Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 9(69), септември 2009 г.

Наградата „Златен катинар” посрещната с остър тон от управляващите в Разград
Стела Ковачева, координатор на ПДИ в Разград

„Не може цялата общинска администрация на Разград да работи, за да отговаря на въпросите на Георги Милков. Не можем постоянно да хабим хартия, мастило, офис консумативи, за да комплектуваме преписките, предназначени за неговата организация!” Това обяви заместник-кметът на Разград Любомир Цонев на сесия на местния парламент, на който бе съобщено, че ръководената от него община е тазгодишният носител на антинаградата „Златен катинар”, която Програма Достъп до Информация присъжда на институции, крили най-грижливо тайните си от гражданите.

Цонев направи гневното си изказване, след като общинският съветник от групата на „Обединени демократи” Иво Димитров съобщи за постижението на местната управа по време на заседание на съвета. Димитров направи това, защото самите наградени нито се явиха в София да си получат наградата, нито дадоха признаци да са чули нещо за нея.

Когато фактът обаче доби публичност и стигна да гражданите чрез пряко излъчваното в местния ефир заседание, Цонев, който представляваше в този момент в залата кметския екип, изпадна в гняв.

Според него съвсем основателен. Защото откак е влязъл в сила ЗДОИ към местната управа, в която Любомир Цонев участва неизменно от 1995 година насам, са подадени близо 100 запитвания. Две трети от тях са уважени с мълчалив отказ, повече от 30 от казусите са отнесени в съда и общината е осъдена да си каже.

Като виновни за случилото общинарите на Разград, ръководени в момента от кмета Денчо Бояджиев, определят активистите на Центъра на неправителствените организации в града, председателстван от Георги Милков. Затова те постоянно наказват гражданското сдружение. Като не му отговарят, като го съдят да си плаща разноските по делата, като му налага такси от 260 лева за 100 страници информация… когато и както дойде. Само и само да докажат, че никой няма право да ги тревожи, като ги пита и така ги кара да работят допълнително. А че гражданите имат право да знаят къде отиват техните пари, за Цонев и колегите му е подробност, без съществено значение.  

Което иначе емоционалният общинар доказа за пореден път, като изпадна в гняв пред камерите, следящи дискусията.       
За този тип управленци и за техните табиети народът е казал: „Нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили.” Проблемът, който местното гражданство ще трябва да реши, явно е свързан с въпроса иска ли да го управляват все така и ако не, да направи нещо, когато му дойде времето.