Фондация Програма Достъп до Информация

Информационен бюлетин
Брой 11(71), ноември 2009
ISSN 1313-6496

Достъпниците по света

Wobbing in Europe 2009¹
Тереза Манджукова, ПДИ

Тереза Манджукова

Журналисти и активисти от различни европейски държави обмениха опит за актуалните практики и проблемите, свързани със свободата на информацията, на конференция в Утрехт, Холандия. В дебатите на 27-28 ноември участваха представители от Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Молдова, Норвегия, Унгария, Финландия, Холандия и Швеция. Част от правния екип на Програма Достъп до Информация представи българското законодателство и случаи от съдебната практика у нас. 

Електронен достъп до информация
Интересна тенденция в достъпа до информация очертаха представителите на Естония и Норвегия. Там вътрешната информационна система на администрацията е публична, служебната кореспонденция между отделните звена е достъпна онлайн. Така се създава своеобразен регистър, улесняващ управлението и съхранението на документи, тъй като необходимо условие за ефективното упражняване на правото на информация е знанието дали съответен документ е бил създаден. Крачка в тази посока направи и България с последните промени в ЗДОИ от декември 2008 г., които изискват институциите да публикуват обществена информация онлайн.

От август 2009 г. стенограмите на Министерския съвет се публикуват онлайн. Тази практика е табу за Великобритания, Дания и Ирландия. Там протоколите от заседания на правителството са изрично изключени от приложното поле на закона за достъп до информация и официални документи. През февруари 2009 г. Информационният трибунал във Великобритания постанови, че протоколи от заседания на кабинета относно войната в Ирак следва да се предоставят на медиите и обществеността. За първи път парламентът упражни правото си на вето върху решения на Информационния трибунал и документите не бяха оповестени. Проектозакон за изменение на Закона за свобода на информацията предвижда всички правителствени документи и свързаните с кралското семейство да са изключени от полето на закона за срок от 28 години от създаването им. В Ирландия срокът на защита на правителствени стенограми е 10 години.

Ограничения на свободата на информация

Част от участниците в конференцията Wobbing in Europe

Ограниченията на правото на информация бяха основен акцент в дискусията в Утрехт. Най-използвани основания за отказ се оказаха аргументите за защита интересите на трето лице – търговска тайна, лични данни, национална сигурност. Във Финландия Законът за свобода на информацията налага 32 ограничения. Българският ЗДОИ предвижда много по-малко ограничения (класифицирана информация – служебна или държавна тайна, лични данни, търговска тайна, подготвителни документи, мнения и позиции по преговори, друга тайна според специален закон). Въпреки това, при по-широк анализ на законодателството се оказва, че същите категории информация като във финландския закон са защитени по силата на специален закон.

В рамките на дебатите пролича, че освен различна практика за ограничаване на информация, държавите  различно тълкуват понятието „лични данни”. В Норвегия и Финландия достъп до данъчна информация не може да бъде отказан на основание защита на личните данни. Данъчни декларации, съдържащи лични данни, са публични и достъпни. Основната причина затова са гражданската съвест, личният пример и самоконтрол.

Изпълнение на решенията за достъп до информация
Основен и общ проблем за всички европейски държави си остава и неизпълнението на съдебните решения за достъп до обществена информация. В Белгия дори не се предвижда обжалване пред съдебен орган. Отказите за достъп се обжалват пред независим административен орган (Информационна комисия). Тя няма правораздавателни функции и може само да даде препоръки за предоставяне на достъп и да препрати случая на органа, отказал информацията за преразглеждане на решението. Обща практика е той отново да откаже достъп, но на друго основание, предвидено в закон. 

Участниците в конференцията бяха единодушни, че използването на закона за достъп до информация е най-ефикасното средство за повишаване на прозрачността и отчетността в управлението и единствената възможност за обществеността да си създаде информирано мнение. Забележително в това отношение е, че wobbing-ът се е превърнал в култура и международен термин, използван от заявителите.