Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 2(74), февруари 2010
ISSN 1313-6496

Приключение със заявление

Етюд за бланка, подпис и печат

Местната власт и институциите
в малките населени места
диктуват условията за прозрачност

Иванка Ламбева,
координатор на ПДИ в Кърджали

Иванка Ламбева

- Повече няма да отлагам. Още днес подавам заявлението! - беше афектиран. Информация му бе отказана не от кой да е, а от шефка на регионална институция, която доскоро той смяташе за свой източник, приятелски настроен и към медията, в която работи, и към него самия.
За журналиста в малкия Кърджали, от дълги години в професията, добре отработените връзки с ръководителите на местните структури на властта са въпрос на чест. Той е на ти с повечето от тях. Някои са му приятели, с които сяда на чашка. Други са от ”родата на жената”. Където и да почука, вратата е отворена. Но ето, че притисната от поредната смяна във върховете на властта, началничката на въпросната институция предпочела да замълчи, вместо да се набива на очи, споделяйки нелицеприятна информация. Затова и колегата беше се амбицирал да се добере до истината, като най-накрая използва възможностите, които му предоставя Законът за достъп до обществена информация.
Имам си свои източници - е класическото обяснение на повечето журналисти, когато обясняват защо така рядко или изобщо не са подавали заявление по ЗДОИ. Е, има и изключения. И точно те се открояват, измивайки очите ни на хора с опит в занаята. Миналата година благодарение на системната работа на Тонка Гогова от регионалния всекидневник „Нов живот” лъсна фактът, че в „Горубсо Кърджали” незаконно, преди да бъде одобрен докладът по ОВОС, е построена и работи инсталация за излужване на злато с използване на цианиди. И всичко това - в центъра на града. Скандалът гръмна след като Гогова получи отговор на настойчивите си въпроси към Агенцията за строителен надзор. Серия публикации във вестника

изостри общественото мнение
към този екологичен проблем

за града. Истината е, че в Кърджали няма активна екологична гражданска организация, което още повече издига приноса на журналистката и на „Нов живот” в търсене и отстояване на истината.
Малкото заявления, подавани в институциите по ЗДОИ, обясняват и отсъствието на журналистически разследвания в регионалните медии в Кърджали. С малки изключения се върви по пътя на най-малкото съпротивление. Прави се журналистика, която регистрира, а не изследва явленията. Защо им е „на баир лозе” и на колеги, и на издатели? Особено сега, когато са притиснати от стагнацията. Рекламите са сведени до минимум. Обяви постъпват тук-там от общинските администрации и някои регионални структури на властта. Току-виж с някое заявление разсърдим някое местно величие.
Там, където общинската власт вече няколко мандата се държи от една и съща партия, положението е още по-отчайващо. Едно-две издания разчитат единствено на общинската ясла. За какви разследвания да говорим? На читателите се поднасят само хроники за „подвизите” на кмета, който един ден прави първа копка, на следващия се среща с представителите на детския и младежки парламент. И за разнообразие посреща гости от побратимена турска община. Изданията не разчитат да увеличат тиража си. Служат на благодетелите си и са се превърнали доброволно в техен придатък. Иначе как да съществуват?
При това състояние на структурата и влиянието на медиите в малките населени места местната власт и институциите си позволяват да диктуват условията за прозрачност в своята работа, нищо че законите изискват от тях да бъдат много по-открити. Следващият пример е повече от доказателство. Миналата година журналистката Галя Авренлиева от местната кабелна телевизия бе изненадана, че от Бюрото по труда в Кърджали й

отказаха информация
за броя на безработните

Чиновникът мотивирал устния си отказ с това, че официална информация дават само на месечни брифинги, а дотогава оставали още 10 дни. Репортерката Авренлиева реши да подаде заявление по ЗДОИ. Но преди това се обади до пресцентъра на социалното министерство, защото искаше да адресира правилно заявлението си. Последва озадачаващ обрат. Бяха готови да й предоставят каквато информация иска, но я убеждаваха да не подава заявление по Закона да достъп до обществена информация. В крайна сметка Авренлиева получи данните, които търсеше. Бяха й нужни не за разследване, а за рутинна информация. Остана обаче впечатлението, че някъде по веригата във въпросното ведомство заявленията по ЗДОИ са нежелани. Остава да гадаем за причините – може би усложняват живота на някой чиновник, или някой се страхува, че ще получи лош атестат дори само за това, че са подадени заявления?
Заявленията по Закона за достъп до обществена информация не са особено популярни и сред гражданите в Кърджали и региона. С малки изключения повечето институции не поддържат сайтове съгласно изискванията. Изключително рядко се подават заявления по електронен път. Обяснението: интернет още не е популярен. Служителка в общинската администрация в Момчилград ми обясни липсата на писмени заявления с нагласата на местното население да търси отговор на въпросите си  чрез

преки връзки
с отговорните фактори

Ето, вижте, каза ми, сградата на общината е пълна с граждани, приемните часове на ръководството са заети. Отговаряме на всички въпроси.
Какво се случи със заявлението, което се закани да подаде колегата, за който споменах в началото? На следващия ден бе формулирал въпросите си, но още не ги беше изпратил. Търсеше секретарката да му ги оформи и да принтира заявлението върху бланка с логото на вестника. След това щеше да търси главния редактор да го подпише, после трябваше да бъде подпечатано и вписано в книгата за кореспонденция с изходящ номер като служебен документ. Изненадах се: преди това бяхме обсъдили, че формализъм не е необходим, достатъчно е заявлението да бъде подписано от гражданина, в случая от журналиста. Той обаче настоя на своето. Така било по-авторитетно. И задвижи бюрокрацията...
Междувременно се сбъднаха най-лошите очаквания на въпросната шефка – уволниха я. На първата си пресконференция новоназначената ръководителка на институцията оповести справката, до която опитваше да се домогне нашият колега. Заявлението му така и си умря, вече безпредметно. Нищо, че беше украсено с лого, подпис и печат.