Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 2(74), февруари 2010
ISSN 1313-6496

Отличия

Можем ги тези битки, ще успеем

За 13 години ПДИ свърши огромна работа и обществото се развива:
трудно, бавно, но видимо - казва Стела Ковачева,
носител на наградата „Координатор за 2009 година”

Д-р Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ, връчва наградата "Координатор за 2009 г." на Стела Ковачева

Стела Ковачева е завършила психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Кореспондент на вестниците „Стандарт” и „Дневник” в Разград, координатор на ПДИ от 1997 година.  

Поздравявам те, Стела, честито отличие. Ти си в журналистическата мрежа на ПДИ от самото начало. Как се присъедини към екипа? Какво те запали?

Когато получих предложението от колегите, които вече бяха основали фондацията, още не предполагах в какво ще се изразява същинската ни работа. Имах достатъчно опит като журналист и бях наясно, че събирането и получаването на информация от институциите е тежък поминък. Така че приех в името на една бъдеща кауза. 13 години по-късно мога за кажа, че Програма Достъп до Информация свърши огромна работа, обществото се развива, и аз съм доволна, че съм част от този път.

На срещата с НПО в Разград през май 2007 година ти каза, че ЗДОИ става все по-популярен сред администрацията и че информационната завеса започва да изтънява. Какво би допълнила днес?

Информационна завеса има не само в Разград, по-важно е, че завесите стават тънки и дърпането става фино. Ако в първите години отказите на информация – мълчаливи или видими – бяха всекидневие, сега почти няма оторизирано лице от администрацията, което да заяви „Няма да дам информация”. Дават отговор. Но той съдържа възможно по-малко информация. В резултат на упоритите усилия на ПДИ и благодарение на многото случаи, дошли от Разград, и дела, които стигнаха до Върховния съд, най-после отпаднаха тези интереси на третото лице, улесняващи чиновниците да отказват информация. Това е изключителен успех за гражданското общество, за всички хора. Дълго време интересите на третото лице бяха основен аргумент за отказ – както от тези, които следваше да предоставят информация, така и от съда. Частният интерес бе поставян над публичния. Сега такава законова възможност няма. Практиката постепенно се променя. Не е лесно и не е бързо. Но е видимо.

През март 2007 година с Център на НПО в Разград и в. „Екип 7” организирахте ударна кампания по всички правила на журналистиката. Тя бе свързана с отказа на общинските съветници в града да съобщят възнагражденията си. Отзвукът би силен, към вас се присъединиха журналисти, че и общински съветници от  Монтана, Лом, Сливен, Ямбол, Габрово, Перник. В какви други инициативи на местно ниво си участвала?

Участвам във всички кампании на Центъра. Много съдебни практики са резултат от активността на тази организация. Нейните интереси са контрол върху изразходването на публичните средства, прозрачност. Помагала съм при подаване на заявленията и при събиране на информацията. Миналата година стана ясно, че чиновниците в общината имат мобилни телефони, които се плащат от кметството. След като използвахме умно ЗДОИ, станаха известни колосални сметки. И властта, подложена на натиска на гражданското общество, коригира поведението си. Тя никога не го прави доброволно – нито в Разград, нито другаде.

Като журналист имаш достатъчно случаи, от които си получила удовлетворение. Кой би откроила?

Особено се радвам, ако се реши проблем, засягащ човек, който не е високопоставен, зад когото не стоят институции. Тогава съм доволна, защото хората разбират, че чрез гражданска активност, а не само чрез съда, пари и връзки, има изход от проблемите им. Помня един предприемач, потърсил правата си преди време. Отказваха му достъп до информация за общински терен. Ползвайки ЗДОИ, той спаси фирмата си от фалит.

Какво по-добро доказателство, че законът защитава гражданите и правата им.

Повечето хора смятат, че този закон е в интерес на цялото общество и рядко се обръщат към него. Според мен юристите не се достатъчно активни. А биха могли да решават някои казуси с данни, получени чрез ЗДОИ.

Гражданите или журналистите подават повече заявления?

Най-активни са от Център на НПО. На този етап конкуренцията с него е невъзможна. Той доминира в общественото пространство. Благодарение на тази неправителствена организация почти няма гражданин в Разград, който да не е чувал за ЗДОИ.

Какъв тип информация гражданите най-често търсят от разградските институции?

Най-вече свързана с частни спорове - за парцели, за нарушени права. Когато не могат да получат от институциите даден документ, те се сещат да попитат със заявление по ЗДОИ.  Неправителствените организации работят по-професионално, и в интерес само на гражданството, те питат и за абстрактни неща, как например се изразходва нечий бюджет.

Най-голямото предизвикателство пред теб като координатор на ПДИ?

Да се съхранява и умножава доверието в ПДИ като изключително професионална, компетентна и авторитетна организация с високи морални стандарти.

В каква насока според теб трябва да се усъвършенства работата на журналистическата мрежа на ПДИ?

Би било добре да включваме все по-широк кръг от граждани и служители в обученията, които провеждаме. И да упорстваме цялата обществена информация да е достъпна в електронната мрежа. Не е редно да откриваш там неща, които се случват в Сингапур, а да нямаш достъп до неща, които стават в нашата държава. Можем ги тези битки и съм сигурна, че ще успеем. 

Разговора води
Ралица Кацарска, ПДИ