Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 7(67), юли 2009 г.

От съдебната зала: Новини
Кирил Терзийски, ПДИ

Предоставянето на достъп до информация за това къде е изпълнена последната смъртна присъда в България през 1989 г. остава с неясна съдба. Информацията бе поискана от майката на последното лице с изпълнена смъртна присъда в България със заявление, отправено до Министерство на правосъдието (МП). Отказът бе подписан от старши юрисконсулт към дирекция в МП. С Решение от 22 юни 2009 г. на Административен съд – София град, І-во отделение, 9 състав, по административно дело № 5217/2008 г., отказът бе обявен за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Със съдебното решение преписката се изпраща на компетентния орган – Директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за произнасяне по заявлението.

Столична община (СО) не може да отказва на основание адвокатска тайна предоставяне на копие от  Правния анализ на изпълнението и неизпълнението на концесионния договор между СО и „Софийска вода“ АД за експлоатация на столичната ВиК система в периода 2000 – 2007 г. Тази информация бе поискана от Ганчо Хитров, председател на „Национален комитет за подобряване водоснабдяването на България“. В отказът на кмета на СО бе посочено, че тъй като правният анализ е изготвен от адвокатско дружество, то същият е обект на адвокатска тайна. С Решение № 31 от 16 юни 2009 г. Административен съд – София град, ІІ-ро отделение, 33 състав, по административно дело № 1884/2009 г., отказът на кмета бе отменен и преписката му бе върната за ново произнасяне. В мотивите си съдът отбелязва, че законодателната регламентация на понятието „адвокатска тайна“ дава основание да се приеме, че субект на нейното опазване е единствено лице, притежаващо качеството „адвокат“, каквото качество кметът на СО като задължен субект по ЗДОИ не притежава. Следователно, за кмета не е налице законово изискване за нейното опазване и той не може да се позовава на „адвокатска тайна“ при постановяване на отказ за предоставяне на обществена информация. Съдебното решение е обжалвано от СО пред Върховния административен съд.

С подкрепата на ПДИ националното движение “Екогласност” спечели окончателно и на втора инстанция пред Върховния административен съд (ВАС) срещу Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за РИЛА-БУФЕР. С Решение от № 8921 от 6 юли 2007 г., по административно дело № 15062/2008 г., състав на ВАС потвърди решението на предходната съдебна инстанция, с което бе отменен отказът на главния секретар на Министерство на околната среда и водите Тамер Бейсимов да предостави на национално движение “Екогласност” достъп до Протокола от заседанието на Националния съвет по биологично разнообразие, проведено на 25 ноември 2007 г., когато с два гласа не бе включена буферната зона на Рила в НАТУРА 2000. В мотивите си съдът отбелязва, че процесното заявление действително касае предоставяне на обществена информация относно въпроси на околната среда. Поради това, правилно първоинстанционният съд е съобразил наличието на приложим специален закон, уреждащ тези обществени отношения и по-конкретно – нормите на чл. 17 и чл. 20, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, които несъмнено не са взети предвид при постановяване на обжалвания административен акт. Решението на ВАС е окончателно (не подлежи на обжалване), а според първоинстанционното решение съдът задължава МОСВ в 14-дневен срок от влизане в сила на решението да предостави искания документ. Повече за делото може да видите тук.