Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 7(67), юли 2009 г.

Новини
подбрани от Диана Банчева, ПДИ

Забавянето на решенията по жалби намалява ефективността на Закона за свобода на информацията
Това е еднo от заключенията в доклад на английската организация Кампания за свобода на информацията. Въз основа на анализ на 500 официални решения по Закона за свобода на информацията и прилежащите Правила за екологична информация, постановени от Информационния комисар за период от 18 месеца (до 31 март 2009 г.), организацията установява, че средният период за произнасяне по жалба е 19.7 месеца. Причините за подобно забавяне са както дългото разглеждане на жалбите, така и забавяне на започването на работа по тях. Според авторите на доклада Морис Франкел и Катрин Гундерсен „забавяне на решението по подадена жалба от 2-3 години, както се случва в повече от 25% от анализираните случаите, означава, че дори и информацията да бъде предоставена, тя вероятно няма да представлява интерес или да е от полза за заявителя. Заявители, чиито жалби са били забавени могат да бъдат дотолкова огорчени, че да не искат да използват отново закона или да подадат жалба до Комисаря. Подобни забавяния може да означават, че институциите повтарят едни и същи грешки в продължителен период от време. И най-сетне, ако институциите осъзнаят, че биха могли безнаказано да отказват информация няколко години преди Комисарят да ги задължи да я предоставят, някои от тях могат да започнат да правят това преднамерено”.
Като друг източник на забавяне, Кампанията посочва самите институции, които често бавят отговора по заявлението, използвайки неоснователно разпоредбата за удължаване на срока за отговор или вътрешната процедура по разглеждане. Заключението на Кампанията е, че подобно забавяне е сериозна заплаха за ефективността на Закона за свобода на информацията и общественото доверие в него.
В доклада са посочени и положителни примери. Има решения за предоставяне на информация, постановени 4 месеца след подаването на жалба. Понякога информация се предоставя и след намесата на Комисаря, без да се налага официална процедура.
Текстът на доклада е достъпен на английски език на страницата на Кампания за свобода на информацията.

Великобритания декриминализира клеветата
На 10 юли 2009 г. правителството на Великобритания официално се ангажира с декриминализирането на клеветата като премахне наказанията за подбуждане към противодържавна дейност, разпространение на клевети с подривни цели и клевета, която петни доброто име, съобщи организацията Article 19. Предложените изменения на Закона за следствената дейност и наказателното производство¹ бяха първоначално внесени в Камарата на общините от либералния демократ Д-р Евън Харис, след обсъждане с Article 19. Лорд Лестър от Херн хилз също постави на обсъждане предложенията в Камарата на лордовете. Article 19 приветства инициативата за декриминализиране на клеветата във Великобритания, което ще я превърне в първата Западноевропейска държава, предприела тази стъпка. Съществуването на наказателни норми за клевета в държави, в които те не се използват, какъвто е случаят във Великобритания, дава основание на по-репресивните правителства по света не само да отказват да отменят подобни норми, но и да ги използват активно, за да лишават от свобода журналисти, писатели и други. „Тази мярка ще изпрати много силен и ясен сигнал по света, че демокрациите нямат наказателни закони за клевета”, коментира д-р Агнес Каламард, изпълнителен директор на Article 19. От години организацията води глобална кампания за декриминализиране на клеветата. Други държави, които декриминализираха клеветата са САЩ, Нова Зеландия, Мексико, Босна и Херцеговина, Естония, Грузия, Украйна, Гана и Шри Ланка. Онлайн карта на законите за клевета: www.article19.org/advocacy/defamationmap/map/.

Доклад на Европейската комисия за прилагането на Регламент 1049/2001 за обществен достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията през 2008 г. Това е седмият доклад, който Комисията изготвя в изпълнение на чл. 17 (1) на Регламента, който гласи, че всяка институция трябва ежегодно да публикува доклад за броя на отказите за достъп до документи, причините за тези откази и броя на чувствителните документи, за които няма справка в обществения регистър. Данните от доклада показват следното:

• Регистърът на комисията съдържа 102 582 документа.
• Броят на подадените до Комисията заявления за достъп през 2008 г. е 5 197 или с 1001 повече от предходната 2007 г.
• Пълен достъп до документите е предоставен по 4 314 заявления (82.68%), частичен – по 180 (3.33%), а достъп е отказан по 703 (13.99%) от заявленията.
• Най-честите основания за отказ на документи от страна на Комисията са били: защита на процеса на разследване, одити и проверки - 26,63% от всички откази; защита на процеса на вземане на решения - 15,22%, защита на търговските интереси - 14,4%; и международните отношения - 10,24%
• Разбивката на заявленията по категории сочи, че 40% от заявленията са свързани с транспорта и енергетиката, вътрешния пазар, конкуренцията, сътрудничество в правосъдието, политиките, свързани с околната среда и предприятията.

Докладът е достъпен на страницата на организацията Statewatch, която през 2006 г. подаде жалба до Европейския омбудсман относно неизпълнението на задължението на Комисията да изгради и поддържа публичен регистър на документите, които издава или получава. Според Statewatch регистърът съдържа едва 10% от документите на Комисията – законодателни текстове и доклади на Комисията, които вече са приети. Въпреки че през януари 2009 г. Европейският омбудсман се произнесе в полза на Statewatch, призовавайки Комисията да състави подробен регистър на документите си, в доклада на Комисията няма и дума за предприемане на мерки за  изпълнението на тази препоръка, коментираха от Statewatch. 

Оценка на състоянието на достъпа до информация в Индия
„Гарантиране на правото на информация: Доклад за оценката на общественото право на достъп до информация в Индия 2008” изготвиха Групата за анализ и оценка на правото на достъп до информация и Националната кампания за общественото право на достъп до информация. Докладът е първото национално проучване на прилагането и използването на правото на достъп до информация в Индия. Той дава поглед върху групите, които използват закона в Индия, идентифицира тенденции в неговата употреба сред градското и селското население в целия социално-икономически спектър. Докладът оспорва надделяващото схващане, че правото на достъп до информация се упражнява от образованото градско население или от недоволни служители в администрацията. В доклада се прави оценка на развитието в прилагането на Закона за правото на информация в Индия, очертават се перспективи за държавните служители, изследват се тенденциите в медийното покритие на проблематиката, свързана с достъпа до информация. Проучването е направено въз основа на проведените 17 000 интервюта, обсъждания в 630 фокус групи и преглед на подадените 800  заявления за достъп до информация в цялата страна. През първите две години от прилагането на Закона за достъп до информация в Индия са подадени около 1.6 милиона заявления за информация в градовете и още 400 000 заявления в селата. Текстът на доклада е достъпен тук.

Разширяването на обхвата на Закона за свобода на информацията във Великобритания е разочароващо скромно
Намерението на правителството да разшири обхвата на Закона за свобода на информацията във Великобритания само с четири институции или категории организации е „полезно, но разочароващо скромно”, коментираха от организацията Кампания за свобода на информацията. Четирите институции са Асоциацията на полицейските служители на високи длъжности, Омбудсмана по финансовите услуги, Службата за прием в университети и колежи и училищата. Асоциацията на полицейските служители е предложила сама да бъде включена в задължените по закон субекти, което говори добре за тази организация.
Кампанията за свобода на информацията изрази разочарование от предложенията. Организацията препоръчва в обхвата на закона да бъдат включени частни медицински институции, които предлагат диагностични или хирургически услуги в рамките на Националната здравна система, както и социалните грижи, образователните институции и органите на наказателното правосъдие. Не са определени и държавните доставчици на услуги, които съгласно закона попадат в обхвата на задължените субекти. Кампанията за свобода на информацията припомня, че правото на достъп до информация за качеството на услугите, които гражданите получават, трябва да бъде гарантирано, независимо дали те се предоставят от публичните институции или от частни фирми по договор.

Комисия по информацията бе създадена в Бангладеш
Тричленна Комисия по информацията бе създадена в Бангладеш, за да гарантира доброто прилагане на Закона за правото на информация. Законът бе приет на 29 март 2009 г. и влезе в сила на 1 юли 2009 г. Той гарантира право на всеки гражданин на свободен достъп до информация от правителствени институции и неправителствени организации. От обхвата на закона са изключени осем разузнавателни и правоналагащи институции. Те обаче, са задължени да предоставят информация, свързана с корупционни практики и нарушаване на човешките права. Резюме на законът на английски език е достъпен на страницата на Инициатива за човешки права на Британската общност.