Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 4(76), април 2010
ISSN 1313-6496

Коментар на юриста

Задължени ли са болниците
за активно лечение по ЗДОИ?

Дарина Палова, ПДИ

Дарина Палова

Репортерката на в. „Ломпрес” Елена Александрова се среща с прокуриста на общинската болница в града и шефа на ортопедично отделение, интересувайки се колко хора са потърсили медицинска помощ в изминалите зимни месеци. И ортопедът, и временният управител отказват отговор. Задължени ли са болниците за активно лечение по ЗДОИ и кой да предостави информацията в случая, пита Александрова.

Последните изменения в ЗДОИ от края на 2008 г. създадоха възможност за търсене на информация от по-широк кръг задължени институции, включително и лечебните заведения. В разпоредбата на чл.3 ал.2 т.1 на закона освен публичноправните субекти бяха добавени като задължени и т. нар. публичноправни организации. Съгласно т. 4 на §1 от Допълнителните разпоредби към ЗДОИ това най-общо е юридическо лице, което независимо от своя търговски или производствен характер, е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от изброените в разпоредбата условия. С оглед конкретния случай обаче е по-важно допълнението към дадената дефиниция, касаещо лечебните заведения: Публичноправна организация е и лечебно заведение - търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Следвайки смисъла на разпоредбата, всяка болница, не субсидирана от държавния/общинския бюджет (т.е. не е частна собственост) попада в кръга на задължените субекти. Следователно за болниците също важат въведените със ЗДОИ правила за предоставяне на достъп до информация.

Задължен да предостави информация в случая е прокуристът, който има сключен договор да управлява и представлява дружеството до избор на нов директор/ връщане на досегашния; а завеждащият ортопедичното отделение няма подобно задължение.

Когато се търси информация за конкретни данни, не винаги е възможно получаването й да стане веднага. Ето защо, при липса на отговор по отправено устно запитване препоръчваме да се подаде писмено заявление за нейното предоставяне.  

Общинският съветник Анюта Лозева подава писмено заявление до община Хасково с искане за данни за разпределянето на средствата по медицинските училищни кабинети. 14-дневният срок за отговор изтича и на практика няма нито писмен, нито устен отговор. От общината не отказват информация, но данните се бавят, защото съответният специалист, който може да отговори, бил в болнични. Как да постъпи Лозева в този случай?

Налице е мълчалив отказ, т.е. непроизнасяне на съответния орган в срока, в който трябва да се издаде един индивидуален административен акт. Мълчаливият отказ е приравнен на изричен отказ по силата на законовата фикция на чл. 58 ал.3 от АПК, от който следва, че законодателят презюмира процесуална законосъобразност на мълчаливия отказ, т. е. като постановен при спазване на производството и формата по издаването му. Смисълът е да се създаде правна защита на лицата, сезирали съответния орган с искане за издаване на административен акт. В случай на непроизнасяне по заявление за достъп до информация, се действа по два начина:

• понякога е възможно/подходящо да се напомни на съответната институция за подаденото заявление и за това, че се очаква отговор по него – най-добре в разговор по телефона;
• по-често обаче е желателно да се подаде жалба срещу мълчалив отказ, която  неведнъж се превръща в средство за получаване на информацията. 

Трудно може да се приеме за основателен посочваният в конкретния случай мотив за забавяне на отговора и непредоставяне на информацията. Когато служител отсъства от работа информацията следва да подготви негов колега, така, че от гледна точка на заявителя конкретната персона на служителя е напълно ирелевантна.

Статистиката по постъпилите в ПДИ случаи от изминалата година показва увеличаване на мълчаливите откази – 39 за 2009 г. Ето защо напомняме, че съществува трайна съдебната практика в посока отмяна на такива откази. Според практиката на съда единствената призната от ЗДОИ възможност за процедиране на задължен субект при получаване на редовно заявление за достъп до информация е да постанови мотивирано решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп, като писмено уведоми заявителя за решението си.