Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 9(69), септември 2009 г.

Достъпниците по света: Международен ден на правото да знам – 28 септември 2009 г.
Подготви Ралица Кацарска

Седмият Международен ден на правото да знам, 28 септември 2009 г., бележи исторически напредък за правото на достъп до информация. Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията обединява 200 организации в 75 държави, които призовават за универсално зачитане на правото на обществеността да знае.

Целта на Деня на правото да знам е да увеличи познаването на правото на достъп до информация, съхранявана от управляващите – право да се знае как избраните служители упражняват властта и как се харчат парите на данъкоплатците.

Застъпниците за свобода на информацията използват този ден, за да обменят идеи, стратегии и успешни практики за развитието на законите за свободата на информацията и целите на откритото управление.

Трябва да се отбележат следните успехи в областта на правото на информация през 2009 година:

• Поне 90 държави и територии по света имат закони, даващи на гражданите право да търсят и получават информация от публичните институции.
• Още шест държави приеха закони за достъп до информация и те са в сила: Бангладеш, Каймановите острови, Чили, островите Кук, Гватемала и Уругвай.
• Европейският съд за правата на човека през месец април 2009 година потвърди, че правото да се получава информация от правителствени органи е част от основното право за свобода на изразяване и информация и е необходимо за медии, неправителствени организации и всички, които изпълняват роля на обществени стражи по отношение отчетността на правителството.
• Законодателната политика на администрацията на президента Обама по отношение на достъпа до информация по време на „войната с терора” и решението от месец януари 2009 г., че правителствените институции трябва активно да публикуват информация, без да чакат заявления от гражданите – нещо, което вече е честа практика в много държави.
• Дванадесет европейски държави подписаха първия договор за достъп до информация.

Ето как някои организации на гражданското общество празнуваха Международния ден на правото да знам:

Аржентина
Асоциацията за гражданско право (ADC) заедно с международната група Журналисти за достъп до публична информация разпространиха специален бюлетин за нивото на откритост на аржентинското правителство и други държави в Латинска Америка. Бюлетинът включва интервюта с изтъкнати застъпници за открито управление в региона. 

Наградените на церемонията в Армения

Армения
Центърът за свобода на информацията, както всяка година, организира церемония по връчване на награди за 28 септември. Независимо жури определи носителите на наградите в следните категории: „Журналист/медия с най-добър материал по темата за свобода на информацията“, „НПО, което най-активно използва правото на достъп до информация“, „Най-активен гражданин“, „Държавна институция с най-добра система за предоставяне на информация“, „Държавна институция с най-добра система за електронно управление“ (официална интернет страница и вътрешна система за предоставяне на информация). Връчват се и две анти-награди.

Канада
Седмицата на Правото да знам се откри в сградата на кметството в Отава на 28 септември. Редица изявени панелисти споделиха своя опит и идеи по различни теми, свързани с правото да знам, като ролята на медиите като катализатор и правото на гражданите да искат отчет от парламента.   

Освен седмицата в Отава, много провинции в Канада също отбелязаха Международния ден на правото да знам:
В Манитоба Канадската асоциация на журналистите, Федерацията на канадските данъкоплатци и колежа Red River проведоха серия от работни срещи. Правото на достъп до информация като основно човешко право бе фокусът на обществена дискусия „Борбата с корупцията: върховенство на закона и правото да знам –  международна перспектива”.

За да бъде празникът истински и за да достигне посланието на застъпниците за свобода на информация до още по-голяма аудитория, в Канада създадоха специална страница, на която да се публикува музика, с която се популяризира правото на информация. Може да чуете качените досега песни на адрес: www.opengovernmentrecords.net.

В Доминиканската Република отбелязаха Деня на правото на знам със семинар на тема „Правото на достъп до публична информация от гледна точка на правата на човека”.

В Македония Институт Отворено Общество организира конференция с участието на представители на Комисията за защита на правото на достъп до обществена информация, Асоциацията на младите юристи в Македония и Младежки образователен форум, които представиха специфични проблеми, с които са се сблъсквали при прилагането на законодателството за достъп до информация и мониторинга на прилагането.

Карикатура от изложбата в Сърбия

Мексико
Федералният институт за достъп до обществена информация в Мексико сити беше домакин на първата FeriadelaTrasnparencia. В Мексико Денят на правото да знам е с национален обхват и се празнува цяла седмица, по време на която се популяризират законите за прозрачност, за да се борят с корупцията и безнаказаността.

В Сърбия 28 септември се отбелязва с церемония по връчване на награди, организирана от Комисаря за информация от обществена важност и защита на личните данни, мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) в Сърбия, неправителствената организация Коалиция за свобода на информацията и Независимата асоциация на журналистите. Наградите се връчват в 5 категории – върховни институции (парламент, Президент, правителство, Върховен съд, Конституционен съд), съдебна система, автономни провинции и местни органи на самоуправление. Тази година се организира и ретроспективна изложба на карикатури на тема свобода на информацията от 2006 година насам.

САЩ
Колежът по право към университета във Вашингтон за трета година отбелязва Международния ден на правото да знам. Програмна презентация направи Аласдър Робъртс, професор по право и публична политика в училището по право на университета Съфолк.Том Блентън, директор на National Security Archive, представи проучване на прозрачността по света. По време на сесията се осъществи включване с Шестата международна конференция на информационните комисари в Осло.

В Испания коалицията ProAcceso изпрати писмо на премиера Запатеро в подкрепа на инициативата да се приеме закон, който да създаде пълен механизъм за упражняване на правото на достъп до информация. Дейностите по отбелязването на Деня на правото да знам включваха кампания за популяризиране и подкрепа на деветте принципа за приемане на закон, формулирани от ProAcceso, и подаване на заявления за достъп до информация.  

На 28 септември организацията Article 19 излезе със становище за състоянието на достъп до информация по света, озаглавено „Ден на правото да знам 2009: Глобален обзор”.
Документът проследява промените по отношение на това основно право в световен мащаб през изминалата година: 

• Движението за правото да знам не е популярно в Африка, поради липсата на политическа воля за демократично развитие. Такава е ситуация и в Близкия Изток, въпреки усилията на гражданското общество.
• Законът за право на информация в Индия продължава да бъде един от най-добрите в света с богата история на прилагане. Напредък към по-голяма прозрачност се наблюдава в Непал, където бяха променени правилата за класифициарането на информация като поверителна.   
• В Европа се наблюдават ограничения на достъпа до информация, които произлизат от антитерористичното законодателство и програмата за обща сигурност.
• Обвитите в тайна правителства все по-трудно устояват на натиска на гражданското общество за повече прозрачност и отчетност. Обществеността отново беше привлечена към демокрацията чрез възможностите, които законодателството за достъп до информация предоставят за намиране на отговорите за неработещи политики, за оповестяване на скрити статистики и разкриване на корупционни практики.

По повод Седмия международен ден на правото да знам Световната банка организира дискусия с организации на гражданското общество и персонала на Световната банка на тема ”Поглед напред: достъпът до информация в Световната банка”. Освен това, Глобална инициатива за прозрачност (GTI) изготви „Моделна политика на Световната банка за разкриване на информация” (Model World Bank Policy on Disclosure of Information).