Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 4(76), април 2010
ISSN 1313-6496

От координаторската мрежа

От среден пръст до изгонване на ракетите СС

ПДИ промени изобщо отношението към информацията –
и на журналистите, и на институциите, и на гражданите

Любомир Йорданов,
координатор на ПДИ в Монтана

Любомир Йорданов

Когато преди 13 години ме поканиха за координатор на Програма Достъп до Информация, приех с интерес. Първо – в екипа имаше приятели, състуденти и колеги, което обещаваше хубави срещи. Второ – смятах, че в онези години на трудно добивана информация ПДИ ще бъде като шперц за залостените държавни институции. И двете ми очаквания се сбъднаха, но начинанието се оказа нещо много повече. Работата на фондацията промени изобщо отношението към информацията в България – и на журналистите, и на институциите, и на гражданите и обществото като начин да формират свои позиции за процесите, в които се въртим от края на миналия век. Промените, настъпили последните години с информацията като основно конституционно право на хората, бих илюстрирал с две поучителни истории. През 1995 г. в разгара на поредните общински проблеми с недостига на пари и протести на социално слаби неколцина журналисти поискахме пресконференция от тогавашния кмет на Лом. Забързан по ангажиментите си обаче, той се обърна към нас с подигравателна усмивка: „Пресконференция ли искате? На!” И показа среден пръст. Описах случая в отчетите, които изпращах като координатор в ПДИ, а колегите в София приеха хашлашкият жест на кмета за журналистическа метафора на груб отказ. Затова и на среща в столицата, когато Гергана Жулева видяла въпросния градоначалник, деликатно попитала: „Ама вие наистина ли показахте среден пръст на журналистите?” Разбира се –

те да са доволни, че не ги набих!

отговорил общинарят. За чест на хората в Лом този човек, макар че се яви и на други избори, никога повече не бе избран за кмет. Той явно смяташе, че управлението му е дадено не от хората, а от небесата, и не дължи никому обяснения и за възникващите проблеми, и за начините, по които ще се решават. Но хората вече знаеха, че имат право да контролират властта, да искат прозрачност за решенията на управниците и да изискват отговорност за тяхното изпълнение.

През тези години ПДИ проведе доста срещи, семинари и обучения в региона с журналисти, общински служители и неправителствени организации, на които се разискваха състоянието на достъпа до информация, проблемите и необходимостта от поврат. Все повече българи искаха управление на светло и настояваха да се променят решения, които им носят тежки грижи и вреди. Както стана през 2003 г. в село Габровница. В бившето военно летище недалеч от областния град бяха доставени тайно двигателите на ракетите СС – 20 с план тихомълком да бъдат унищожени. Населението не бе информирано, никой не знаеше как ще стане разглобяването на опасните устройства, какви рискове за хората се крият и какви вещества ще се отделят. Но Национално движение „Екогласност” и репортери разбраха за тайната операция. Зам. председателят  на „Екогласност” Петър Пенчев дори успя да се промъкне покрай въоръжените постове и видя самите ракети.

Правителството нямаше как да отрече

че оръжията са струпани в Габровница, но упорито отбягваше въпросите как ще се ликвидират двигателите и опасно ли е това за околните селища.”Екогласност” заедно с ПДИ започна дълга битка в съда, за да получи докладите за отделяните при утилизацията на ракетните двигатели вещества и въздействието им върху околната среда. „Опитваха всякак да скрият информацията. Лъжеха, че няма доклади, а после, че са секретни. С адвокатите Кашъмов и Терзийски обаче усилихме натиска и накрая получихме исканите сведения и от БАН, и от Министерството на отбраната, и ги публикувахме! - спомня си днес Петър Пенчев. - Обществено мнение, което се създаде и  започналите протести спряха тайната акция и ракетите бяха пренесени в Словакия. Успяхме благодарение на Закона за достъп до обществена информация!”, допълва със задоволство Пенчев.

Инициативите и проектите, които ПДИ реализира второ десетилетие, са като стъпала към изграждането на активно гражданско общество, което е сред най-големите дефицити на  родната ни объркана демокрация. „Наскоро ми се обадиха от Стара Загора. Искаха да им опиша последователността, с която действахме при разкриване на информацията за ракетите в Габровница, за да я публикуват като план за работа срещу замърсяванията при тях!”, сподели наскоро Петър Пенчев.