![]() |
![]() |
|
Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
Международната мрежа на застъпниците за свобода на информация (FOIAnet) през август месец откри дискусия за активното публикуване на заплатите на държавните служители и служителите на държавни компании. Тази тема винаги е представлявала интерес за гражданите и е свързана с отчетността и прозрачността на управляващите и лицата, които оперират с публични средства. Инициатор на дискусията е Съветът за прозрачност (Transparency Council) в Чили, който подготвя проект на регламент за активно публикуване от страна на правителствени агенции и обществени компании. Документът ще се предложи на обществеността за дебат и преглед на 21 септември. Правна инициатива на Отворено общество подкрепя инициативата и започва да събира информация за сравнителен анализ и отправя следните въпроси към членовете на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията:
Ето какво са отговорили някои от членовете на Мрежата: В Бразилия Градският съвет на Сан Паоло от 1 юни 2009 г. публикува заплатите на държавните служители. Тази инициатива е в отговор на общински закон (Lei Nо 14.720/2008), който задължава всички обществени институции в града да публикуват в интернет името на служителя, позицията и отдела, в който работи. Градският съвет реши активно да публикува и заплатите. Информацията е достъпна в интернет на адрес: http://deolhonascontas.prefeitura.sp.gov.br/index.htm. Подобна практика има и в някои държави от Латинска Америка. През месец август 2009 г. Министър-председателят на Унгария подписа закон, според който всички управители и членове на управителни и надзорни съвети на компании с държавно участие и фондации с преобладаващ държавен дял или влияние са задължени да публикуват заплати и други бонуси, включително обезщетения при прекратяване на трудов договор. Законът ще влезе в сила на 15 септември 2009 г. Министерство на финансите в Израел публикува всяка година отчет, в който са дадени заплатите на няколко хиляди души, работещи в публичния сектор, включително и компании, контролирани от правителството и всички юридически лица, финансирани или субсидирани от държавата (например секторът на здравните услуги). Информация за заплатите на държавните служители не се публикува. Съгласно чл. 67 от Закона за държавния служител (обнародван в „Държавен вестин“, бр. 67 от 27.07.1999 г.) минималните и максималните размери на основните заплати се определят с акт на Министерския съвет. Постановленията на Министерски съвет се публикуват в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Министерски съвет. Индивидуалното възнаграждение се определя с акта за назначаване на съответния служител, който не е публичен. Освен това е невъзможно да се определи реалния размер на полученото възнаграждение, след заплащане на допълнителни премии. Изчисляването и определянето на заплатите на изпълнителните директори на дружества с преобладаващо държавно участие е абсолютно непрозрачно и непредвидимо. Достатъчно е да си спомним случая с бившия изпълнителен директор на държавната компания „Информационно обслужване” АД, който е получавал по 10,000 лева заплата според проверките на новото правителство. Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 38 от 09.05.2000 г.), предвижда публикуване на имущество и доходи, придобити извън заеманата длъжност. Сметната палата поддържа електронен публичен регистър и декларациите са обществено достъпни и по електронен път. Задължени лица са например Президентът, Вицепрезидентът, Министър-председателят и министрите, народните представители, председателите и съдиите от върховните съдилища, директорите на агенции1 . На деклариране подлежи недвижимо имущество, моторни превозни средства (вкл. яхти и самолети), дялове в търговски дружества и ценни книги. Сметната палата проверява истинността на данните и публикува резултатите от извършените от Националната агенция приходите ревизии и проверки. В случай на неподаване на декларация лицето се наказва с глоба от 1,000 до 1,500 лв.. При повторно нарушение глобата е от 2,500 до 5,000 лв.
1. Изброяването не е изчерпателно, за по-пълен списък може да се консултира чл. 2 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Задължението за публикуване може да бъде предвидено и в специален закон (чл. 2, ал. 1, т. 31). Такъв е случаят с членовете на ръководните и контролните органи на политическите партии (чл. 30, ал. 3 от Закона за политическите партии).
НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ Българска версия • Последно обновяване: 04.09.2009 • © 1999 Copyright by Interia & AIP |
||