Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 7(67), юли 2009 г.

Колонката на гражданина: Злините на България идват от лошото управление – 2
Вилям Попов, носител на “Златен ключ” за 2006 г.

Злините на земята
идват от лошото управление
“Чистилище”, Данте

В първия от серията материали, посветени на изследване качеството на управление (Информационен бюлетин на ПДИ, бр.5 (65), май 2009), бяха представени някои факти от най-ниското ниво – кметство и община. Тогава обещах, че ще продължа “нагоре” към централната изпълнителна и законодателна власт. Междувременно обаче се убедих, че няма да бъде коректно, ако преди това не представя някои факти от многобройните ми заявления за достъп до обществена информация до Столична община и техния кратък анализ. Столична община заема особено място в разреза по вертикала на йерархичните нива на управление и администрация. Тя е типична сложна система с многобройни и силно развити подсистеми – образование, наука, здравеопазване, икономика, отбрана, социално дело и др. Управлението на такава система е много специфична дейност, граничеща с изкуството “тънка” работа, която поставя много високи и специфични изисквания към квалификацията и компетентността на тези, които се решават на това и биват избрани от нас да вършат тази работа за определен период.  

Историята на моите приключения със заявления със Столична община (СО) не е продължителна, но е обширна и съдържателна. Тя води началото си от август 2007 г. и продължава с нестихваща интензивност. Областите на интерес се формираха от професионалната ми компетентност и любопитство, гражданска активност, лични наблюдения и голямо количество информация по всички видове медии. Все по-силно впечатление правеше очевидното противоречие между непрекъснатите публични жалби на общинското ръководство, че не стигат финансовите ресурси, от една страна, а от друга – разгръщането на все повече строително-ремонтни дейности на улици, шосета, метро, училища и детски градини, закупуване на нови превозни средства за градския транспорт и много други. В медиите се появяваха (и се появяват!) непрекъснато съобщения за заеми от различни банки, усвояване на еврофондове и пр. като “външни” финансови източници.

Така се оформи първата област от интереси – какви по размер външни финансови потоци се стичат към общината, каква е тяхната ефективност и какво е нивото (моментно и в динамика) на задлъжнялост на общината, т.е. колко и какво ще струва на бъдещите поколения непрекъснатото рязане на ленти от кметовете на СО и показното карнавално отчитане на “големи” постижения. Нека си припомним откриването (предизборно!) на новия участък от софийското метро с песни и танци пред метростанция при националния стадион „В. Левски“. Исках да си изясня според чергата си ли се разпростираме или нашите избраници правят помен с чужда пита? Вторият проблем, към който имам професионална компетентност и граждански интерес, е управлението на уличния трафик в София. По моя преценка, която си разрешавам да изразя отново тук, това е проблем № 1 за столичния град – преди проблемът с битовите отпадъци. Специален интерес имам и към ценообразуването на билетите за превоз с градския транспорт. Накрая ще спомена и продължението на историята с уличните протести пред Народното събрание на 14 януари 2009 г., която в частта й, касаеща МВР, описах в “Предварителният анализ на риска от МВР на 14.01.2009 г.” (Информационен бюлетин на ПДИ, бр.2 (62), февруари 2009 г.).

На 12 януари 2009 г. подадох до Кмета на Столична община 6 заявления за достъп до информация. Със заявление с вх. № 94-ЗДОИ-7/12.01.2009 г. поисках справка относно финансовите ресурси, които към 31.12.2008 г. са получени в процес на получаване или планирани за получаване от Столична община по предприсъединителните и структурни еврофондове, с данни за наименование, цел, начална и крайна дата на проекта, стойност, оперативна програма, актуално състояние. В края на заявлението прибавих следната „Забележка: Впечатленията ми от подадени през 2007 г. заявления за достъп до обществена информация до Вас са за подчертана некоректност, закъснение при отговорите или липса на всякакъв отговор – действия, противоречащи на изрични разпоредби на ЗДОИ и АПК“.  

С писмо с изх. № 94-ЗДОИ-7(1)/19.01.2009 г. зам.-кметът на СО Юлия Ненкова ми отговори, че поисканата от мен информация е публикувана в сайта на общината, където действително я намерих. В таблица “Подготвени общински проекти” са представени 26 проекта от 5 направления на обща стойност 795 318 170 лв., разпределени в 5 оперативни програми (ОП): „Административен капацитет“ (ОПАК) – 2 913 910 лв., „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) – 473 137 лв., „Околна среда“ (ОПОС) – 291 016 587 лв., „Регионално развитие“ (ОПРЗ) – 17 538 713 лв. и „Транспорт“ (ОПТ) 483 375 829 лв., като за четири проекта липсват данни в графата “стойност (лева)”. (По-нататък ще представям финансовите ресурси в закръглени числа за по-лесно възприемане и ориентация.)

Коментар:

1. Столична община очаква да получи финансиране чрез еврофондове (ЕФ) около 800 млн. лв.;

2. Най-голямата сума от 483 млн. лв. е по проект “Разширение на софийското метро” на отсечката ж.к. “Надежда” – бул. “Черни връх”;

3. 256 млн. лв. се предвиждат по проект “Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на СО”, а за закриване и рекултивация на депо за битови отпадъци с. Долни Богров – 32 млн. лв.;

4. За ремонти, реконструкция, енергийна ефективност и др. на училища, детски градини и социални домове се предвиждат от порядъка на 14 млн. лв;

5. Специален интерес представлява разкошното финансиране (нали са еврофондове) на проекти по ОПАК като “Добро управление на София – прозрачна и почтена администрация” (746 хил. лв.), “Публичночастното партньорство – алтернативна възможност за реализация на икономическите и социални дейности на СО” (655 хил. лв.) и “Столична община предлага услуги с европейско качество на обслужване” (1 513 млн. лв.).

От юли 2008 г. (заявление с вх. № 94-ЗДОИ-3019/14.07.2008 г.) води началото си епичната битка със СО да получа:

• копия от всички документи (протоколи от заседания на комисии и Общински съвет, решения, проведени срещи с експерти, фирми и всички подобни) в Столична община, отнасящи се до проблема с уличния трафик в София;
• копие от общинската стратегия за управление на уличния трафик в София;
• копия от всички договори с институти, фирми, агенции и др., с които Столична община е сключила договори за проучвания, проекти, предложения и др. по проблемите на уличния трафик в София и неговото управление;
• копия от всички отчети по сключените договори с български и външни звена.

След пълно мълчание от страна на СО се наложи на 15 август 2008 г. да напиша напомнително писмо. Тъй като обжалванията на откази по това време ми бяха в повече, реших да изчакам и да видя докъде може да стигне безотговорността на една институция като СО. И така – на 12.01.2009 г. реших да реанимирам “забравения” въпрос с уличния трафик в София чрез ново напомнително писмо. И изненада! – шест месеца след заявлението ми за достъп “отвъдното” се обади с писмо с изх. № 94-ЗДОИ-3019(5)/21.01.2009 г. От представената ми информация във вид на обяснителна справка, подписана от зам.-кмета на СО инж. Ал. Цветков, си съставих мнение за начина на мислене и стратегията на СО по отношение решаването на проблема с управлението на уличния трафик. Предвиждат се дейности в три основни направления:

а) програма до 2012 г. за реализиране на Генералната схема за развитие на линиите на метрото – три линии с обща дължина 56 км. (64 км. с отклоненията) и 48 (55 с отклоненията) метростанции, които пресичат диаметрално града в направления изток-запад, север-юг и югозапад-североизток;

б) инвестиционна програма, обхващата изграждане, разширение и реконструкция на уличната мрежа и изграждане на две нива и въвеждане на еднопосочно движение при част от тях;

в) възстановяване работата на Автоматизирана система за управление на движението (АСУД);

г) изграждане на буфер-паркинги при трамвайното ухо на бул. “Ботевградско шосе”, „Летище София“, метростанция “Младост ІV” и др. с цел предотвратяване влизането в централната градска част на гостите на столицата;

д) подготвено е задание за разработка на проект на Генерален план за организация на
движението на територията на Столична община и стартира процедура за обществена поръчка за избор на изпълнител. Изказва се мнение, че “Генералният план ще увеличи пропускателната способност на уличната мрежа на СО и ще разреши в голяма степен проблемите на града със задръстванията и замърсяването от уличния трафик”.

Тази ценна и подробна информация обаче приличаше на хубава приказка, тъй като не съдържаше количествени данни за необходимите финансови ресурси, тяхната осигуреност, източник, изпълнители. По тази причина с последващо писмо на 19.02.2009 г. изисках настоятелно да ми бъде представена цялата желана информация. С писмо с изх. № 94-ЗДОИ-3019(8)/14.03.2009 г. получих отговор, съдържащ важни количествени данни, които представям в резюме:

а) програмата за развитие на софийското метро до 2014-2015 г. предвижда общо инвестиции от порядъка на 1,4 млрд. евро (включително доставка на влаковете) с източници Европейска инвестиционна банка, ОП “Транспорт” (както беше посочено по-горе), държавен бюджет и собствени средства;

б) инвестиционна програма за 2009 г. – за 9 от общо 24 обекта се предвиждат 130 млн. лв., като останалите са в процес на проектиране. От общия преглед би могло да се предположи, че общите разходи за тази програма ще възлизат на 450 – 500 млн. лв.;

в) стойност на разработване на проект на Генерален план за организация на движението на територията на СО – 2 343 100 лв. Продължава борбата ми да получа пълна информация относно стратегията на СО за on-line управление на уличния трафик – извън посочените строителни дейности, които сами по себе си са необходими и полезни, но не решават проблема. На 27.04.2009 г. изпратих фактически ново заявление за достъп до информация, в което правя оценка и сериозни бележки на дейността на СО по отношение на ЗДОИ (на основата на факти от моите заявления).

Със заявление с вх. № 94-ЗДОИ-3/12.01.2009 г. поисках от Кмета на СО да ми предостави копиe от решението на СО за закупуване на тролейбусни коли – брой коли, производител, доставчик, обща сума, източник на финансовите ресурси за реализиране на покупката; начин на реализиране на покупката – чрез държавна поръчка или по друг начин. На 28 януари 2009 г. получих копие от Решение № 461/24.07.2008 г. на Столичния общински съвет (СОС), основното съдържание на което се отнася до:

а) даване на съгласие за провеждане на общесвена поръчка за достъвка на до 30 бр. трамвайни мотриси с междурелсие 1 009 мм. (втора употреба), до 20 бр. трамвайни мотриси с междурелсие 1 435 мм. (втора употреба) и до 30 броя нископодови единични тролейбуси (нови);

б) дава съгласие на “Столичен електротранспорт” ЕАД да проведе процедура за ремонт на 4 бр. токоизправителни станции;

в) финансирането на доставката на тромвайните мотриси е за сметка на “ЕТ” ЕАД;

г) доставката на тролейбусите и ремонтът на подстанциите да се извърши с кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер до 18 млн. евро с продължителност до 15 години, с необходимия гратисен период.

Следва крайно любопитната формулировка: “възлага на изпълнителния директор на “Столичен електротранспорт” ЕАД да предложи на СО и “Столична компания градски транспорт – София” ЕООД коригиране на цената на километър със стойност, достатъчна за обезпечение на плащанията по кредита. Приетите промени на цената не трябва да водят до промяна стойността на превозните документи в масовия градски транспорт на територията на СО.“ Така стигаме до проблема с регулиране цената на “превозните документи” в масовия градски транспорт.

По повод акцията на СО в началото на 2008 г. за повишаване цената на билета за пътуване в градския транспорт написах до Кмета на СО и СОС отворено писмо, което беше публикувано във в. „Класа“ от 21.02.2008 г. Тогава СОС постъпи разумно и отложи повишението, но то беше скоро след това реализирано, когато от 1 юли 2008 г. цената на един билет беше повишена от 0,70. на 1,00 лв. По този повод веднага подадох заявление за достъп до информация до Кмета на СО с вх. № 94-ЗДОИ-3018/14.07.2008 г., с искане да ми предостави копиe от писмените мотиви и придружаващите ги калкулации като обосновка за определяне от първи юли 2008 г. стойността на един билет за градски транспорт в София равна на 1 (един) лев. Отговор, подписан от зам.-кмет на СО инж. Велизар Стоилов, получих на 05.09.2008 г. В писмото се съдържаха: копие от Доклад (от 6 стр.) за промяна на цените на билетите и някои абонаментни карти за пътуване с градски транспорт (от същия зам.-кмет) и копие от Проект (също от 6 стр.) за решение на СОС по същия проблем – представени на 27.05.2008 г. В своя доклад г-н Стоилов предлага цената на един билет да се промени от 0,70 на 1,00 лв. на следните основания:

а) няколкократно увеличаване цената на километър пробег: през 2007 г. с 6,5% (отчетена инфлация за 2006 г.); от 1 юни 2007 г. във връзка с постигнато стачно споразумение между синдикалните организации и СО за увеличаване възнагражденията на работниците и служителите в електро- и авто-транспорта, съоветно с 16,54% и 11,32%;

б) увеличаване цените с 36% до 90% за 1 км. пробег за 15 линии, възложени на частни фирми;

в) доставени нови автобуси – 37 бр. през 2007 г. и 87 бр. през 2008 г., а също така “модернизация” на 8 трамвайни мотриси през 2008 г. и 10 трамвайни мотриси през 2009 г. със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие;

г) нарастване цената на дизеловото гориво (над 25% през 2007 г. и още 9% в началото на 2008 г. с прогноза за увеличаване със същите темпове) и на електроенергията (с 10% през 2007 г. и прогноза за 2008 г.);

д) нарастване на инфлацията за 2007 и 2008 г. над прогнозните стойности;

е) липса на “актуализация” на цената на един билет от юли 2006 г.

Така се стига до извода, че “разходите за осъществяване на транспортната задача обуславят недостиг, който не може да бъде покрит с вътрешни резерви.” За съжаление не можах да намеря точна обосновка на стойността на предлаганото увеличение на цената на един билет, тъй като не успях да открия никаква пряка количествена корелация между представените макроикономически и финансови числови и процентни данни и предлаганото увеличение. Оставам с впечатлението, че то е преценено почти “на око”.

Материалът “Предварителният анализ на риска от МВР на 14.01.2009 г.” (Информационен бюлетин на ПДИ, бр.2 (62), февруари 2009 г.) завършва с “приготвям заявление за достъп до информация до Столичния кмет с цел да проследя и оценя неговите действия като реакция на писмото до него от МВР, във връзка със “сигнала” за взривно устройство пред Народното събрание.” Със заявление с вх. № 94-ЗДОИ-57/27.04.2009 г. поисках от Кмета на СО да ми предостави копие от всяка негова заповед, издадена в резултат на полученото от Вас писмо от МВР с рег. № 531/14.01.2009 г., заедно с мотивите за тяхното издаване. Като отговор получих писмо с изх. № 94-ЗДОИ-57(1)/13.05.2009 г., подписано от зам.-кмета на СО Юлия Ненкова с приложени копия на:

1) Заповед № РД-09-38/14.01.2009 г. (12:40 ч.) за прекратяване на “мероприятията” (протестните действия) пред НС;

2) уведомително писмо за гражданско присъствие и шествие (от организаторите инициативна група от студенти, граждани и НПО, жени и майки от различни форуми) – с очакван брой присъстващи – около 1 500 граждани;

3) разрешения (съгласувани с 14 общински и държавни отдели, служби и институции) за провеждане на 14, 15 и 16 януари 2009 г. на шествия и протестни действия.

Разрешавам си да обърна специално внимание на следните факти:
1) всички документи са подписани от зам.-кмет Юлия Ненкова;
2) заповедта за заместване на Кмета на СО от г-жа Ненкова е издадена предния ден – 13 януари 2009 г.;
3) срещу предполагаем брой демонстранти около 1 500 души МВР е планирало и хвърлило 2 270 полицейски служители, от които 280 жандармеристи, 15 служебни кучета, 197 бр. МПС, 2 водометни автомобила (числа, посочени в цитираната публикация).

Към днешна дата си разрешавам да представя собственото мнение за проблемите в управлението на Столична община, формирано на основа на получената информация, част от която представих:

• Принципите на “добро управление” (като основно гражданско право) изискват при всяко вземане на решение да се извършва ситуативен анализ в дълбочина и времеви хоризонт, съпроводен с “разход-полза (ефективност)” анализ. Неотменими атрибути на управлението (въобще) са цел, стратегия за постигането й (анализ не необходими и разполагаеми ресурси и много други параметри), непрекъсната обратна връзка за резултатите от предприетите действия и нанасяне на корекции... Такива атрибути в управленската дейност на СО не се откриват.
• Фундаменталният принцип на демократичните общества за гражданско участие и контрол в управлението на общината остава извън погледите на нейното ръководство и администрация.
• Следствие на казаното се вземат необосновани, прибързани решения, решават се задачи “на парче”, често подчинени на лични или корпоративни интереси, съществено различаващи се от гражданските. Често се започват проекти с цел последващо показно отчитане на “много извършена работа”.
• Като резултат на неотчитане на наличните ресурси и възможности по отношение на изпълнението на съществуващите желания и мечти, СО посяга много често (и опасно) към най-лесния и на пръв поглед примамлив за момента прийом: вземане на заем. Така “неусетно” непрекъснато се увеличава товара за следващите поколения. Най-неприятното в много от случаите е фактът, че основните ползи от “заемните споразумения” изчезват извън страната – чрез чужди фирми и особено чрез чужди консултанти. СО не се и замисля за наличието на национален научен, експертен и производствен потенциал.
• СО няма ясна представа в дълбочина за проблема с уличния трафик в София и оттам – за стратегия (в далечен и близък времеви хоризонт) за решаване на този проблем.
• Дейностите на СО по отношение на достъпа до обществена информация страдат от редица недостатъци – по отношение на спазване на законовите срокове за отговор, недопустимо мълчание, оценка на баланса между обществен и личен интерес при преобладаване на първия и др.