Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 3(75), март 2010
ISSN 1313-6496

Интервю

Заявленията и делата за достъп до информация
образоват администрацията

Намесваме се при неясен отговор или когато институцията мълчи,
казват полските адвокати Кристоф Издебски и Симон Осовски

Кристоф Издебски

На 11-12 март 2010 г. във Варшава се проведе трети семинар на тема „Когато има воля, има и начин – как неправителствените организации променят света”. Участваха  представители на неправителствени организации от България, Великобритания, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария, Украйна и Полша. Дискутираните теми обхващаха мобилизация на общността за действия за промяна, наблюдение, застъпничество, участие в работни групи за промяна на законодателството, водене на стратегически съдебни дела. Акцентът през втория ден бе достъпът до информация като ефективно средство за наблюдение и промяна. Семинарът организира Асоциацията на лидерите на местни граждански групи, към която от 2006 г. функционира Неправителствен център за достъп до обществена информация). В Полша Законът за достъп до обществена информация влиза в сила през януари 2002 г. С двамата адвокати от  Центъра Кристоф Издебски и Симон Осовски разговаря Диана Банчева.

Откога работите в Центъра за достъп до обществена информация?

Кристоф Издебски: Програмата стартира преди четири години. Моя близка, която работеше за Асоциацията, попита искам ли да се присъединя към проекта и дали бих провел обучение на групата. Дотогава се занимавах с консултации, свързани с трудовото законодателство. След като проведох обучението, се присъединих към Центъра. По същото време дойде и Симон.

Симон Осовски: Бях помолен да проведа обучение за свобода на информацията в рамките на общ курс по човешки права. След това постъпих в Центъра. Това е третата ми година. Мисля, че свободата на информация е сред най-важните човешки права. Когато човек има достъп до информация, той може да взема решения.

Колко дела сте водили досега и за достъп до каква информация?

К.И.: Шест или седем. Повечето са свързани с бездействието на институциите при подаване на заявление за достъп. В подобни случаи законът предвижда възможност за повдигане на наказателна отговорност. Намесваме се, когато се дава неясен отговор по даден въпрос или институцията мълчи. Това са най-честите проблеми на гражданите.

С.О.: Затруднение създава и текстът на една от разпоредбите в закона. Ако отказът е основан на ограничението, свързано със защитата на личните данни, случаят отива пред граждански съд. Ако се основава на друго ограничение, се гледа от административния съд. Процедурата в гражданския съд обаче е много по-сложна. Хора, които не са юристи, имат нужда от представителство в съда.

Освен бездействието на институциите, кои са най-честите основания за отказ?

К.И.: Че това, което се търси, не е публична информация и заявителят няма право на достъп до нея. И се изисква от заявителя да обоснове искането си. Рядко има мотивирани решения за отказ, например въз основа на ограничението за държавна тайна. В момента подкрепяме дело срещу отказ на министър-председателя да предостави протокола за изпълнението на един правителствен проект. Според премиера той е „свръхсекретен”. Според нас няма нищо секретно и отказът противоречи на законодателството за тайните. Като цяло повечето откази не са основани на мотивирано решение, както законът изисква. Ако има решение, заявителят може да обжалва в съда. Ако няма или не е ясно какво се казва с решението, тогава се възпрепятства правото на достъп до информация. И това се случва, защото законът не указва какво да се прави в подобна ситуация. Затова търсим решение чрез съдебната практика.

Симон Осовски

Мислите ли, че подаването на заявления и воденето на дела за достъп до информация е ефективен метод за обучение на администрацията?

С.О.: Това е най-добрият начин.

К.И.: Колкото повече заявления, толкова по-добро познаване на задълженията. Последните три години много служители от администрацията ни търсят за съвет и консултация. С времето въпросите им са все по-професионални. В началото питаха как да отказват обосновано достъп, а сега – как да обосноват предоставянето на информация, за да нямат проблеми с по-висшестоящ служител. 

С какви други инициативи ускорявате тази промяна?

К.И.: Всяка година в края на септември организираме „Седмица на свободата на информацията“. Смятаме, че един 28 септември не е достатъчен за нашите инициативи. С помощта на членовете на Асоциацията в цялата страна провеждаме обучения за граждани и служители от общината в 10-12 града. Миналата година работихме в сътрудничество с портал за неправителствени организации и публикувахме там материали и статии. Подготвихме и конференция със служителите в администрацията за Бюлетина за обществена информация.

Какво представлява този бюлетин?

К.И.: Всяка институция, която предоставя обществени услуги или е финансирана от държавния бюджет, следва да публикува такъв бюлетин на сайта си. Това е първото място, където информацията трябва да е обществено достъпна. В момента се обсъжда дали и неправителствените организации да имат такъв бюлетин. Според нас е нужно, защото повечето НПО в Полша са субсидирани от държавата. С тези бюлетини институциите изпълняват задължението си за активно публикуване на информация онлайн. Само ако информацията не се съдържа в бюлетина, гражданите могат да подадат писмено заявление за достъп. Освен че улесняват обществения достъп до информация, бюлетините облекчават и работата на служителите. Тъй като всички документи се създават електронно, могат лесно да се качат на интернет страницата. Въпреки това задължението за публикуване на бюлетини не се изпълнява от институциите. Няма стандарти. Има добри и лоши бюлетини. И институции, които нямат бюлетин. Бюлетинът на Министерство на външните работи на Полша е обновяван последно през 2006 г. И понеже липсват санкции, сега тече дискусия по предложения за изменение на Закона за достъп до обществена информация. Нашето становище е за по-ефективни санкции при неизпълнение на задълженията по закона.

Какво правите за подобряване на изпълнението на задължението за активно публикуване на информация на сайтовете на институциите?

К.И.: Обучаваме служителите в администрацията. Те споделят, че хората ги товарят със заявления за достъп, на които трябва да отговарят. А ако публикуват всичко на интернет страницата си, ще имат далеч по-малко работа. Правим и мониторинг на бюлетините. С помощта на гражданските групи в Полша класираме институциите как изпълняват задължението да публикуват актуални бюлетини. Е, не е приятно да си последен в тази класация. Тя също променя нагласата на служителите.

По какви случаи работите в момента?

С.О.: Най-важни са тези, в които хората използват чл. 23 от закона, който въвежда наказателна отговорност за непредоставяне на информация. Те дисциплинират служителите – ако не предоставяте информация, подвеждат ви под отговорност. Така се демонстрира колко важно е правото на достъп до информация. Член 23 може да се прилага директно, когато срокът за отговор изтече или случаят да се отнесе към прокурор. Прокурорът обаче не винаги е сигурен какво точно е обществена информация. Прокуратурата не се интересува особено от достъпа до информация. Обичайното отношение е: имам друга работа за вършене. Щом няма кражба, няма убийство, няма нараняване – няма и проблем. Ето защо в повечето случаи, които подпомагаме, първо се обръщаме към съда, за да каже, че това е обществена информация, и след това внасяме случая в прокуратурата.

К.И.: Случаят със засекретения доклад от министър-председателя се очертава като интересен. Преди около година той представи доклад за работата на правителството, в който се споменаваше създаването и работата на „Антикорупционен щит“, съвместно с полските служби за сигурност. Поискахме протокол от заседанието, на което се е взело решение за този щит – цел, задачи и пр. Само защото в проекта участват службите за сигурност, протоколът е класифициран като свръхсекретен. „Вие сам разкрихте създаването на този проект, защо сега отказвате документите за него”, контрирахме премиера. Смятаме, че няма нищо секретно в проект, просто в Полша се засекретява повече, отколкото трябва.
Планираме да атакуваме пред Конституционния съд и законите, противоречащи на Конституцията във връзка с обществения достъп до информация. Забелязваме тенденция за прокарване на текстове, с които определена информация се изключва от обхвата на закона за достъп, като изрично се посочва, че тя не е публична. В такива случаи няма механизъм за обжалване на отказа. Нашата стратегия е да поискаме достъп до такава информация, за която сме сигурни, че не е публична по силата на специални закони. Естествено, че ще получим отказ. Тогава ще обжалваме с молба за препращане към Конституционния съд. Ще бъде дълга битка, но си заслужава.