Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 1(73), януари 2010
ISSN 1313-6496

Мишени

ФБР събира незаконно
телефонни разпечатки

Тереза Манджукова, ПДИ

Федералното бюро за разследване незаконно е събрало информация за над две хиляди телефонни обаждания. Според в. "Вашингтон пост" нарушенията са извършени между 2002 и 2006 г. Исканията за разкриване на данните били отправяни към телефонните компании в САЩ след изфабрикувани подозрения за терористична дейност. А висши служители във ФБР издавали разрешения за конкретните случаи, за да оправдаят неправомерните действия. „Вашингтон пост” посочва, че през 2007 г. ръководството на ФБР  признало, че негов отдел е събирал по незаконен начин телефонни данни, след като одит на Министерството на правосъдието разкрил 22 незаконосъобразни искания към операторите и стотици други в графата "съмнителни". 

В интервю за "Вашингтон пост" главният юридически съветник на ФБР Валъри Карпони потвърди, че бюрото технически е нарушило процедурите по опазване на гражданските права, позовавайки се на несъществуващи спешни случаи, за да събира разпечатки на разговори. Карпони допълва, че директорът на ФБР Робърт Мюлер не знаел за неправомерната практика до 2006 г., когато била извършена проверка от Министерството на правосъдието. Нарушенията продължили две години, след като юристите на ФБР предупредили за съществуващите нередности.

ФБР обяснява действията си с необходимостта от бърза реакция в случай на непосредствена терористична заплаха. Ръководството подчертава, че нарушенията не са извършени умишлено и служителите не са имали достъп до съдържанието на разговорите, а само до т. нар. „трафични данни” – кой с кого, кога и къде е говорил.

В доклад от 20 януари т. г. главният прокурор  Глен Файн, извършващ проверка по случая, заключава, че ФБР е нарушавало правото на неприкосновеност на личния живот и законодателството относно електронните съобщения. Той определи резултатите от проверката като „тревожни” и призова Министерството на правосъдието и ФБР да предприемат действия в отговор на 289-те страници на доклада. На изслушване пред Конгреса Робърт Мюлер увери, че докладът ще бъде взет предвид при определяне дали трябва да се потърси дисциплинарна отговорност на служителите, поискали незаконосъобразно достъп до данните. 

Извършената от правосъдното министерство проверка показа, че през 2004 г. обект на неправомерно следене са репортерите Елън Накашима („Вашингтон пост“), Джейн Пърлз („Ню Йорк Таймс“) и Реймънд Бонър („Ню Йорк Таймс“), работещи по това време в Джакарта, Индонезия. Разрешение за достъп до трафични данни на журналисти се получава по специален ред и е необходимо разрешение от министъра на правосъдието. Това изискване не е било спазено. През август 2008 г. Робърт Мюлер официално се извинява на журналистите и на изданията за вмешателството.

В България

бяха направени три опита да се въведе пряк, безконтролен и неограничен достъп на МВР до трафичните данни на потребителите на електронни услуги. Върховният административен съд постанови, че подобна практика нарушава конституционно гарантираните право на личен живот и на неприкосновеност на кореспонденцията. Съгласно действащото законодателство в България достъп до тези данни може да бъде предоставен по реда на Закона за специалните разузнавателни средства и Наказателно-процесуалния кодекс, които предоставят сериозни гаранции срещу неправомерна намеса в личния живот и правото на неприкосновеност на кореспонденцията.

В доклада си американският главен прокурор пояснява, че от 2002 до 2006 г. са направени 4379 искания за достъп. За единадесетте месеца през 2008 г., през които Българското МВР имаше техническата възможност за директен достъп до данните, по неофициални сведения  са били извършени 330 000 справки. Населението в САЩ според последното преброяване през 2000 г. е 281 млн., през 2009 - около 307 млн. Според данните на НСИ през 2008 г. населението в България е около 7.5 млн., а направените справки - около 75 пъти повече отколкото в САЩ и то само за няколко месеца. Според последните данни, оповестени от МВР през януари тази година по време на обществения дебат относно изменението на Закона за електронните съобщения, поисканите справки през декември, само от МВР, са над 600. Няма данни какъв процент от получените разпечатки са използвани в наказателни производства, нито какъв процент от съответните обвинения са завършили с присъда. Цитираната статистика отразява само исканията за достъп на МВР до данните. Данни за поискани разпечатки от Държавна агенция „Национална сигурност“ - институционалният еквивалент на ФБР - не са оповестявани.

Повече за кампанията на ПДИ за защита на личното пространство може да намерите тук.