Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 8(68), август 2009 г.

Интервю: Демокрацията у нас се оказа скъпо нещо
По-лесно е да си купиш депутат, отколкото да правиш референдуми
Интервю на Силвия Шатърова, координатор на ПДИ за Бургас

Даниела Божинова, Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива

Даниела Божинова е председател на Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива, носител на наградата „Фулбрайт“ за 2009 година и един от номинираните за наградата "Златен ключ" 2009 в категорията Гражданин, най-активно упражнявал правата си по ЗДОИ.

Г-жо Божинова, преди дни стана ясна номинацията Ви за Деня на правото да знам. През тази година, по време на разяснителната кампания за референдумите в Бургас и Поморие, свързани с петролопровода „Бургас-Александруполис”, ползвахте Закона за достъп до обществена информация в частта му за екологичното законодателство. Как приемате тази номинация?

Благодарна съм за нея, приемам я като заслужена. Отдавна работя в тази област. Както аз, така и сдружението, което ръководя, бяхме първите, които се противопоставихме на липсата на прилагане на законодателството при предишното управление на Бургаската община. Заведохме първото съдебно дело и сложихме началото на практиката на Бургаската съдебна система по Закона за достъп до обществена информация. След това спечелихме делото срещу бившия Кмет на Бургас. За радост, сега нещата в Общината имат напредък, въпреки че има какво да се желае. Избегнати са някои недостатъци, заради които водихме този съдебен процес.

Провеждането на референдуми и промените в законодателството, свързани с пряката демокрация, са ваша лична кауза, какви изводи могат да се направят за гражданското общество в региона след проведените две допитвания тук, които се оказаха първите в България от национално значение?

Референдумите акушираха гражданското общество. Беше приятно да се види как хората се организират, за да вземат решение по важен въпрос. Това се наблюдаваше и в Бургас, въпреки че нашата мобилизация заради размерите на общината не беше толкова голяма тук, колкото в Поморие. Беше приятно да се обаждат различни сдружения и хора и да казват: „Аз съм доброволец, искам да разпространявам материали“. Мисля, че най-добра мобилизация беше постигната в Поморие, там едва ли не ситуацията беше такава, каквато е описана в една от главите на „Под игото“, където всеки с уменията си помага за общото дело. Чувстваше се предосвобожденски ентусиазъм. Смятам, че с информацията, която сме разпространявали за проекта, сме допринесли нещо затова хората да бъдат по-информирани и по-активно да участват в референдума. Може би някаква малка частица от успеха в Поморие се дължи на това, което ние сме направили, което е и причина Петко Ковачев да ме номинира.

В последно време хората имат необходимост от информация, която касае тяхното битуване, това все повече се осъзнава и такава информация се търси.

Да, абсолютно е вярно, защото правото на информация стои в основата на много права – граждански и всякакви други, защото без информация няма как да реализираш другите си права. Може би и аз затова толкова съм се фокусирала да работя за реалното упражняване на правото на информация. Въпреки подобрението в нашата община, наскоро се наложи да проявим отново отношение по един сериозен пропуск – в Община Бургас се вземаха сериозни такси за достъп до информация, когато се иска фотокопие или друга форма на информация. Просто се прилагаше една форма на общински услуги, която не би трябвало, защото въпросът е принципен: правото на информация е безплатно и трябва да се покриват разходите по предоставянето. Надявам се, че нещата са оправени по отношение на безплатния достъп на информация в Община Бургас.

Това означава ли, че Общинският съвет, когато е приемал тази наредба, не се е съобразил със Закона за достъп до обществена информация?

Може би таксите не са предмет на наредбата въобще. В заповедта, с която Кметът разпределя функциите и пълномощията кой за какво отговоря, е трябвало да спомене, че съгласно Заповед на Министъра на финансите от 2001 година цените са еди-какви. Това е трябвало да бъде обявено в интернет страниците, а то не е направено. Ние точно такива препоръки сме дали в доклада си за достъпа до информация на общината през тази година. Надявам се, че това е спазено, защото ръководството й има политическа воля за спазване на правата.

Мащабът ли е основната причина референдумът в Поморие през май да се окаже успешен, а този в Бургас – не?

Да, мащабите са много важни, когато има такова законодателство като българското, с рестрикцията, която изисква кворум участие от 50% плюс един, както беше по стария закон, това определено създава възможности особено в по-големите населени места да се бойкотира референдумът от страната, която се страхува от изхода му. Вместо да се яви на референдума, за нея е по-изгодно да не го прави и така тя решава изхода. Може да се случи така, че малцинството да реши, което няма нищо общо с демокрацията. Не е така на изборите. Това е един от основните моменти на противопоставянето на пряката и представителна демокрация в България, което е противоконституционно. Конституцията не противопоставя непосредственото вземане на решение и решаването на въпроси чрез представители. В случай на политическите избори от нас се иска да нямаме кворум – при тях, колкото отидат – те избират представителния орган. Докато, когато вземаш непосредственото решение по някакъв въпрос, трябва да постигнеш определен кворум участие. При това имайте предвид, че представителният орган като парламента се избира с голям мандат и решава всички въпроси, било то на общината или на държавата. При референдума ти се произнасяш по един конкретен въпрос, не по целия обхват от управленски въпроси и не би трябвало да има утежнени условия. В новия закон положението с кворума е още по-зле, това е един от пунктовете, в които законодателството бе влошено. Според новия текст, за да се признае допитването, трябва да се постигне нивото на избирателна активност на последните местни избори за общински съветници. Новият закон бе приложен за първи път миналата неделя, когато в село Извор направиха референдум и той сложи началото на практиката. Там местните хора не знаеха това условие и то внесе неприятна интрига. Те си мислеха, че активност от 50% плюс един е достатъчна. Даже кметът на селото не знаеше новите условия. Според поправките в закона числото на гласувалите през 2007 е било 435 човека, което в проценти е 77%. Сега, за да постигнат тези проценти, трябваше да гласуват 460 човека. Проблем на закона е, че казва: в референдума трябва да участват не по-малко от отишлите на последните избори за общински съветници. Може да се тълкува като твърда бройка или процент. Например в едно село от 100 души, преди три години, ако са гласували всички, но междувременно 20 са починали – не е възможно при референдум да се достигне същата бройка. Следващата ни задача ще е да се борим за премахването на тези клаузи в новия закон.

По-тежък ли се оказа той?

В някои отношения има подобрения. Според новия закон взетото на референдума решение в Извор е окончателно. При стария закон общинският съвет можеше да реши и обратното. Той имаше последната дума. Това е сериозно подобрение, има и други. Преди не можеха гражданите да инициират национален референдум. Сега могат теоретично, но се изискват 500 000 подписа. Практиката в село Извор за мене постави и въпроса, кой ще може да си позволи допитване. Изобщо демокрацията в България започна да става доста скъпа. Видяхме колко е скъпо да участваш в избори, сега се оказа, че да правиш референдуми е лукс, който ще могат да си позволят малко хора, което ще е безсмислено. По-лесно е да си купиш депутат, отколкото да правиш допитване. Според поправките в закона инициативният комитет трябва да заплати проверката на подписите, когато референдумът се инициира с подписка. В село Извор за 300 подписа бяха платили 100 лева, по 36 стотинки на ЕСГРАООН за проверка на подписите. При национален референдум за 550 000 подписа трябва да имаме 200 000 лева за проверката на подписите. Отново това обезсмисля правенето на референдуми, много по-лесно е да действаш чрез един или няколко депутати. По-евтино и по-ефикасно.

Каква трябва да е ролята на местната власт – кмет, общински съвет, при референдумите?

Тя може да бъде инициатор, определен брой общински съветници могат да поискат референдум. Те имат задължения, ако гражданите по своя инициатива искат да направят референдум, да осигурят равни условия на тезата и контратезата на референдума. Кметът и съветниците могат да издадат препоръки към населението, както това е в Швейцария. Историята на допитванията там показва, че в 70% от случаите гражданите са гласували обратно на препоръката на правителството. Постепенно тази система води до по-голям консенсус и правителството се съобразява с гражданите. В днешно време изследователите забелязват, че те започват да гласуват така, както е препоръчало правителството. Местната власт може да вземе отношение и не би трябвало да спира разяснителната кампания на едната или другата страна и да гласува определени средства. Сега в Созопол са гласувани 10 000 лева за референдума в Извор. Аз възнамерявам да приложа отново Закона за достъп до информация и да поискам от Община Созопол как тези публични средства са употребени, защото никой от селото не беше информиран. Част от тях са отишли за организиране на самия избирателен процес в деня, но част от тях трябва да отидат и за информационна кампания. Законът казва, че трябва да се изготви информационен лист, който да се връчи на всеки жител. Имам усещане, че не е спазено изискването на новия закон.

Защо се отказахте да заведете дело срещу бившия регионален министър, че не предоставя информация, свързана с петролопровода „Бургас-Александруполис”?

Трябва да си по-пестелив по отношение на енергията, която влагаш, и да прецениш тази битка дали е решаваща. Смятахме да посветим повече усилия върху обсъждането на оценката на въздействието върху околната среда по общините, където ще преминава петролопроводът „Бургас –Александруполис”, и решихме, че с дело няма да постигнем много. Ръководството на министерството не беше такова, което да си вземе поука, то беше високомерно, нагло, не смятахме, че натриването на носа на Министъра на регионалното развитие и благоустройството би ни донесло кой знае какви резултати. Човек трябва да си мери силите.

В този смисъл битката Ви за парламента как я оценявате няколко месеца след изборите?

Аз, като анализирам нещата, винаги съм била в политиката, но алтернативно съм се занимавала с нея. Първо бях шокирана, че застанах в някаква друга страна на медиите, сега ги гледах в лице. Натъкнах се на практиката как медиите се държат по време на кампании. От друга страна човек осъзнава ролята на парите.

Един от аргументите беше, че чрез участието ви в изборите представителите на третия сектор се опитват да пробият отвътре политическата система, а не само чрез натиск отвън?

Да, това е дискусионен въпрос. Според някои политици неправителственият сектор трябва да си седи там. Обаче според мене това е еволюция, когато се ангажираш с кауза, виждайки, че чрез петиции, протести, европейски натиск няма ефект, стигаш до извода, че трябва да станеш един от тези, които вземат решения, за да се променят нещата. Това те отвежда до политическата игра.

Готов ли е докладът за достъп на информация за тази година за региона?

Да, подготвихме го амбициозно. Ще се спрем по-малко на строителната политика, защото ще изчакаме да мине разглеждането на общия устройствен план, който ще е предмет на отделен мониторинг. Предлагаме обща оценка на Общинския съвет, като публикуват ли се нормативните актове; колко време преди обществените обсъждания трябва те да са предоставени на вниманието на гражданите; как се извършват обществените обсъждания? При тях се наблюдават големи недостатъци, защото са формални. Чрез ЗДОИ се добрах до общественото обсъждане на бюджета на общината за тази година, общината е провела такива срещи. Въпросът е обаче какво се случва, когато гражданите дадат някакви препоръки, те сигурно не са четени от общинските съветници. Иначе нещата придобиват формата на среща на кмет с гражданите. Губи се обратната връзка. В доклада се занимаваме с общото състояние на прозрачността и достъпа до информация. Изследваме и гаранциите за гражданско участие в местното управление, като знаят ли гражданите, че могат да се изказват на сесии, това не е обявено на страниците на Общинския съвет. Човек от екипа ни прецени чисто информационно достъпността на сайтовете на общината и общинския съвет. Докладът ще е готов до седмица и мислим с Омбудсмана да го представим в края на септември, около датата на Деня на правото да знам.

Разбрах, че Вие сте първата бургаска носителка на наградата „Фулбрайт“, за какво Ви се присъжда?

Държавната стипендия на САЩ носи името на сенатора, който е внесъл предложението за нея след Втората световна война. Тя дава възможност за културен и академичен обмен между САЩ и други държави. В България „Фулбрайт” е активна програма отдавна, особено през последните 15 години около 800 души са преминали обучение по нея. Аз спечелих тази, която се дава за изследване на проблемите на гражданското общество, създадена е през миналата година и успях да спечеля конкурса с темата „Изследване на правната рамка и практиката на пряката демокрация – референдуми, отзоваване на изборни длъжности в САЩ, ползване на някои практики и подобряване на състоянието на пряката демокрация в България. Вярвам, че бъдещето е в хибридната демокрация, съчетание между представителна власт и широки възможности на гражданите да вземат решение за важни въпроси. Това не означава, че всяка седмица правим референдуми, но гражданите имат средство за контрол, което могат да приложат. Четиримесечен е периодът за моето изследване – започва през ноември и завършва през март. Домакин ще ми бъде фондация „Демокрация“ в САЩ.