Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 9(69), септември 2009 г.

Интервю: Не съм се и замисляла да не дойда
Г-жа Розита Михайлова, директор "Връзки с обществеността и протокол" в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

През 2009 г. наградата “Вързан ключ” (за смешно или абсурно решение по заявление за достъп до информация) бе присъдена на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” към Министерство на транспорта. Основание за това бе отговор на заявление относно броя и наименованието на тунелите на територията на страната. С писмо до заявителя, от агенцията питат „какво разбира под наименование и местоположение на тунела и за какви цели ще използва информацията, ако й бъде предоставена“.
Г-жа Розита Михайлова, директор "Връзки с обществеността и протокол" в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията дойде на церемонията, за да получи наградата. Това е първият случай от седем години насам, в който представител на институция публично приема негативна награда.

Г-жа Розита Михайлова, пресаташе на МТИТС, с антинаградата "Вързан ключ"

За пръв път, откакто Програма Достъп до Информация провежда церемониите за връчване на награди по повод Международния ден на правото да знам, идва представител на институция, номинирана и наградена в категория, която не е ласкателна. Каква беше мотивацията Ви да застанете пред аудиторията на днешната церемония?

Не съм имала нужда от конкретна мотивация. Както казах, не ми е било необходимо да си вземам достойнството от вкъщи. Не съм се и замисляла да не дойда. Наистина, учуди ме тази награда. Аз съм пресаташе на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от два месеца, от момента, в който заработи министър Александър Цветков. Запознах се със случая и разбрах, че въпросът, който е бил зададен за железопътните тунели, наистина не е класифицирана информация, но е информация от стратегическо значение. По този начин си обясних поведението на колегата от „Железопътна администрация“ – че е поискал да спечели малко време. Може би не е подбрал точните думи, но в крайна сметка той не е завършил българска филология или журналистика.

От друга страна, информацията е била предоставена в последствие, т.е. наистина се е печелело време. Точно затова дойдохме – за да кажем, че новият екип ще бъде много по-бърз, много по-конкретен, дори изпреварващ, ако се наложи. Публикуваме от четири до пет информации на ден в графата „Новини” на сайта на министерството, включително и в почивни дни, което предполагам, че е една добра заявка. Освен това, Министерски съвет също получи своята грамота. Ние сме част от този екип, така че няма нужда да давам повече изявления, че ще бъдем открити, откровени докрай, бързо и експедитивно работещи.

Бихте ли посъветвали други институции, номинирани за смешно решение или абсурдна практика, или дори за наградата „Златен катинар”, да дойдат да си вземат наградата на церемонията?

Не мога да дам съвет. Човек има определени качества в себе си, определени достойнства и кураж. Той не си взема едната част днес или утре, и да си оставя малко вкъщи. Тези хора, които не са искали да идват, те и в последствие няма да имат своето достойнство да го направят. И преди това – когато са си вършели тайно и покрито работата – също са имали липса на своето достойнство и кураж. Но какво да им кажа: „Няма по-жалка гледка от това да те гонят по улиците със „Златен скункс” – превърнал се в символ на награда, която гражданското общество иска да връчи“.

Според Вас, анти-наградите постигат ли възпитателен ефект за номинирани и наградени?

Задължително, особено, когато се връчва от гражданското общество. Институцията по някакъв начин се държи в рамките на протокола. Но гражданското общество, всички тези организации, които са част от него, те имат правото да бъдат активни, изискващи и дори по интелигентен начин агресивни. Поздравявам ги от все сърце.

Одобрявате ли инициативата на гражданина от Варна и на НПО-то от Разград да връчат „Срамотата“ и анти-наградата на заслужилите ги институции? 

Аз им се възхищавам. Ако мога да помогна от позицията на институцията, която представлявам по някакъв начин, ще го направя. Възхищавам им се, защото виждам, че в един много сериозен и тежък регион, какъвто е Варна, има много сериозен отпор на групировката, има хора, които излизат смело напред.

Инициативата на ПДИ да връчва награди за принос в областта на достъпа до информация по повод Международния ден на правото да знам амбицира ли ви да попаднете в номинираните за положителни награди догодина?

Задължително. Получавала съм в професионалния си път награди. Приемам като лична амбиция на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на министър Александър Цветков, добавям и себе си в това число, догодина да спечелим положителната награда.

Интервюто взе Диана Банчева, ПДИ