Публикации | Информационен бюлетин на ПДИ, Брой 2(74), м.февруари 2010

Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 2(74), февруари 2010
ISSN 1313-6496

Колонка на гражданина

Отвъд несъществените нарушения

Съдът не винаги претегля еднакво
граждани и управляващи

Вилям Попов,
носител на “Златен ключ” 2006

Вилям Попов

На 4 юни 2007 г. подадох заявление за достъп до информация (з.д.о.и.) до Главния секретар на президента на РБългария със следното съдържание: „През април 2007 г. Президентът проведе среща с политолози и съветници в Пампорово. Тя бе отразена в публичното пространство изключително слабо, а в web-страницата на Президента липсва каквато и да е информация. На основание Закона за достъп до обществена информация желая да ми бъдат предоставени:
1) Копие от пълния стенографски запис на срещата;
2) Списък на участниците в срещата - име, специалност, месторабота;
3) Справка-извлечение от финансовите отчетни документи по направените разходи за срещата по всички статии - пътни, дневни, квартирни, зали, апаратура и др.”

На 14 юни получих отговор, в който между другото се казва: “Проявявания от Вас интерес към дейността на институцията на Президента на Републиката е проява на Вашата активна гражданска позиция… Вашето ново заявление показва, че следите отблизо и се интересувате от всички прояви на държавния глава... Съгласно чл.102 от Конституцията, в изпълнение на своите правомощия Президентът издава укази, отправя обръщения и послания... Информацията за дейността на държавния глава, свързана с подготовка на актовете при осъществяване на правомощията му, не представлява официална обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Така заявеният от Вас интерес е насочен към получаване на служебна информация съгл. чл.11 от ЗДОИ във връзка с чл.13, ал.2, т.1 от същия закон и в срока по чл.13, ал.3 от него. Що се отнася до искането Ви по т.3 от постъпилото заявление Ви информирам, както и друг път съм имал случай за това, че в друг закон (Законът за сметната палата) е предвиден специален ред за осъществяване на финансов контрол и огласяване на резултатите от него в служебния бюлетин и интернет страница...”

Писмото не съдържаше изричните атрибути на едно решение на задълженото лице, но по същността си бе изричен отказ и затова го обжалвах пред Административен съд София —град (АССГ). Основните ми мотиви: провежданата сбирка в Пампорово не е обикновено “работно заседание”, а сериозно мероприятие със стратегическо значение за президента Първанов “как да остане в историята и след като той вече не е президент” (по думите на проф. Д. Иванов пред bTV, 13.04.2007). За планирането, подготовката и провеждането на семинара са изразходвани сериозно количество и висококачествени човешки, финансови и материални обществени ресурси, размерът на които всеки гражданин има право да знае. Като данъкоплатци ние искаме да упражним правото си на граждански контрол, а не на държавен финансов одит. Воден е пълен стенографски запис на срещата, показан като отделна брошура по една телевизия. Точно тази брошура желаех да получа. С Решение от 01.10.2007 г. АССГ, І отд., 3-ти състав, отхвърли жалбата ми като неоснователна с мотиви на административния съдия Аглика Адамова:

Действително са допуснати нарушения на изискванията за форма на оспорения акт, но те са несъществени...
Оспореният административен акт е обективиран под формата на писмо и в него липсва разпоредителна част и не е посочен редът за обжалването му. Въпреки допуснатото нарушение, съдът намира, че то не е съществено и не води до унищожаемост на акта...
Все пак следва да се отбележи, че липсата на разпоредителна част затруднява защитата на засегнатите лица и административният орган следва да се придържа към изискванията на Аадминистративнопроцесуален кодекс(АПК) за форма на акта...
Оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон…
Следва да се има предвид и че не всяко действие на държавния глава се обективира под формата на изричен писмен акт, с оглед на функциите му, предвидени в Конституцията – представителство на държавата и олицетворяване единството на нацията. Без значение е дали въпросните мнения, препоръки, становища ще послужат за издаване на конкретен акт или предприемане на определено действие. Ако не послужат, значи не са повлияли на обществения живот по никакъв начин. Ако послужат, съответният акт ще бъде обективиран в обществената действителност и ще представлява основание за достъп до официална обществена информация...
Правилно е отказан достъп до обществена информация по т.2 от заявлението. Имената, специалността и месторабота на лицата, участници в срещата, представляват лични данни по смисъла на чл. 2 от Закона за защита на личните данни...
Основателно е отказан достъп по т. 3 от заявлението. – Нашироко се обяснява, че съгласно Законите, одити на Президента се извършват от Сметната палата, която осигурява публичност чрез обнародване. “В случая, предвид факта, че текущата година не е приключила, одит не е извършен и одитни доклади не са публикувани. Заявителят ще получи нужната информация, касаеща бюджетни средства, след изтичане на предвидените в закона срокове за извършване на тези дейности.”
При извършената проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът не констатира съществени пороци при издаването му по смисъла на чл. 146 от АПК. Актът е издаден от компетентен орган, без съществени нарушения относно формата...

Решението на АССГ обжалвах пред Върховния административен съд(ВАС) с касационна жалба, изготвена от адв. Ал. Кашъмов. С Решение № 8089/02.07.2008 г., Трето отделение на ВАС остави в сила оспорваното решение на АССГ. В мотивационната част решението, изготвено от съдия Кремена Хараланова, потвърждава всички мотиви на АССГ за отхвърляне на първоинстанционната ми жалба. Някои прелюбопитни твърдения на ВАС – Трето отделение:
1) Искането за предоставяне на списък с трите имена, местоработата и специалността, признаци, позволяващи идентификация на участниците в срещата, представлява именно искане за достъп до лични данни, по отношение на който ЗДОИ е неприложим.
2) Формулировката на направеното от касатора искане за предоставяне на първична счетоводна документация налага извод за правилността на съдебното решение, с което е потвърден като законосъобразен отказ, постановен на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. (Не съм и помислял да искам “първична счетоводна документация”.)

На 9 януари 2007 г. подадох заявление за достъп до информация до Министър-председателя на РБ във връзка със състоялото се на 17 и 18 ноември 2006 г. в Боровец съвещание на управляващите коалиционни партньори. Исках да знам:
1) Кой (коя институция) е организатор и реализатор на съвещанието;
2) Списък на всички преки и непреки участници от страна на Министерски съвет;
3) Ангажирани служебни транспортни средства;
4) Кой е финансовият източник на разходите за участието на Министерски съвет в съвещанието.

От Правителствената информационна служба получих писмо, с което ме уведомиха, че “Министерският съвет не разполага с исканата от Вас информация относно семинара, състоял се на 17 и 18 ноември в Боровец с участието на премиера Сергей Станишев и министри от кабинета. Той не е организиран от Министерски съвет. Семинарът е бил организиран съвместно от Министерския съвет, Народното събрание и ръководствата на трите партии от управляващата коалиция... Информацията, която искате да Ви бъде предоставена, не е обществена информация по смисъла на чл.2.(1) от ЗДОИ.”

След обжалване от моя страна и съдебно заседание, Трето отделение на ВАС излезе с Решение №12556/11.12.2007 г., изготвено от съдия Пенка Гетова. Съдът отхвърли жалбата ми с мотива: “Поисканата от заявителя информация не следва да бъде квалифицирана като “обществена информация” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като се отнася до едно политическо събитие, което се реализира от управляващите в коалиция политически партии, които не представляват задължени субекти по чл. 3 от ЗДОИ, нито такива по ал. 2 на посочената разпоредба”. (С Решение №396/16.12.2008 г. на Административен съд - В. Търново, Трети състав, по моя жалба срещу мълчалив отказ на общински съветник на БСП – гр. Павликени, определи, че БСП е задължен субект по ЗДОИ, съгласно Закона за политическите партии, Закона за държавния бюджет и чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ).

В последвалата касационна жалба до ВАС, Петчленен състав, посочих съществените противоречия в решението на ВАС, Трето отделение: според съда семинарът е “политическо събитие”, а преди това отбелязва, че “бил организиран от Министерски съвет, Народното събрание и ръководствата на трите партии.” Обясних, че Министерски съвет и Народното събрание са държавни органи и не могат да организират “политическо събитие”. Освен това, три партии с различни идеологии, устави и т.н. не могат да организират съвместно “политическо събитие.” С Решение №4487/15.04.2008 г., изготвено от съдия Пенка Иванова, ВАС, Петчленен състав, остави в сила Решението на ВАС, Трето отделение, като буквално повтаря мотивите му, т.е. потвърждава абсурдните твърдения, че семинарът е “политическо събитие” и информацията относно семинара “не е обществена информация”.

На 10 август 2007 г. подадох до Министъра на извънредните ситуации з.д.о.и., с което поисках подробности около поръчването и избирането на изпълнител за реализацията на Център за аерокосмическо наблюдение (ЦАН). Заявлението се състоеше от осем точки, между които: т. 3 – списък на всички фирми, участвали в проекта – проектант, изпълнител, доставчик на апаратура, производител на апаратура и др.; т. 5 – достъп до всички документи по поръчване, проучване (за всички етапи до окончателното завършване), проектиране и изпълнение на проекта, представени от изпълнителя (изпълнителите), с възможност за копиране на интересуващи ме части от документите; т. 6 – копия от спътниковите снимки за времето от 16 юли до 16 август 2007 г. – всички снимки от канала с честота 1 сн./ден и по 5 снимки за всеки ден от канала с честота 1 сн./40 мин. (според съобщението в НЕТИНФО от 16.07.2007).

С Решение № 2/11.09.2007 г. получих частичен отказ за достъп до информация по изброените точки (за частичния достъп по същото заявление виж Информационен бюлетин на ПДИ, бр. 8(68) от 2009 г.: „Злините на България идват от лошото управление - 3“. В материала обещах абсурдното решение на ВАС – Петчленен състав, да е предмет на отделен задълбочен анализ в специален материал). След моя жалба ВАС – Трето отделение, с Решение № 12582/21.11.2008 г., изготвено от съдия Йорданка Костова, отмени отказа на министъра и върна преписката за ново произнасяне, съгласно дадените указания.

Основните мотиви в решението бяха:
а) отказът по пункт трети е постановен при допуснато съществено нарушение на админситративнопроизводствените правила. Когато се прилага хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ съответният орган е длъжен да поиска съгласието на третото лице в седемдневен срок от регистрация на заявлението. Ответникът е бил длъжен да докаже, че съществува необходимост от съгласието на третото лице. В хода на делото не са представени каквито и да е доказателства, обосноваващи извод, че предоставянето на исканата от заявителя обществена информация, която се отнася до трето лице, засяга неговите интереси – търговска, производствена тайна или друго законово защитено от публичен достъп обстоятелство. Това и фактът, че отправеното запитване до третото лице е несъотносимо към търсената информация, представляват съществено нарушение на административно-производствените правила, поставящо съмнение за крайния изход на производството му;
б)относно пункт шести съдът счита, че постановеният отказ от административния орган противоречи на материалноправните разпоредби – чл.13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, и позоваването на него от органа е несъстоятелно, тъй като не са представени доказателства, че исканата информация (сателитни снимки) е свързана с конкретна оперативна подготовка на актове на министъра, от които заявителят би могъл да получи търсената информация.

След касационно обжалване на това решение от Министъра на извънредните ситуации, петчленен състав на ВАС, с Решение 3001/06.03.2009 г., изготвено от съдия Здравка Шуменска, отмени решението на ВАС - Трето отделение, относно пунктове 3, 5 и 6. Мотивите на ВАС – Петчленен състав, останаха за мен абсолютно неясни, абсурдни и необясними с нормална “неконспиративна” логика. Например: относно т. 3 – “Настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушаване на административнопроизводствените правила” Действително административният орган не е обосновал от фактическа страна необходимостта от съгласие на третото лице, но от съдържанието на самото заявление е видно, че се засягат интереси на това лице; относно т. 5 – Според Петчленният състав на ВАС “следва да се приеме, че в случая се иска информация по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, материализирана с оглед на ал. 3 от същата разпоредба в посочените в искането документи, която е относима до търговско-правните отношения, които са с частноправен характер”; относно т. 6 – “Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно в тази част на спора. Действително спътниковите снимки представляват служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ и съгласно чл. 13, ал. 1 от същия закон достъпът до нея е свободен, но в ал. 2 се предвижда възможността достъпът до нея да бъде ограничен. В компетентността само на административния орган е да прецени кога може да се позове на предвидените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ хипотези, при които достъпът може да бъде ограничен, което последно обстоятелство в спора трудно може да бъде обосновано с оглед спецификата на административния орган като орган на изпълнителната власт с компетентност при извънредни ситуации”.

Тези три случая илюстрират, че има съдебни решения, които трудно убеждават, че съдът винаги претегля на везните еднакво граждани и управляващи. Надеждата е, че с времето тези случаи ще стават все по-редки и ще бъде недопустимо нарушенията да се класификцират на “съществени” и “несъществени”. Нарушение или има, или няма.