Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 1(73), януари 2010
ISSN 1313-6496

Друго мнение

Иван Драганов
от новото пространство

ЗЕС тепърва ще се изменя и допълва,
идните години няма да скучаем

Иво Георгиев, Кърджали

Иво Георгиев

Когато се каже “адрес”, на всички става ясно за какво иде реч. Това означава, че Иван Драганов може да бъде намерен на еди-коя-си улица, еди-кой-си номер, в този и този град. Или адресът е точно определена позиция в географското пространство. Коренът на думата идва от латинското directus – “прав, право”, откъдето произлиза и думата “директен”. Впрочем и значението му е било такова - да може съдията или съответната власт лесно да намери престъпилият закона. Това e било основното му предназначение в онези времена, когато градовете започнали да растат неконтролируемо – като къщи и население. То е валидно и днес. През миналия ХХ век със серийното производство на автомобилите логично започва и тяхната регистрация, понеже станало ясно, че човекът чрез тях също може да върши престъпления и то далеч от дома си.

Последните 17-18 години са

едно много интересно време за живеене

Не става дума за стоварилата ни се голяма социално-икономическа промяна, свързана с дълбока криза, макар тя също да прави живота ни “интересен”, а за бурната технологична революция. Новите технологии, освен че промениха всички сфери на живот, доведоха и до появата на “безадресния човек”. Именно безадресен по отношение на новото технологично пространство, създадено от интернет и мобилните комуникации.

Нашият електронен адрес или клетъчен телефон не са подчинени вече на географското пространство и на разстоянията. Пощенският адрес служи вече само за получаване на ненужни рекламни диплянки. По-важният за нас адрес е съставен не от ясно позиционирани град, улица и номер, а от цифри, букви и кльомба, чрез които да бъдем открити, където и да сме. Това ни кара, когато отговаряме по мобилния си телефон, вместо “ало”, да питаме първо “къде си?”. Защото откак свят светува разстоянията са определяли пространството, а днес - от няколко години, имаме цялото пространство под носа ни, без разстояния. Можем да предаваме, получаваме и съхраняваме огромно количество информация от другия край на света само с натискането на едно копче и то за секунди.
Както с всяка новост

днешният homo sapiens бързо-бързо направи
всекидневие от тази “технологична буря”

и се научи да върши престъпления чрез компютър и интернет, и чрез клетъчен телефон, именно защитен от тази безадресност в новото пространство. Затова започна регистрация и на потребителите на предплатени мобилни услуги. Това е някакъв опит да се стигне до по-сигурно локализиране, т.е. до човек с име и географски адрес, за да може, когато “сгази лука” пред закона, този същият закон да го пипне. Анонимността и безадресността раждат дързост и чувство за безнаказаност. Новото виртуално пространство е пространство без закони и това, че във всеки интернет форум могат да ни наругаят, без да знаем всъщност кой и къде е човекът, който го прави, е най-малкото зло. По интернет изкусни безадресници могат да ни изпразнят сметката, да организират нечие убийство, да подмамят децата ни с педофилски материали или да източат конфиденциални фирмени или държавни данни и т.н.

В тази връзка може да се твърди, че човекът в новото пространство е по-свободен, по-безадресен, но и по-безотговорен. Опасенията, че промените в Закона за електронните съобщения ще доведат до някаква форма на “Биг брадър” имат почва, но е вярно и че това ще помага при разкриване на тежки престъпления. Трябва да има проследяемост, въпросът е да има стриктен контрол над дейността по събирането и пазенето на следената информация, за да не се злоупотребява с нея и да не се нарушава личната неприкосновеност. Този закон ще се изменя и допълва често, докато се налучка верният път.

Иначе със сигурност може да се твърди, че тази технологична революция променu и ще променя социалния ни живот, политиката, морала, навиците и страховете ни, културата и религията, което означава, че няма да скучаем идните години.