Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 1(73), януари 2010
ISSN 1313-6496

Коментар на юриста

Достъп до информация в декларациите
за конфликт на интереси

Дарина Палова, ПДИ  

Дарина Палова

През изминалата година служители от различни институции често ни задаваха въпроси, свързани с декларациите за конфликт на интереси на лицата, заемащи публични длъжности. Ето един от тези случаи.
В институция (която не ни е известна) е постъпило заявление за достъп до информация относно предоставяне на декларации по чл. 12 от Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. В запитването към ПДИ се посочва, че поради техническа невъзможност, въпросните декларации не са публикувани на интернет страницата на институцията, както изисква закона. Същевременно лицата, подали декларации, изрично са дали писмено съгласие за обявяване на лични данни от  декларациите им. Въпросът  бе: могат  ли да се предоставят на заявителя тези декларации по реда на ЗДОИ под формата на копия на хартиен носител при спазване на защитата на лични данни, след като не са публикувани на интернет страницата на институцията, и коя информация от тях е обществена.

Какво е посочено в закона?

От началото на 2009 г. действа Законът за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси (ЗПРКИ - обн., ДВ, бр. 94 от 31.10.2008 г.), който определя правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. Какво да се има предвид под конфликт на интереси става ясно от разпоредбата на чл. 2 от закона. В нея е посочено, че конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Едно от основните средства за осигуряване на контрол във връзка с липсата или наличие на конфликт на интереси, предвидени в закона, е подаването на декларации по реда на чл. 12 и по-конкретно – декларация за несъвместимост, декларация за частни интереси, декларация за настъпила промяна в обстоятелствата и декларация за частен интерес по конкретен повод. 

Достъп до декларациите и защита на личните данни в тях

Подадените декларации следва да са достъпни за всеки, който иска да направи справка в тях. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от  закона, те се обявяват на интернет страниците на компетентните институции при спазване на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Във връзка с въпросната разпоредба, още в началото на 2009 г., Комисията за защита на личните данни излезе със Становище (от 15.01.2009 г.) относно приложението на ЗЗЛД при изпълнение на задължението по чл. 17, ал. 2 от ЗПРКИ. В становището се посочва, че „видно от елементите на декларацията за частни интереси, дадена като образец към закона, съдържанието й, след нейното попълване, би могло да съдържа лични данни" (същото, според Комисията, би могло да се приеме и за останалите декларации). Тълкувайки разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (която дава дефиниция на лични данни), Комисията стига до заключение, че като такива лични данни в конкретната декларация биха могли да бъдат определени: информацията за дяловото или акционерно участие на лицето; размерът на задължения към финансови и кредитни институции или други лица; информация за свързани лица, или информацията, определена в декларацията като "друга информация за частни интереси", преценена за всеки конкретен случай, както и подписът на физическото лице - декларатор, и името му, когато е обвързано с  неговата длъжност и институция. Комисията посочва още, че обявяването в интернет на всички, съдържащи се в декларациите по чл. 12 от ЗПРКИ, лични данни, като действие по тяхното обработване надхвърля целите на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

Не се ли обезсмисля публикуването на декларациите в такъв случай?   

Като изключим цитираните по-горе данни, остава почти нищожна информация, която би могла да се предостави, без да попада в обхвата на личните данни. Например в съответствие със становището, такава информация са имената на декларатора. Очевидно обявяването на декларациите в подобен вид би обезсмислило в общи линии задължението за публикуване в интернет. От тях просто ще става ясно, че някакви хора са попълнили декларациите си и почти нищо друго.

Изходът от тази объркана ситуация откриваме отново в решението на Комисията, която в  крайна сметка стига до следното заключение: обявяването на лични данни следва да става след изричното писмено съгласие на декларатора, оформено в отделен текст към същата декларация. По този начин – при съгласие на физическото лице за обработване на личните му данни чрез разпространение в интернет пространството – в най-голяма степен ще бъдат защитени правата на съответното лице, посочва Комисията.

Как посоченото дотук да се приложи към конкретния случай?

Декларациите на въпросните служители не са публикувани в интернет страницата на институцията по технически причини, но в същото време има съгласие на същите лица за обявяване на лични данни от декларациите им, от което следва, че:
1. Ако бяха публикувани в интернет - при налично съгласие на съответния декларатор в съответствие със становището на Комисията - тези декларации щяха да станат достъпни за неограничен кръг от хора. В този смисъл предоставянето им по заявление за достъп до информация в същия вид, в който биха били публикувани в интернет, едва ли ще накърни някак правата и интересите на тези лица, защото очевидно тук се иска по-малкото.
2. Самото публикуване на декларациите в интернет би обезсмислило подаването на заявление за достъп до информация, тъй като търсещите информация щяха да направят справка на страницата на институцията и да разберат нужното, без да е необходимо допълнително запитване.

Следователно предоставянето на достъп до декларации на служители (които при това вече са дали съгласие за обявяване на тази информация) въз основа на заявление за достъп до информация не би било в нарушение на защитата на личните им данни.