Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 12(72), декември 2009
ISSN 1313-6496

Равнища

Защо България трябва да подпише и ратифицира
Конвенцията за достъп до официални документи
Гергана Жулева, ПДИ     

Гергана Жулева

Малко история

В брой 6 от юни 2009 година на информационния бюлетин на ПДИ ви запознахме с изготвянето и приемането на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа. Тя бе приета на 27 ноември 2008 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 1042-то заседание на упълномощените представители. През годините на подготовка на текста ПДИ многократно се интересуваше от становището на българските власти по съдържателната част на Конвенцията. Това становище се оказа голяма тайна не защото защитава някакъв обществен интерес, а поради тъй нареченото в социалната теория „рационално невежество”. Накратко: предпочита се да не се работи и знае нещо за Конвенцията, защото е по-изгодно на държавните чиновници. 

Повод за материала ни през юни бе срещата на правосъдните министри на държавите-членки, на която се очакваше да бъде подписана Конвенцията. А ние от ПДИ се интересувахме за позицията и намеренията на българската държава. Тя обаче нямаше намерения, нито позиция. Отговорната за това институция – Министерство на външните работи – и досега е безучастна. След изборите през лятото отново се обърнахме към външно министерство и Министерството на правосъдието с писмо от 28 юли 2009 г. Министърът на външните работи не отговори. След месец получихме писмо от Министерството на правосъдието (JPG 421Kb) . В него няма аргументи за неподписването, нито обяснения за позицията. „Обяснението” е като за детската градина: „Така правят и другите деца.” Само че детската градина е по-голяма и се нарича ЕС. И някои деца от тази детска градина са направили друго (подписали са и са стартирали процеса на ратификация или са обявили намеренията си), но то не се обсъжда в писмото на Министерството на правосъдието. За сведение на българските държавни власти от държавите-членки на ЕС те са Белгия, Естония, Финландия,Унгария, Литва, Норвегия, Словения, Швеция и Холандия (обявила намеренията си да се присъедини).

Свършете си работата

Без съдържателни аргументи трудно се води дискусия. Преди всичко трябва да е ясно кой ще подготвя материалите, свързани с обсъждането на Конвенцията в българските държавни институции. Ако това е външно министерство, нормалният въпрос е докъде е стигнала подготовката, ако изобщо е започвала. Следващ въпрос: има ли нужда от изменение на Закона за достъп до обществена информация, за да съответстват нормите му на текстовете на Конвенцията. Едва тогава може да се дискутира и да се обосновава евентуално въздържане от подписване и ратифициране.

Ползвалите ЗДОИ знаят, че неговите процедури осигуряват възможности да се получи достъп до документи, които са създадени и се съхраняват от държавните органи и други  институции, работещи с обществени средства. Конвенцията е първият правно-задължителен договор за достъп до официални документи, в който са заложени минималните стандарти на държавите-членки на тази важна регионална международна организация. Българският закон отговаря в голяма степен на стандартите в Конвенцията.

ПДИ смята, че Конвенцията трябва да се ратифицира - така България ще покаже, че се присъединява към идеалите и принципите на Съвета на Европа по отношение на прозрачността. Тъй като упражняването на правото на достъп до официални документи:
„Осигурява източник на информация за обществеността;
Помага на гражданите да формират мнение относно състоянието на обществото и относно държавните институции;
Подпомага почтеността, ефективността, ефикасността и отчетността на публичните институции, като по този начин укрепва тяхната легитимност.” (Цитатът е от Преамбюла на Конвенцията.)

Ще се присъедини ли България към тези стандарти?

ПДИ стартира кампания

ПДИ преведе текста на Конвенцията и обяснителния доклад към нея. И направи проучване за съответствието на ЗДОИ и текстовете на Конвенцията. В началото на 2010 година стартираме кампания в цялата страна за разясняване на стандартите в областта на достъпа до информация.