Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 2(74), февруари 2010
ISSN 1313-6496

Интервю

Подаването на заявления
с електронен подпис е порочно

Принципът на Столична община е да предоставя по-малко информация,
твърди Ивайло Хлебаров от екологично сдружение „За Земята”

Ивайло Хлебаров

През октомври 2003 г  Ивайло Хлебаров постъпва в екологично сдружение „За Земята” като помощник на националния координатор на мрежата CEE Bankwatch в България Анелия Стефанова. Няколко месеца след това той поема координацията на мрежата. Законът за достъп до обществена информация е основно средство в работата му. В началото на 2004 г., след обучение, проведено от ПДИ, и въоръжен с наръчник, започва да подава заявления за достъп до информация. Като успешна тактика използва кратки и конкретни въпроси. Препоръчва преди да се подаде заявление, да се направи проучване в Интернет или по друг начин, за да се формулира въпросът максимално ясно за отсрещната страна. Хлебаров не се притеснява да подава жалби срещу отказ. С помощта на ПДИ води дела срещу откази на Столична община да предостави информация.

Какво е естеството на работата ти в „За Земята” и като координатор на Bankwatch?

Свързано е с проекти, които са финансирани или евентуално ще бъдат финансирани от международни финансови институции или европейските фондове. Говоря за държавни проекти, които ще оперират с огромни публични средства, отпускани от Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и еврофондовете. Когато започнах работа в „За Земята”, в България действаха само предприсъединителните фондове ФАР, САПАРД и ИСПА. Следях кои проекти ще създават евентуално екологични проблеми и за някои от тях, вече по наша преценка, решавахме да водим кампания или да бъде спрян даденият проект, или да бъде изпълнен така, че да не вреди на околната среда и здравето на хората. Освен кампаниите по различни проекти, правим и анализи във връзка с даден проект или с определено финансиране. Последният ни анализ от миналата година бе свързан с това доколко структурните фондове в България се използват за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.

Какво показа анализът?

Резултатът е трагичен - информацията беше малко и нееднородна. Много въпроси останаха без отговор. Използвахме ЗДОИ, защото получената информация може да се цитира. Бях подал две заявления до Министерство на икономиката и енергетиката. Чаках два месеца отговор, ходих им на крака, срещахме се. Накрая ми дадоха една дискета, която не работеше. На второто заявление, след повече от два месеца чакане, ми отговориха с текста на първото. Двумесечното изчакване си беше доста смело от моя страна. Имах разговор с юрист в едно от министерствата, казах му, че срокът изтича и ще подам жалба. Усмихна ми се мило и ми даде да разбера, че по-добре да изчакам, защото подам ли жалба, няма да видя информация. А и бях наясно, че след подаването на жалба започват едни дългогодишни въртележки по съдилищата… А на мен ми трябваше информация до месец.

Моите впечатления са по-скоро от Столична община, срещу която водим две дела. Едното е по-старо и е свързано с консултантския договор, подписан от нея с консорциум от три фирми, които следваше да разработят предложението за бъдещата система за управление на отпадъците на София. Поискахме този договор в края на 2007 г., сега сме февруари 2010 г. С две думи, водим тези дела за чест и слава, защото процесът отдавна е приключил. И да ни дадат информация, можем само да я изнесем и да кажем, че общината е сбъркала.

С какво са свързани тези документи на Столична община?

С проекта за интегрирана система за управление на битовите отпадъци. Проект, по който ще се кандидатства към Оперативна програма „Околна среда” и ще се искат европейски средства. По проблема за отпадъците на София работим почти шест години. Според Орхуската конвенция поисканите от нас трябва да са достъпни. Това са анализ разходи и ползи и още няколко документа, благодарение на които гражданите и неправителствените организации биха участвали информирано в процеса на взeмане на решение. Тогава този процес бе свързан с одобряване на оценката за въздействие върху околната среда на проекта. Не ни предоставиха тези документи, както и няколко други. Това редовно се случва особено с проекти, които са или от голяма обществена значимост, или са за огромни пари. Софийският проект е за над 200 млн. евро. Той е свързан и с наказателната процедура срещу България. Общината бърза, за да отпадне тази процедура, но допуска много грешки, които водят до нови дела и от наша страна, и от фирми, участвали в търговете, било за сметопочистването, било за други услуги, свързани с обработването на отпадъците. Не сме единствените, които, така да се каже, забавяме проекта. Информация за всичко, свързано с проекта, предоставяме и на Европейската комисия. Разчитаме, че тя трябва да одобри финансирането за тази система и чрез нея ще успеем да подобрим проекта. Както е изготвен в момента, той няма да помогне за изпълнението на някои изисквания, заложени в европейското законодателство. По силата на Директива, която бе приета в края на 2008 г. и ще влезе в сила през 2010 г., процентът на рециклирани отпадъци трябва да е 50. Направихме изчисления с данни на Столична община и резултатът е, че максималното, което може да се рециклира до 2020 г., е 31-32%, което е много далече от 50%.

Как получихте тези данни?

Първоначално от Столична община качваха информацията по проекта в Интернет. След това започнахме да си говорим чрез ЗДОИ, защото, искайки част от документите, въз основа на които трябва да се вземе финално решение, получихме отговор, че не могат да ги предоставят, не били финализирани. След няколко месеца попитахме как вземат решения по проекта, след като няма финализирани документи. Тогава поискахме достъп до последния вариант. Те отказаха. И ние заведохме дело.

На този етап рециклират ли се разделно събраните отпадъци в България?

Да, но проблемът за София е друг. От една страна, заради кризата доста предприятия са затруднени да рециклират, тъй като паднаха изкупните цени и не е икономически рентабилно. Има и регрес на системата за разделно събиране. Изчезват масово кофи, не защото се крадат, а защото определените за това места намаляват. Поискахме чрез ЗДОИ споразуменията между общината и организациите за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Чакахме няколко месеца отговор с довода, че общината следва да попита самите организации могат ли да ни предоставят споразуменията. От пет получихме две с пояснението, че другите не са отговорили. Законът предвижда възможност общината да ни предостави тези споразумения, след като не са й отговорили. Но нейният принцип е да дава възможно по-малко информация. В момента анализираме споразуменията. Системата за разделно събиране се е променила. Въвежда се двуконтейнерна система, а не както досегашната (три), което е в ущърб на събирането, тъй като пада качеството на продукта, отиващ за рециклиране. Водим разговор с някои компании. Според нас последната година и половина разделното събиране върви назад.

Kаква информация все пак дава общината?

Когато поискахме информация, свързана с проекта за отпадъците на София, и поискахме документите, които биха ни помогнали да изградим нашето становище по-аргументирано, от общината ни отказаха с ясното съзнание, че така ще ни попречат. След това ни даваха достъп до информация, свързана с разделното събиране, която в случая не е щекотлива тема, тъй като никой не ги критикува за нея. Абсолютно съм убеден, че ако ги атакуваме в медиите по тази тема, веднага ще ни спрат достъпа до информация. Това се е случвало неведнъж през годините. Имало е документи, които сме получавали по определена тема. След това нещо става и дотук с информацията. Да, има институции, в които достъпът е на добро ниво. Но повечето се ръководят от темите – ако са обществено значими и има силен отзвук в медиите, достъпът е затруднен или липсва.

Отговарят ли институциите на заявления по електронен път?

Само Европейската комисия. Тук при нас искат електронен подпис. В един момент си извадих електронен подпис, но реших, че подаването на заявления с електронен подпис е порочна практика. Не всеки може да си позволи електронен подпис, а това би поставило в неравностойно положение хората с ниски доходи. По-важният аргумент в случая е, че след като всеки има право на достъп до информация, на отговарящия следва да е безразлично кой пита. Простичко казано, подписът по принцип е без значение. ЗДОИ също не го изисква. Затова и не ползвам подписа за заявления за достъп до информация. На страницата на Столична община „Виртуално деловодство” заявленията се подават задължително с електронен подпис. Искал съм от няколко институции информация по имейл. Получавал съм от няколко души информация, може би защото ме познават. Поисках сведения от началника на един отдел в Министерство на финансите. Тя знае от 4-5 години с какво се занимавам, за какво ми е необходима информацията и за какво бих я използвал. Получих я в рамките на няколко дни по имейл. Не съм използвал формата на заявление. Но това се случва рядко.

Въпросите зададе
Диана Банчева, ПДИ