Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 4(76), април 2010
ISSN 1313-6496

От културата на секретност
към култура на откритост

Състоянието на достъпа до информация в България 2009

Д-р Гергана Жулева,
изпълнителен директор на ПДИ

Гергана Жулева представя годишния доклад на ПДИ в Пресклуба на БТА, 29.04.2010

През юни 2010 Законът за достъп до обществена информация навършва десет години - достатъчен срок за равносметка на постигнатото от администрацията и от гражданите, ползващи процедурите на закона.

Наблюдателите и застъпниците за свобода на информацията са наясно, че приемането на закони за достъп до информация не урежда автоматично безпроблемен достъп за гражданите. Необходими са много и непрекъснати усилия за тяхното ефективно прилагане. Практиката в България потвърждава тези констатации.  

Прилагането на закона у нас премина през различни етапи. От пълно непознаване от страна на администрацията, през нежелание и съпротива да се изпълняват разпоредбите до увеличаване на администрациите за пример, които ПДИ отличава в Деня на правото да знам.

Изпълнението на задълженията от страна на администрацията зависи до голяма степен от вътрешното управление на деловодните системи и ориентирането им към свободния достъп за гражданите, капацитета да посрещнат търсенето на информация и активно да я публикуват. Тоест – от една култура на откритост, която трудно се формира.

По отношение на гражданите развитието е значително. При приемането на ЗДОИ само 3% знаеха за това свое право. Тази година 45%  познават закона. По доклад на холандския експерт Роже Флюгелс от септември 2009 г. (pdf 385Kb) България е на второ място след САЩ по подадени заявления на 10 000 граждани.

Активното търсене на информация чрез подаване на заявления не е само плод на образователните кампании на Програма Достъп до Информация. Граждани, НПО и журналисти, ползващи закона, са убедени, че това е начинът да си съставят мнение как ги управляват, да участват в градежа на политики, да подготвят своите разследвания. Макар процентът на тези хора да е почти един и същ през годините (7%),техните заявления, обжалвания на откази и съдебни дела променят статуквото. Да, използващите правата по тези закони не са много по света. Но упорството им изменя практики, подтиква администрацията да усъвършенства механизмите за предоставяне на информация, да увеличава активното публикуване на информация, отваряйки възможности и за тези, които не биха попълнили заявления.

Затрудненията на гражданите, подаващи заявления, са познати: мълчаливи откази, бюрократизъм, нежелание да се отговори бързо, необосновани откази, които съдът преразглежда. Сериозен проблем е липсата на механизъм за ефективен контрол по прилагането на този закон, освен съдебният.

На 27 ноември 2008 г. бе приет първият правнозадължителен договор на Съвета на Европа за достъпа до официални документи. В началото на тази година 12 страни бяха подписали и две – ратифицирали договора. Но за да влезе в сила и да се формират органите за наблюдение на изпълнението й,  Конвенцията на Съвета на Европа трябва да бъде ратифицирана от 10 от 47 държави-членки.

През 2009 година българското правителство не направи нищо, за да стартира процедурата за подписване и ратифициране на Конвенцията. Надяваме се, че във връзка с 10-тата годишнина на Закона за достъп до обществена информация това ще бъде сторено и България ще се присъедини към страните, признаващи прозрачността и откритостта за основни ценности.

Годишните доклади на ПДИ по традиция препоръчват как да се подобри състоянието на достъпа до информация. Препоръките са на основата на анализ на законодателството и на проблемите в практиката на достъпа. Първата част на тазгодишния доклад изследва съответствието на българското законодателство с минималните стандарти на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа. Автор на анализа е Александър Кашъмов.

Втората част на доклада представя резултатите от проучването за онлайн публикуване на задължителни категории информация от административните структури на изпълнителната власт.  Проучването извърши екипът на ПДИ. Дарина Палова, Диана Банчева, Катерина Коцева, Кирил Терзийски, Николай Нинов, Ралица Кацарска, Тереза Манджукова и Фани Давидова оцениха 499 страници и подадоха електронни заявления, а служителите от „Светлозар online”, създадоха програмния продукт за изследването. Анализът на резултатите подготви Гергана Жулева.

Третата част на доклада разглежда постъпилите през 2009 г. в ПДИ случаи от граждани, партньорски неправителствени организации, журналисти и представители на бизнеса. Правният им анализ е дело на Дарина Палова и Фани Давидова.

Четвъртата част представя делата, водени през годината, извеждайки характерните черти на съдебната практика. Обобщи ги Кирил Терзийски.

Важна част от доклада e анализът на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи за правото на гражданите на достъп до обществена информация. Направено по поръчка на ПДИ от агенция „Маркет линкс”, то показва тенденции, на които очевидно трябва да се обърне внимание.

Електронна версия на доклада.