Информационен бюлетин
Брой 7, м. юли 2004

Интересите на кого брани класифицираната информация
Анелия Славейкова, координатор на ПДИ, Видин

Какви или по-точно чии интереси брани класифицираната информация? Този въпрос все по-често си задават журналисти от Видин, които правят собствени разследвания по темата източване на жито от държавния резерв.

Разследването на случая, който се оказва, че не е само местен, тръгва от публикация във вестник "Видин". Там още през ноември м.г. за първи път, макар и по неофициална информация, новината за липси от държавния резерв става обществено достояние. После депутатът от Коалиция за България Михаил Миков под формата на актуално питане в Народното събрание иска ясен отговор от аграрния министър Мехмед Дикме по случая с изчезналото от държавния резерв жито.

Отговор дава министър Филиз Хюсменова. Тя е тази, която разбулва, но не съвсем, тайната, която брани засекретената информация около всичко свързано с Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА "ДРВВЗ") . Съобщените от министъра факти са смущаващи. Във видинската зърнобаза "Върголия", избрана за външен съхранител на зърно през 1999 г. не са констатирани разминавания между внесени и налични количества зърно само през първите две години от съществуването й. В далечната 2001 г. проверка е установила липсата на 3 561 тона хлебна пшеница. Тогава е сключено споразумение за възстановяване на липсващите количества. То обаче е само частично изпълнено - на резерва са върнати едва 1 754 от всички 3 561 тона липси. Затова по описа на кулския районен съд за 2003 година под № 107 е заведено гражданско дело срещу зърносъхранителя. Още същата година делото е приключило с осъдително решение. Издаден е и изпълнителен лист, по силата на който съхранителят - зърнобазата "Върголия" - следва да възстанови 3 561 тона пшеница или да заплати сумата от 1 083 257 лева (стойността на изчезналото количество зърно).

Въпреки това през същата тази година, в която агенцията и зърносъхранителят се съдят, във "Върголия" според отчетните документи продължават да се съхраняват 9 613 тона зърно. А повторна ревизия на количествата в края на годината установява нови липси, още по-драстични. Този път от силозите е изчезнало повече от половината количество - от 9613 тона зърно липсват 5080. Съставен е констативен протокол, с който се дава и задължително предписание в десетдневен срок да се възстанови липсващото зърно. Следва акт за административно нарушение, а после и наказателно постановление, с което зърносъхнанителят е глобен с максималната по закон парична санкция - 500 000 лева. Когато се установява, че не са изпълнени предписанията и житото не е върнато, следва втора парична санкция пак в максималния по закон размер от 500 000 лева.

"Предприети са всички действия за защита интересите на държавата и по съдебен ред - подадена е искова молба пред Видинския окръжен съд, с която се претендира дължимата неустойка по договора за съхраняване на пшеница от държавния резерв. Депозиран е и сигнал до Видинската окръжна прокуратура", уверява от парламентарната трибуна министър Филиз Хюсменова. Половин година по-късно опитите на видински журналист да се добере до информация относно това какво е движението по тези две държавни дела останаха безрезултатни. Оказа се, че и делото, което Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" води, за да защити държавния интерес е с гриф “строго секретно” и достъп до него имат само определен брой служители, имащи право да боравят с класифицирана информация. А що се касае до сигнала, с който е сезирана Видинската окръжна прокуратура окръжният прокурор Пролетка Велкова обясни, че е необходима поне седмица време, за да провери докъде е стигнал случая.

Иначе засекретяването на данните относно държавния резерв засега се оказва, че брани само едно - фирмата зърносъхранител и името на нейния собственик. Защото и в изнесения наскоро доклад на парламентарната комисия, натоварена да разследва случая с източването на резерва, пак са спестени имената на замесенте лица. Само към видинските липси от около 8 хиляди тона са прибавени още над 40 хиляди тона зърно, които комисията е установила, че са изчезнали от други наети зърнобази в страната.

"Не съм запознат на какво основание е засекретено делото на ДА "ДРВВЗ" срещу зърносъхранителя. В крайна сметка може би цялото количество зърно в държавния резерв може да бъдат тайна, но за отделни липси, когато са предмет на едно дело, едва ли има място за тайна и за засекретяване на цялото дело. Все пак това е въпрос, който трябва да се решава от съдебната система. При всички случаи обаче след скандалите около резерва е необходима повече прозрачност." Така депутатът Михаил Миков коментира казуса секретна информация, когато се касае за откровени кражби от държавния резерв. "Аз лично очаквам, че след този скандал ще произтекат много промени в законодателството, свързани с държавния резерв", допълни депутатът.

А на журналистите от Видин не им остава нищо друго освен да чакат законодателните промени, за да могат със своите разследвания да осъществят конституционното право на българските граждани на достъп до информация - в случая за това кой е източил зърното от Държавния резерв.