Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 12(72), декември 2009
ISSN 1313-6496

От съдебната зала

2009: тенденции и нови моменти
Кирил Терзийски, ПДИ     

Кирил Терзийски

И през 2009 година с подкрепата на ПДИ бяха водени съдебни дела за достъп до информация. Едни от тях спечелихме, други загубихме, трети като сагата за достъп до договора на българската администрация с „Майкрософт“ се отложиха във времето. Богатата съдебна практика дава възможност не само за извеждане на тенденции, но и за открояване на нови моменти.

Въпреки че ЗДОИ се прилага вече девет години и не предвижда възможност задължените институции да мълчат, когато бъдат сезирани със заявление за достъп до информация, мълчаливите откази са често явление, затова и са обект на съдебен контрол. В пет от делата, водени от ПДИ, се стигна до отмяна на такива откази. В мотивите на съдебните състави има нюанси, но всички се обединяват около тезата, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект при получаване на редовно заявление за достъп до информация е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до информация, като писмено уведоми заявителя за решението си. Липсата на произнасяне по заявление за достъп до информация от страна на задължен по ЗДОИ субект представлява недопустимо от правото поведение и подлежи на отмяна дори само на това основание. Фактът, че мълчаливите откази най-често биват отменяни не отказва институциите от възможността за касационно обжалване, което неизбежно отлага решаването на спора. Затова и следва да отличим Държавната агенция за младежта и спорта - след отмяна на мълчалив отказ да предостави достъп до списъка на юридическите лица, включително спортни федерации, получили финансова помощ от агенцията за периода 1 януари 2007 г. - 1 януари 2009 г., тя публикува  цялата поискана информация на интернет страницата си.

Както и в предишни години, така и през 2009-та имаше случаи, когато обстоятелството, че е подадена жалба срещу мълчалив отказ, бе достатъчен мотив за съответната институция да предостави исканата информация, за да избегне съдебно дело.

Положителна съдебна практика бе натрупана относно достъпа до информация, свързана с околната среда. На три пъти миналата година съдът се произнесе по отказ на задължен субект да предостави достъп до такава информация на основание прословутия чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, касаещ т. нар. „подготвителна информация с несамостоятелно значение“. Във всички тези случаи се стигна до отмяна на отказа като съдът прие, че предпоставките за предоставянето на достъп до информация за околната среда следва винаги да бъдат преценявани по Закона за опазване на околната среда (ЗООС), който е специален спрямо ЗДОИ и не съдържа основание за отказ идентично с това по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. В едно от тези дела, съдебният състав дори отбеляза, че правото на благоприятна и здравословна околна среда (чл. 55 от Конституцията) е пряко свързано с правото на гражданите да бъдат информирани.

Договорите на институции с търговски дружества и резултатите от тях отново бяха отказвани с мотив търговска тайна. Такава тайна според задължения субект, но не и според съда, се оказа информацията за извършения ремонт в кабинета на министър председателя през 2007 г. и изразходваните суми за общински публикации в медиите. И двата случая след съдебна отмяна на отказа се стигна до предоставяне на исканата информация, съответно от Правителствена информационна служба и от Общински съвет – Ловеч. „Овациите“ в категорията обра Столична община, според която адвокатска тайна се оказа Правният анализ на изпълнението и неизпълнението на концесионния договор между СО и „Софийска вода“ АД за експлоатация на столичната В и К система в периода 2000 – 2007 г. Съдът отмени този отказ приемайки, че опазването на адвокатската тайна е задължение за адвокатите и обстоятелството, че въпросният анализ е изготвен от адвокатско дружество изобщо не се отразява на задължението на общината да го предостави при поискване.

Нов момент през 2009 година бе първото дело по ЗДОИ за достъп до сграда на институция. Главният секретар на Народното събрание се оказа длъжен да осигури достъп до сградата на площад “Княз Александър І Батенберг” № 1 на режисьорката Малина Петрова за снимките на филм, свързан с подпалването на Партийния дом през 1990 г. В мотивите на решението си съдебният състав по делото отбеляза, че като сграда с историческо значение, пресъздаването (заснемането) на облика на сградата (отвън и отвътре), както и пресъздаването на събития, случили се там в минало време, представляват визуална информация, свързана с обществения живот, макар и в минало време, а именно с част от най-новата история на РБългария.

Накратко и за споменатото дело за договора с „Майкрософт“. Нека напомним, че през годината за пореден път бе отменен отказ на правителството да предостави информация за договорите, сключени с “Майкрософт“ за ползване от държавната администрация на софтуерни продукти на компанията. На 20 януари 2010 г. отново ще има съдебно заседание - този път състав на Върховния административен съд ще бистри въпроса от кого е следвало Правителствена информационна служба да потърси съгласие за предоставяне на тази информация – от „Майкрософт Корпорейшън“ или от ЦАПК „Прогрес“, които са продавачи на дребно съгласно представеното по делото Споразумение, подписано от министър Димитър Калчев и от Бил Гейтс за „Майкрософт“. Надяваме се, че тази сага все някога ще приключи, както се случи през 2009-та с публикуването от страна на Министерство на финансите на договора с „Краун Ейджънтс“, чието разкриване също бе предмет на няколко дела през годините.