Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 8(68), август 2009 г.

Колонката на гражданина: Злините на България идват от лошото управление - 3
Вилям Попов, носител на “Златен ключ” за 2006 г.
e-mail: billpopov@gmail.com

Злините на земята
идват от лошото управление
Данте – “Чистилище”

Ето че, движейки се по вертикалата на управлението, стигнахме до изпълнителната власт. Като първи пример от това ниво реших да представя приключенията ми с вече бившото Министерство на извънредните ситуации (МИС). Основните ми съображения за това са:

• след закриването на министерството на 27 юли 2009 г. сега е последният момент, когато може да се направи актуален анализ на неговата дейност – оттук нататък навлизаме в територията на историята;
• функциите на МИС се поемат от друго министерство и поуките от неговото, макар и кратко, функциониране могат да бъдат от съществена полза за приемника;
• поведението на министъра, методите и целите на управлението на министерството и в крайна сметка ползите за държавата – всичко това представлява, според мен, специален интерес;
• по моя преценка в случая с МИС може да се види в „чист” вид проявата и значението на човешкия фактор в държавното управление. В първия материал от серията за лошото управление споменах, че обобщеният показател „качество на управлението” се формира от оценките на набор от показатели: цел, компетентност на управляващия, устойчивост (управленското решение в настоящия момент да държи сметка за последствията върху системата и да не влошава нейното състояние в следващия момент), обществен интерес, ефективност, демократичност, прозрачност и др. Като важен показател сега прибавям човека като субект на управление – неговото поведение, интелигентност, компетентност, степен на „властова деформация”, чувство за хумор и много други. Особено тревожна беше традицията на непрекъснати хвалби и отчети на големи успехи и постижения и нетърпимост към посочване на каквато и да е грешка или недобра управленска практика. Това показва фундаментално непознаване на азбучни правила на управлението и тотално изместване (подмяна) на целите на управление. Така под „добра комуникация” започва да се разбира „едностранна комуникация”, когато основната част от пaрата започва да отива в свирката;
• в момента на закриване на министерството имах вече насрочено дело във Върховния административен съд (ВАС) срещу частичен отказ за предоставяне на информация, както и някои други неприключени мои искания. Това е един нетипичен и рядко случващ се казус и неговото развитие и решение е от особен интерес;
• имам професионален интерес към създадения към МИС през 2007 г. Център за аерокосмическо наблюдение – ЦАН.

ФАКТИТЕ: През август 2007 г. подадох з.д.о.и. (заявление за достъп до информация) вх. № 21-В-86/10.08.2007 г. до министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем, с което поисках да ми бъдат предоставени копия от решението за изграждане на ЦАН, обявяване на държавна поръчка за неговото проектиране, изграждане и доставка на апаратура, списък на участвалите в търга и протокола от комисията за избор на изпълнител, списък на всички фирми, участвали в проекта – проектант, изпълнител, доставчик на апаратура, производител на апаратура, прогнозна и крайна цена на проекта, източници на финансиране, достъп до всички документи по поръчване, проучване, проектиране и изпълнение на проекта, представени от изпълнителя с възможност за копиране на интересуващи ме части от документите. За да си съставя мнение и преценка за целесъобразността, ефективността и ползата от ЦАН, поисках: копия от спътниковите снимки за времето от 16 юли до 16 август 2007 г. – всички снимки от канала с честота 1 сн./ден и по 5 снимки за всеки ден от канала с честота 1 сн./40 мин.; какъв е приносът от едномесечното функциониране на ЦАН по разкриване, предупреждаване и управление на възникналите през този период горски пожари и тежки наводнения. Накрая попитах министъра какво е имала предвид под изказаната мисъл в словото при откриване на ЦАН, че “досега на Балканите не съществува подобен център за аерокосмическо наблюдение – той не дублира подобно звено в БАН”.

С Решение № 2/11.09.2007 г. получих частичен достъп до информация. Бяха ми отказани:

• копията от спътниковите снимки: на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ – чрез недопустимо разширено тълкуване, че спътниковите снимки представлявали мнения, консултации, становища и препоръки, без самостоятелно значение;  
• анализ на ефекта от едномесечното функциониране на Центъра;
• исканото от мен разяснение на смисъла на изказаната фраза относно “той (ЦАН) не дублира подобно звено в БАН” – с обяснението, че “мнението на Министъра на държавната политика при бедствия и аварии по зададен въпрос не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ” и че “то не е обективирано върху какъвто и да било носител”. Давам си сметка, че за непосветения гражданин този мой въпрос може да изглежда несъществен и заяждане на дребно. Всъщност той има много сериозен подтекст, тъй като изказаната от министъра мисъл изразява един масов и вреден начин на мислене и поведение на почти всички български управляващи от всички етажи на властта. По-нататък ще поясня какво искам да кажа с това.

След моя жалба ВАС, трето отделение, с Решение № 12582/21.11.2008 г., отмени отказа на министъра и върна преписката за ново произнасяне съгласно дадените указания. След обжалване на това решение от МИС, петчленен състав на ВАС с Решение 3001/06.03.2009 г. отмени решението на ВАС – трето отделение. Това абсурдно решение е предмет на отделен задълбочен анализ в специален материал.

Не можех да се примиря с решението на петчленния състав на ВАС, тъй като го смятах за несправедливо – от една страна, имам експертен интерес и знания по проблема и в същото време съм данъкоплатец, а от друга страна, съм потребител на “продукцията” на ЦАН, резултатите от която засягат сигурността на всички български граждани. Ето защо няма никаква логика, законово или друго основание да бъде попречено на моето желание да знам редица подробности за ЦАН.След дълго обмисляне тази година се върнах към темата за Център за аерокосмическо наблюдение с нова тактика за действие. Посетих лично сградата, в която се помещава ЦАН, и поисках да го разгледам, да се запозная с архива от сателитни снимки и да снимам апаратурата. Това ми беше отказано с обяснението, че съгл. специална заповед достъпът на външни лица е възможен само след разрешение лично от министъра. На 7 май 2009 г. се обърнах писмено с такова искане до министъра и едновременно с това подадох три з.д.о.и., две от които се отнасяха до ЦАН:

• заявление вх. № 03-28-1/07.05.2009 г.: запознаване на място в Центъра с процеса и процедурите по получаването и съхраняването на сателитните снимки по различните канали с различна честота; преглед на архива на сателитните снимки – за един ден преди и един ден след някои от случилите се извънредни ситуации (наводнение, пожар и/или други) от откриването на Центъра досега; годишните отчети за 2007 и 2008 г.; копие от заповедта, уреждаща процедурата по физически достъп до ЦАН; копие от Правилника за работа на ЦАН.
• заявление вх. № 03-28-2/07.05.2009 г.: копие от договора между Министерство на извънредните ситуации и фирма “КОНТРАКС” за проектиране, изпълнение и поддръжка на Центъра за аерокосмическо наблюдение; копия от всички отчетни и разплащателни документи и приемо-предавателния протокол по изпълнение на договора; справка за всички финансови разходи по реализацията и експлоатацията на ЦАН – от момента на обявяване на обществената поръчка до 30.04.2009 г.; копия от всички документи като управленски решения, взети на основание информация от функционирането на ЦАН; справка относно “апаратура за получаване на визуална информация в реално време от мястото на кризисния район”, чрез която премиерът и министърът са наблюдавали в ЦАН в реално време как спасителен отряд спасява удавник в Панчаревското езеро – технически параметри, фирма-производител, доставчик, стойност, източник на финансиране, резултати от експлоатацията досега – извършени наблюдения, надеждност, поддръжка, други. Оценка на МИС за ефективността на системата.   

Фигура 1 - кликнете върху нея за по-голямо изображение

В законоустановения срок получих решение за частичен достъп до информация:
– по първото заявление на хартиен носител получих: копие от годишните отчети на ЦАН за 2007 и 2008 г.; копие от заповедта, уреждаща процедурата за физически достъп до ЦАН; копие от правилника за работа на ЦАН. По отношение искането ми за посещение на ЦАН и “преглед на място” на работата, апаратурата и архива от сателитни снимки в решението се казва: „в рамките на своята юридическа самостоятелност и инструкцията за пропускателен режим и вътрешния ред в ЦАН... на заявителя може да бъде предоставен достъп тогава, когато натовареността на служителите позволи отделянето на служител, който да го придружава“. Беше очевидно, че този витиеват отговор е нещо като “мек” и добре измислен начин за отказ чрез отлагане на желаното от мен посещение. След около месец написах до министъра напомнително писмо, на което не получих отговор и новото правителство закри МИС. Усилията да разгледам отвътре ЦАН ще продължат, след като се установи към кое министерство той ще премине. Копието на хартиен носител на отчетния доклад за работата на Центъра съдържа 2 стр., а този за 2008 г. – 7 стр. Докладите съдържат достатъчно информация, за да може да се състави мнение за количеството и качеството на извършената работа и полезността на резултатите. На всеки интересуващ се мога да изпратя копия от тези доклади, ако ми пише на и-мейла.  
– по второто заявление: на технически носител получих справка относно:

• пълно описание (вид, марка, фирма производител, технически характеристики) на съществуващото оборудване в ЦАН към 2007 г.: а)NOAA AVHRR сателитен приемник; б)NASA MODIS сателитен приемник; в)система приемници от самолети; г)абонамент за DMC DMCІІ изображения; д)софтеур ArcGIS за приложенията; е)база данни за сървър; ж)работни станции с описание на броя и вида компютри и структурно-функ-ционална схема на цялото оборудване (фиг. 1);
• пълно описание на 3 стр. със структурно-функционална схема (фиг. 2) и спесификация на оборудването на системата за проследяване на мобилен обект (с цел спасяване). Системата се състои от: а)предавателна част – двукуполна камера Mobotix D 120D с брилянтно качество на картината през деня и висока чувствителност през нощта (носена от автомобил или БЛА – безпилотен летателен апарат); Immarsat BGAN  терминал TT Explorer 527 (специално проектиран за използване в превозни средства); Immarsat BGAN  терминал TT Explorer 700 (за едновременно предаване на глас и данни по паралелен канал); бордови компютър Waveon 901; б)приемна част за спътниково проследяване на обект – NaviFleet сървър и работни станции (с много голям брой функционални възможности);
• справка за финансовите разходи за реализацията и експлоатацията на ЦАН:
• общ размер на разходите за периода юли 2007 г. – март 2009 г. – 1,762,248 лв. , в т.ч. строителна подготовка – 72,524 лв.; доставка машини и оборудване– 1,265,932 лв.; специализиран софтуер – 314,030 лв.; други разходи – 109,761 лв.;
• годишен размер на средства за работни заплати с осигуровките – 137,157 лв.;
• същите разходи за периода юли 2007 г. – март 2009 г. – 224,693 лв.

Фигура 2 - кликнете върху нея за по-голямо изображение

Беше отказана информацията, свързана с искането ми за предоставяне на копия от договора между МИС и спечелилата държавната поръчка фирма “КОНТРАКС” и всички отчетни финансови документи, технически отчети и приемо-предавателни протоколи, а също така – копия от управленски решения, взети на основа информацията от функцио-нирането на ЦАН. В законоустановения срок съм подал жалба до ВАС за частичен отказ от предоставяне на информация, образувано е административно дело № 8978/2009 г. от ВАС, пето отделение, и е насрочено съдебно заседание за 01.02.2010 г. Междувременно на 13.08.2009 г. изпратих писмо до новия Министър на вътрешните работи, в което му предлагам (“в знак на доброжелателство и подкрепа на заявената от Вас политика на прозрачност, гражданско участие и контрол на държавното управление и избягване на тежките съдебни процедури” – цитат от писмото) да оттегля жалбата си до ВАС, в случай че ми предостави исканата информация. В отговора си от 24.08.2009 г. министърът ми съобщава, че “към настоящия момент не може да бъде прието за разглеждане. Вашето предложение...”, тъй като “към настоящия момент МВР не е приело активите и пасивите на МИС, нито неговите правомощия изцяло или частично и затова не може да се определи дали МВР се явява задължен субект по ЗДОИ”. По този начин насрочената дата за делото остава. 

КОМЕНТАР: С настоящото представям публично моя начин на мислене и позицията си по разглеждания проблем. Предпочел съм скучното фактологично представяне пред художествено-разказното, поради това че, от една страна, изредените точни наименования, номера и дати имат доказателствена стойност; от друга страна – всеки интересуващ се гражданин може да има достъп до описваните документи и да се запознае с тях и, от трета страна – запознаването с фактите може да породи нови идеи и стимули за продължаване и задълбочаване на разследванията. В заключение представям няколко мои оценки за резултатите и стратегията на управление на една част от дейностите на вече закрито министерство, които са с важно общодържавно значение и които ще продължат под друга шапка:

• идеята за създаване у нас на Център за аерокосмическо наблюдение е обоснована и навременна. Нейната точна реализация засяга потенциално цялата територия на страната и има пряко отношение към сигурността, живота и имуществото на цялото население;
• правилно е решението да се закупи най-модерната съвременна апаратура и софтуер;
• спазено е изискването поръчката да се възложи чрез конкурс по Закона за обществените поръчки, по който формално са изпълнени всички процедури;
• тревожен факт е очевидното и натрапващо се помпозно и карнавално рязане на ленти на всякакви “нови и модерни” обекти. Повърхностният и пренебрежителен анализ на това явление би ни попречил да видим в дълбочина, че публичното рекламиране и изграждане на “имидж” се е превърнало в една от основните цели и задачи на всеки управляващ от висок ранг (особено в предизборните периоди) и е основно поле за съревнование между тях кой повече ленти ще събере в личната си колекция. Измежду стотиците такива случаи съм имал възможност да разследвам и опиша някои, например закупуването на мотрисите “Дезиро” в предизборен период чрез задлъжняване към външни кредитори и залагане на държавно имущество. Такъв е и конкретният случай – най-важният и желан момент за управляващите беше тържественото откриване на Центъра за аерокосмическо наблюдение от министър-председателя Станишев с министър Емел Етем и масираното му отразяване по всички медии. Последва демонстративното “спасяване” на давещ се в Панчаревското езеро чрез новозакупената система за проследяване на подвижен обект, представена на фиг. 2. Това е за масовата публика – действията по решаване за създаване на ЦАН, по провеждане на процедурите по обществена поръчка и след това – по приложението, ефективността и развитието на системата – те минават бързо в “зоната на здрача” под булото на секретност и недостъпност. С мотивите “търговска тайна”, “засягане интереси на трето лице” или “клаузи за конфиденциалност” договорите с фирмите се заключват от държавните институции с няколко катинара. На мой въпрос например какви са резултатите от едногодишното функциониране на ЦАН и конкретно приносът му за оповестяване и предотвратяване на наводненията през 2007 г. ми беше отказан достъп с мотивите на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ – това е вътрешна информация, която няма самостоятелно значение.
• но най-важното – начинът на мислене и реализация на Центъра за аерокосмическо наблюдение буди много сериозна тревога. Тази тревога се удвоява и утроява от факта, че гоненето на бързи и ефектни резултати без стратегическо мислене е типично за цялото ни държавно управление на всички нива и видове. ЦАН е един изключително модерен високотехнологичен проект с висок потенциал за ефективност, полезност и непрекъснато развитие. Той е един типичен проект от тъй често споменаваното и мечтано “общество на знанието”. Както сте успели да се уверите, хардуерната част като тегло е малка част от системата. Основната част е “нематериалната” част, вложеният “мозък”, многото човешко знание като продукт на интелектуална дейност на голям брой експерти в продължение на дълго време. Идеалният случай, признавам си това е моя мечта, е всичко това да беше създадено и произведено в България. Реалният случай и стратегическото мислене предполага закупената супер-система да се предостави за експлоатация там, където има вече натрупан опит и специални интереси за развитие в тази област (области). Държавата вече е инвестирала в такива специалисти и звена. В ерата на знанието границата между изпълнителя (занимаващ се с експлоатация и поддръжка) и изследователя става съвсем размита. Според мен такова звено има и това е Институтът за космически изследвания към БАН. (Познавам този институт, тъй като съм бил дълги години ст.н.с. в секция “Авиокосмически системи за управление”. Казвам всичко това, за да декларирам, че от 2007 г. съм пенсионер, изказаното мнение и позиция са лично мои и не ангажират никаква институция. Освен това то е принципно и се отнася за всеки подобен случай.). С привличането на специалисти и по други специалности (метеорология, хидрология, управление, екология, моделиране и др.) ЦАН би могъл да се превърне в “мултицелеви” център на 21-и век, от който паралелно с пряката полза от практическото приложение на апаратурата (една цел) срещу похарчените от държавата пари за високотехнологична стока бихме могли да извлечем допълнителни печалби чрез генериране на нови собствени знания (втора цел) – продажба на знания и ноу-хау и намаляване на “знанийния потенциал” между нас и другите страни, който расте катастрофално в наша вреда и е на път да ни “удави” окончателно и ни превърне в “знанийна колония”. С казаното се постарах да обясня важността за бъдещето на България в глобалния свят на знанието и стратегическата вреда от лошо управление, основано на мисленето “досега на Балканите не съществува подобен център за аерокосмическо наблюдение – той не дублира подобно звено в БАН”. Такова мислене и политика ни води уверено към пълна “знанийна колонизация” по веригата: инвестиране в човешки потенциал (раждане, отглеждане, образование) -> изтичане на този потенциал навън (изтичане на мозъци) -> генериране на знания извън страната (създаване и производство на високотехнологични стоки) -> изразходване на големи национални ресурси за внос на тези стоки. В тази верига остава скрита още една “добра” новина – непрекъснатото прибягване до “заемни споразумения” (заеми) с външни кредитори и растящо задлъжняване на държавата – проблем, който частично съм засягал в предишни публикации.

Тук представих разследването на качеството на управление на част от дейността на едно министерство. Предстои да се разбере как една и съща фирма печели непрекъснато обществени поръчки и дали тя е част от обръча от фирми, какви бюджетни ресурси са харчени за обществена поръчка за “Изработка и доставка на печатни (25 позиции) и презентационни (23 позиции) материали” като например: флайери за информационна кампания (50,000 бр.); презентационна книжка с диск за дейността на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (1,000 бр. на англ. език и 500 бр. на български); презентация на тел. 112 (2,000 на бълг. и 1,000 на англ. език); календари, грамоти, албуми, плакати, детски книжки за оцветяване (400,000 бр.), луксозни тефтери и комплекти (850 бр.); луксозен комплект за вино и място за бутилка в дървена подаръчна кутия с гравиран надпис (40 бр.), пътнически часовник с надпис на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (100 бр.) ...