качеството на услугата с цената, която дружеството иска.

Каква е целта на тази дългогодишна битка?

Завеждане на колективен иск за имуществени щети срещу ВиК оператора. Това е инструмент на англосаксонското право. Но цялата битка, която водим, е да регистрираме Национална потребителска организация на ВиК услугите. Така ще имаме основание да участваме в заседанията на ДКЕВР като страна. Искаме да направим сайт и да публикуваме всички бизнес планове на ВиК операторите, което бе задължение на ДКЕВР. То бе прехвърлено на МРРБ (чрез Закона за водите), но подобен регистър не е направен. Така, нашето желание и цел е с помощта на ЗДОИ да създадем национална база данни за ВиК услугите. Делата за нас са инструмент, който ще даде отговор дали моделът, измислен от държавата за управление на ВиК сектора е най-добрият. Аз мисля, че не е. Бизнес плановете не се отчитат, липсва граждански контрол, а държавният е занижен. Искаме да отворим системата, тъй като ВиК услугата рефлектира социално, здравно и икономически върху населението.