Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 12(72), декември 2009
ISSN 1313-6496

Достъпниците по света

Право на информация 2009
Ралица Кацарска, ПДИ

Ралица Кацарска

Вече 90 държави и територии по света имат закони, даващи на гражданите право да търсят и получават информация от институциите.
6 държави приеха закони за достъп до информация и те са в сила: Бангладеш, Кайманови острови, Чили, острови Кук, Гватемала и Уругвай.
12 европейски държави подписаха първия договор за достъп до информация – Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, на 18 юни 2009 г. в Тромсо, Норвегия, на срещата на министрите на правосъдието на държавите-членки на Съвета на Европа. Конвенцията подписаха Белгия, Естония, Финландия, Грузия, Унгария, Литва, Македония, Черна гора, Норвегия, Сърбия, Словения и Швеция. Холандия също обяви, че ще я подпише. Словения стартира законодателна процедура за ратификация на Конвенцията, Унгария и Белгия ратифицираха  договора. Предстои да разберем ще се присъедини ли България и  ще покаже ли ясна политическа воля за спазване принципите на открито, отчетно и прозрачно управление.

Открито управление

На 21 януари 2009 г. американският президент Барак Обама издаде постановление, което ограничава значително бивши президенти да се ползват със специалната привилегия да отказват информация. Обама подписа и Меморандум за прозрачност и отворено управление, изискващ администрацията  да „създаде система на прозрачност, обществено участие и сътрудничество”.

Във Великобритания бе оттеглен опит да се прикрият разходите на членовете на парламента. Неправителствената организация „Кампания за свобода на информацията” приветства решението да не се променя Законът за свобода на информацията, което би изключило разходите на парламентаристите от неговия обхват.

Върховният съд на Индия излезе с решение за правото на информация на гражданите, задължавайки висшите магистрати да публикуват декларации за имуществото си. Най-важните моменти в решението прочетете тук. (pdf 61Kb)

Интернет и защита на личната неприкосновеност

Според Административния съд във Висбаден, Германия, записването на телефонни номера, номера на мобилни телефони, имейли и използването на интернет (data retention - задържане на лични данни) е неправомерно.

Членовете на Европейския парламент в Страсбург подкрепиха доклада на Ставрос Ламбринидис, лидер на гръцките социалдемократи, който призовава ЕС да помогне в определянето на глобални стандарти за защита на личните данни, сигурността и свободата на изразяването. Този доклад е първата препоръка на Европейския парламент към министрите от ЕС в борбата с киберпрестъпленията и защитата на основните права в електронната епоха.

Неправителствената организация  Репортери без граници се противопостави на проектозакон, който би позволил френската полиция да използва шпиониращ софтуер (спайуеър), за да получи информация от лични компютри и интернет кафенета, като част от борбата с организираната престъпност, представляваща заплаха за свободата и личната неприкосновеност за гражданите на Франция. Според Репортери без граници събирането на данни от юридически фирми, лекари, съдебни служители и вестници е благоприятна почва за злоупотреби, а използването на спайуеър би застрашило поверителността на журналистическите източници.

Коалиция от белгийски организации, които протестират срещу транспонирането на Европейската директива 2006/24/ЕО за запазване на трафични данни, стартираха сайта „Запази личната неприкосновеност” (http://bewaarjeprivacy.be/).Те се противопоставят на прилагането на директивата в белгийското законодателство, защото нарушава правото на лична неприкосновеност и поверителността на професионалната информация, достояние на адвокати, лекари и чиновници, както и че разкрива журналистическите източници на информация.
Конституционният съд в Румъния определи като противоконституционни разпоредбите на Закон 298/2008 за съхраняването на данни, събирани или притежавани от доставчици на електронни комуникационни услуги и доставчици на публични мрежи, както и изменението на Закон 506/2004 за обработването на лични данни и защита на личния живот в областта на електронните комуникации. Съдебното решение е по дело, заведено от Комисариата за гражданско общество (Civil Society Commissariat). Конституционният съд счита, че разпоредбите нарушават международно гарантираните права на лична неприкосновеност и семеен живот, тайната на кореспонденцията и свободата на изразяването. Според съда липсата на правна разпоредба, определяща данните за идентифициране на потребителите, създава възможност за злоупотреба при съхраняване, обработване и ползване на данните от доставчиците на обществени мрежи.

Прозрачност на финансовите институции

В стремежа да усъвършенства предоставянето на полезна и навременна информация за работата си и за икономическото състояние на страните-членки, Международният валутен фонд (МВФ) покани граждански организации, участници във финансовия пазар, мозъчни тръстове и академични среди да коментират проект на политика за прозрачност от 31 март до 30 април 2009 г.

На 13 март 2009 г. Световната банка обяви „Концепция” (Approach paper), която очертава насоки за по-голяма прозрачност. Предложението на банката включва „смяна на парадигмата”, тоест „презумпцията за разкриване” ще се прилага срещу група изключения. Този подход бе обсъждан дълго от застъпниците за прозрачност и от Глобална инициатива за прозрачност (GTI). В резултат все повече информация ще бъде достъпна – тримесечни управленски отчети, оценка на обществените поръчки и на финансовата отчетност в отделните страни. Световната банка изброява четири „основни промени в цялостната архитектура на политиката” - максимално увеличаване на достъп до информация; списък на изключенията, ясен за разбиране и изпълнение; ясна процедура за обработване на заявленията за достъп до информация и право на обжалване.

През ноември 2009 г. Европейската инвестиционна банка приключи втори кръг консултации за политиката й на прозрачност, обществено оповестяване и обжалване. Сред видимите промени е сливането на политиката за прозрачност и политиката за обществено оповестяване, предложено от външните наблюдатели.

Околна среда и достъп до информация

Благодарение на Федералния закон за достъп до информация за околната среда, Тине ван дер Стретен от партия „Зелените” в Белгия постигна пробив в достъпа до информация за разходите, свързани с ядрената енергия в Белгия, и те вече не са тайна. Върховният административен съд реши, че Белгийската агенция за радиоактивни отпадъци и йонизиращи материали (NIRAS) следва да предостави исканата информация, аргументирайки се, че поверителността на икономическата информация трябва да се претегли в полза на обществения интерес, съгласно Европейската директива за достъп до информация за околната среда (EC 2003/4).

Природозащитната организация Greenpeace спечели в Румъния дело за достъп до информация. С решение от 26 октомври 2009 г. съдът задължи министъра на икономиката да предостави списък с вероятното местоположение на ядрените централи в страната. Става въпрос за 100-те места, на които се прави оценка за изграждане на втора ядрена централа в Румъния, чийто строеж трябва да започне след 2020 година.

Националният екологичен център на Украйна (NECU) изпрати писмо, с което настоява Европейската банка за реконструкция и развитие да стартира консултации за големите проекти за пренос на енергия през Украйна. Според Юри Урбански, национален координатор на Bankwatch в Украйна, липсват документи, свързани с оценката на въздействие върху околната среда за реализацията на мащабен проект за изграждане на енергийни мрежи.

По инициатива на Европейската комисия и Европейската агенция за околна среда бе обновен регистърът (http://www.eea.europa.eu/), който предоставя ключова информация за състоянието на околната среда в индустриалните райони на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Всяка година 24 000 индустриални обекта, обхващащи 65 икономически дейности в Европа, предоставят данни за Европейския регистър на вредните емисии (EPER). Професор Жаклин МакГлейд, изпълнителен директор на Европейската агенция за околна среда, отбеляза, че за да се постигне целта на Орхуската конвенция за обществено участие, хората следва да знаят какво се случва с околната среда и какви са опасностите.

Европейска съдебна практика

Европейският съд за правата на човека официално призна правото на достъп до информация, съхранявана от държавата, като част от правото да се получава и разпространява информация, съгласно член 10 на Европейската конвенция за правата на човека. Според съда в Страсбург монополът на Конституционния съд върху информацията е равнозначен на цензура, а медиите и обществените наблюдатели не могат да предоставят точна и достоверна информация при обществен дебат по въпроси от основателен обществен интерес. Това решение е по дело на Унгарския Съюз за граждански свободи.

С решение от 26 май 2009 г. по дело на известния унгарски историк Янош Кенеди, член на демократичната опозиция по време на комунистическия режим, Европейският съд по правата на човека постанови, че унгарските власти нарушават Член 10 от Европейската конвенция по правата на човека, отказвайки да предоставят достъп до документи, съхранявани от публична институция (Kenedi v Hungary, 31475/05). За съда такава злоупотреба с власт, дадена на институциите, не може да се характеризира като мярка, „предписана от закон”.

През февруари 2009 г. Съдът на Европейските общности постанови, че правото на достъп до обществена информация се прилага и при генномодифицираните организми. Страните-членки не могат да се позовават наограничението, свързано с обществения ред, за да отказват информация за мястото на освобождаване на генетично модифицирани организми.

На 15 октомври 2009 г. Генералният адвокат на Съда на европейските общности излезе със заключение, че презумпцията за поверителност между институциите на ЕС и техните контакти не може да се използва като аргумент за отказ на заявления за достъп до документи. Становището му е във връзка със случая на Bavarian Lager Co Ltd от 8 ноември 2007 г., когато първоинстанционният съд на ЕС отмени решението на Европейската комисия, отказала да разкрие имената на лобисти от бирената индустрия и други участници в антитръстова среща през 1996 г. (вж. Новини, брой 11 (47), ноември 2007 г., бюлетин на ПДИ). След като съдът се произнесе, случаят Bavarian Lager придобива изключителна важност за бъдещия обществен достъп до документи в Европейския съюз.

Инициативи на застъпниците за свобода на информацията

В края на 2009 г. неправителствената организация AccessInfoEurope публикува три доклада за състоянието на достъпа до информация на европейско ниво: „Не е на разположение! Не е достъпен!”, „Въпрос до Брюксел: Как гражданите да търсят документи в Европейския съюз?” http://www.access-info.org/documents/files/Question_to_Brussels.pdf) и „Правото да знам: Европа и полиция”.

На конференция в Утрехт, Холандия, журналисти и активисти от различни европейски държави обмениха опит за актуалните практики и проблемите, свързани със свободата на информацията. На 27 и 28 ноември те обсъдиха електронния достъп до информация, ограниченията на свободата на информация и изпълнението на съдебните решения. Участниците в конференцията бяха единодушни, че използването на закона за достъп до информация е най-ефикасното средство за повишаване на прозрачността и отчетността в управлението и единствена възможност за обществеността да си създаде информирано мнение.