Информационен бюлетин
Брой 7, м. юли 2004

Съдът е длъжен да събира доказателства само в открито заседание с участието на страните по делото, независимо че съдържат класифицирана информация. Това реши миналата седмица петчленен състав на ВАС, като за първи път даде тълкуване на чл.41, ал.3 от Закона за достъп до обществена информация, според който при оспорване на законността на маркиране с гриф за сигурност съдът има властта да изиска секретния документ за преглед. Тъй като първата съдебна инстанция - състав на пето отделение на ВАС е разгледала секретни документи в закрито заседание, делото й се връща за ново разглеждане.

Делото започна по повод на заявление на Програма Достъп до информация (ПДИ) от 2 юли 2002 г. до Министерския съвет (МС), с което се иска копие от Правилника за организацията на работата по опазването на държавната тайна в НРБ, приет с негово непубликувано Постановление № 30 от 1980 г. Съществуването на правилника беше разкрито случайно, когато кметът на Хасково се позова на него в свое решение за отказ по заявление на гражданин. На 15 юли 2002 г. МС отказа достъп до Правилника с мотива, че е маркиран с гриф за сигурност "секретно".

ПДИ оспори решението за отказ пред Върховния административен съд. Изисквайки за преглед Постановление № 30 от 1980г. (6 листа) и Правилника, представляващ негово приложение № 2 (79 листа), тричленният състав на ВАС констатира гриф "строго поверително" върху първия документ и "поверително" - върху втория.

С решение от 25 ноември 2002г. Върховният административен съд отмени отказа за предоставяне на правилника като незаконосъобразен.

Според съда правилото на ЗДОИ, според което в отказа писмено се посочват правните и фактическите му основания, е абсолютно задължително. Неговото нарушаване винаги е съществено. Позоваването на гриф за сигурност не представлява на практика излагане на мотиви за отказ. При това положение съдът не следва сам да търси и издирва аргументите, довели до отказа за достъп до обществена информация.

Решението бе обжалвано от Министерския съвет пред петчленния състав на ВАС, чийто акт е окончателен.

Това е първото съдебно дело за достъп до информация, в което съдът изиска за преглед секретен документ, макар че не се произнесе по законността на маркирането му с гриф за сигурност.

Значението на делото всъщност е още по-широко. То несъмнено оказа влияние за започване на процес на преразглеждане на документи, засекретени преди влизане в сила на Закона за защита на класифицираната информация. На 11 юни 2004 г. Министерският съвет разсекрети 1 484 свои акта, в това число и спорното Постановление № 30 от 1980 г. под номер 904 в списъка. Още по-важно е, че правителството вече е предупредено да излага подробни мотиви както за правното основание, така и за фактите, налагащи класифициране на документи. Това означава в бъдеще да се извършва класифициране само след предварително мислене, при следване на всяка една стъпка от тройния тест:
а/ наличие на законово основание (справка - списъка по ЗЗКИ);
б/ с цел защитата на конституционно гарантиран интерес;
в/ спазване на пропорционалност на необходимата му защита от вреда и на преценка за надделяване на обществения интерес от разкриване на информацията.

Дали министърът на финансите Милен Велчев го спази при отказа да предостави достъп до договора с "Краун Ейджънтс" и президентът Георги Първанов - при отказа да разкрие доклада на службите за сигурност относно участието на български лица в търговията с петрол с Ирак са въпроси, които ще се осветлят тепърва. Така или иначе Законът за достъп до обществена информация остава единственото средство за граждански контрол върху законността на засекретяването.

Следващата стъпка на Програма Достъп до Информация е да доведе до край своите усилия да получи разсекретения правилник. След разсекретяването му в началото на миналия месец отпадна основанието да се откаже достъп. Остава обаче едно съмнение за забавяне на предоставянето на документа, породено от мъгляви изказвания за "необходима техническа обработка".